Руслан Стефанов

Първоначалните идеи на Европейската комисия за индустриален ренесанс или ре-индустриализация в Европа потънаха в блатото на неразбирането и текущия политически дневен ред в България, което на практика саботира на родна почва редицата добри идеи в предложението на Комисията. Реиндустриализацията е опит на Комисията и на страните-членки за нов поглед и придвижване напред на основните политики, които биха могли да направят Европейския съюз по-добро място за бизнес, иновации и работни места. Те заслужават да бъдат подкрепени и развивани на европейско равнище, а не да бъдат оставени на бюрокрациите и на популистки политици в Брюксел и страните-членки. Темата за реиндустриализацията – кой и как я разбира би била един добър тест за множеството български кандидати за Европейския парламент.

Основната цел на идеите за реиндустриализация е да намери нова платформа за общи политики в Европа след излизането от финансово-икономическата криза. Фокусът остава по-висока конкурентоспособност, растеж и нови работни места. В това отношение много ясно е формулирано разбирането, че ЕС продължава да изостава от САЩ и да бъде настиган от Китай и други нововъзникващи икономики по отношение производителснотта. Основните фактори в това изоставане са по-високите инвестиции в информационни и комуникационни технологии и по-високата ефективност на пазарите да създават иновации. Достатъчно е да дадем за пример залезът на Nokia в сянката на Apple и Samsung или откриването на нови заводи от Siemens в САЩ, или на родна почва – фокусът на ИКТ компанните върху САЩ и Канада, за да разберем, че Европа има проблем. И то сериозен.