Санкции са предпочитани пред военно-политическия или силов отговор без да го изключват.

Налице е системност и повтаряемост ако свържем случилото се в Грузия през 2009 година, събитията днес в Крим и възможната руска военна намеса в Източна Украйна. Нараства напрежението по границите на Русия с прибалтийските държави и Полша. Москва де факто налага санкции срещу Литва, като затвори пристанището в Клайпеда за транзитен внос за Русия. 

Отказът от санкции или тяхното обезсилване чрез условности, като се прибягва до внушения за тяхната безполезност, за неограничена във времето и като тип реакция "внимателна преценка" или позоваване на щети (или пък търсене на "справедливото разпределение") насърчава агресивното поведение на руската страна.

Ешалонираната и асиметрична реакция на Запада е единствено възможна. Ние разчитаме на управлението на мрежови зависимости и използваме ниши на уязвимост – ограничение на свободата на пътуване на политици и олигарси, на ограничаване на достъп до западни технологии, банков и капиталов пазар, което поставя под натиск руската рубла, ограничаваме зависимостта на ЕС от енерговнос, което ще намали приходите в бюджета на Русия,и ще стимулира бягството на капитали и дезинвестициите в руската икономика и друг тип мрежови въздействия, които повишава цената за дейстивята на Кремъл докато тя стигне прага на своето отрицание.

Мит е, че България ще бъде след най-пострадалите страни от въвеждането на санкции срещу Русия. Руските олигарси държат своите активи и пътуват предимно до стара Европа. Нашият дял в износа на ЕС за Русия е под 0.4 процента – старите членове на ЕС имат много повече какво да губят от ответни санкции.

Няма проблем с купуването на петрол от други пазари. При природния газ е слабо вероятно Русия да спре едностранно износа за продължително време, т.е. до началото на следващия зимен сезон. Количествата, които България потребява са скромни и относително лесни за диверсфикация. Единствената причина това да не бъде сторено досега е нежелание породено от зависимости във вземащите решения.

Призивът да се защитава или извади от възможния обхват на санкциите проекта "Южен поток" – защото сме имали изгода от него – изпраща тревожен сигнал за готовността да поемем своя солидарен дял при решаването на конфликт със съдбоносно значение за бъдещото на ЕС. Проектът "Южен поток" се очертава като нов връх по корупция и задкулисие при разпределяните чрез държавата финансови потоци. Най-малкото е аморално в миг на върховно изпитание за Европа ние да защитаваме интересите на група заинтересовани лица у нас, като играем в полза на Русия, отслабвайки заинтересоваността и от транзит и от поддържане на балансирани отношения с Украйна. Да помислим дали е реалистично ЕС (т.е. и наши) и САЩ да наливат пари за съживяване на Украйна, докато ние помагаме на Русия да същкращава приходи от транзит в украинския бюджет?

Време е България да се еманципира в своите отношения с Русия и да приеме, че след като е член на ЕС и НАТО и когато политиката на Кремъл противоречи на нормите на международното право и на интересите на съюзниците ни ще бъдем част от този екип.