Адриан Николов
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Адриан Николов

Адриан Николов

Политолог, Експертен клуб за политика и икономика (ЕКИП)

Десислава Лещарска
24392 прочитания

В началото на 2014-та година Гърция поема председателството на ЕС от Литва и за следващите шест месеца гръцките политици ще определят политическия курс на съюза. В първите дни на новата година анализаторите подходиха със сериозна доза съмнения към гръцкото председателство и с право. На този етап намеренията, обявени от гръцкото правителство дават сериозни основания за страх от прекъсване на плахото възстанояване от кризата през последните години и нейното завръщане под формата на отпускане на бюджетнат дисциплина, поемане на повече дългове и дефицити и щедра социална политика.

Смяната на ротационния председател на Съвета на Европейския съюз идва в ключов момент от борбата на Гърция с тежката рецесия, в която страната се намира през последните години. В началото на 2014 г. групата на кредиторите, инвестирали над 240 милиарда евро в стаблизирането на гръцката икономика обяви, че на този етап не се объжда ново финансиране. Макроикономическите показатели обаче не дават особени основания да се счита, че целта им е постигната, даже обратното – към края на 2013 г. БВП на страната продължава да спада с 3.5% на годишна база, а безработицата е достигнала до рекордни нива от началото на кризата.

На фона на тези данни, гръцкият финансов министър обяви, че възнамерява да сложи край на консервативната бюджетна политика и на съкращенията на държавни разходи, като обект на тази политика ще стане не само Гръция, но и целият ЕС под гръцко председателство. Някои политици очевидно не научават уроците си, колкото и да са очевидни. Днес много от страните в Европа се радват на предполагаемия край на кризата, което се възприема като зелена светлина за развързване на бюджетите. Някои страни обаче успяха да избегнат почти изцяло ефектите на кризата, противопоставяйки се на кейнсианската догма, че държавата трябва да ръководи възстановяването на икономиката с увеличения на държавните разходи и насочени инвестиции, обратно – Швеция и Естония например запазиха икономиките си непокътнати благодарение на значителни намаления в данъчната тежест и въвеждане на пазарани механизми в можество сфери. Обратно, страни като Испания и Гърция, които от години харчат повече, отколкото успяват да съберат като данъци понесоха най-много щети.

При все това, днешните гръцки управници считат, че е отминало времето за консервативна фискална политика. Само по себе си, това им намерение не би представлявало особена опасност предвид ограничените реални правомощия на ротационния председател на ЕС. Трябва да се има предвид обаче и обстоятелството, че председателството на Гърция съвпада и с периода, в който ще се проведат изборите за европарламент, които ще определят политическия курс на ЕС за следващите пет години. Изборите ще преминат в условия на все по-увеличаващо се влияние на националистически партии, чиято основна реторика е насочена към намаляване на възможностите на ЕС за намеса в политиката на страните-членки и засилване на ролята на националните правителства, особено що се отнася до бюджетиране и социална политика. В отговор на тези предизборни обещания най-вероятно традиционните партии ще опитат да запазят избирателите си със също толкова щедри обещания, ползвайки преразпределителния апарат на ЕС. В този смисъл, намерението на гръцкото председателство да прокарва политики, целящи отпускане на бюджетната политика могат единствено да окуражат завръщането на бюджетни модели, основани на дългове и дефицит, което от своя страна силно ще забави възстановяването или ще даде нов ход на кризата.

Критиците на гръцкото председателство заявяват (и с право), че управници, които не успяват да решават проблемите на собствената си страна не би трябвало да се нагърбват с решаването на проблемите на много по-голяма общност. Разсъжденията обаче дали една или друга страна следва да бъде председател на ЕС обаче едва докосват много по-важна тема. Както е видно, подобна институция, основана не на демократичен принцип или на някакви достойнства, а просто на шанс, би могла да бъде опасна, ако попадне в ръцете на неподходящи управници, и в случая да сложи край на провежданата досега – поне на думи – политика на строго бюджетиране в ЕС.

В този смисъл, дали е подходящо институция, която гражданите на страните-членки не избират (наред с много други) и спрямо която нямат инструмент за упражняване на контрол, да има каквото и да било влияние върху политическия процес и вземането на решения, които касаят над половин милиард души?

В началото на 2014-та година Гърция поема председателството на ЕС от Литва и за следващите шест месеца гръцките политици ще определят политическия курс на съюза. В първите дни на новата година анализаторите подходиха със сериозна доза съмнения към гръцкото председателство и с право. На този етап намеренията, обявени от гръцкото правителство дават сериозни основания за страх от прекъсване на плахото възстанояване от кризата през последните години и нейното завръщане под формата на отпускане на бюджетнат дисциплина, поемане на повече дългове и дефицити и щедра социална политика.

Смяната на ротационния председател на Съвета на Европейския съюз идва в ключов момент от борбата на Гърция с тежката рецесия, в която страната се намира през последните години. В началото на 2014 г. групата на кредиторите, инвестирали над 240 милиарда евро в стаблизирането на гръцката икономика обяви, че на този етап не се объжда ново финансиране. Макроикономическите показатели обаче не дават особени основания да се счита, че целта им е постигната, даже обратното – към края на 2013 г. БВП на страната продължава да спада с 3.5% на годишна база, а безработицата е достигнала до рекордни нива от началото на кризата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Искра Михайлова

Искра Михайлова

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Искра Михайлова

Искра Михайлова

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK