Развитието на връзките (сред които е и пътната мрежа) е от полза тогава, когато е резултат от нуждата на потребителите. В този ред на мисли централизираното планово изграждане на пътна мрежа е напълно арбитрарно решение къде да се инвестират средствата на данъкоплатците, които, по дефиниция, са отнети от по-ценната употреба за тези, които са ги произвели (в противен случай щяха да се разходват за нея, в случая – за пътища), и се "налети" в произволни политически проекти.

Тоест, политика по определяне и планиране на пътната мрежа на централно наддържавно и държавно ниво не трябва да съществува изобщо. Но предвид факта, че поне до 2020 г. няма как целите на ЕС да се променят, а разходите му и централното планиране – да се преустановят, е редно да се помисли къде е най-ефективно да се разходят средствата. В условията на пазарна икономика индикатор за рентабилност и ефективност са цените. Тъй като те са изключени по презумпция (заради непазарния метод на определяне на "инвестиционните" цели), остава ни да видим кой е по-слабо развитият вид транспорт. У нас това са железниците, в които инвестициите през последните 25 са почти липсващи.