Аркади Шарков

Аркади Шарков

икономически анализатор и член на Борда на Българското либертарианско общество

Десислава Лещарска
16653 прочитания

Свидетели сме на все по-голямо отдръпване от първоначалните благородни идеи на ЕС, а именно – свободата на търговията и свободата като изконна ценност и право на индивида над себе си. Вместо ЕС да избягва грешките на другите държави, претърпели икономическа криза и да спре течовете, те всячески се опитват да увеличат пробойните в бюджета, съответно да надуят един банков (лихвен) балон и "дупката" да се превърне в бездна.

Позицията на Марио Драги по въпроса е, че лихвеният процент на ЕЦБ трябва да се намали ergo това да стимулира производството и да доведе до благоденствие. Какво обаче не се казва тук и какво не се вижда на пръв поглед – в последното десетилетие кризите, които се случиха в САЩ (банковата и жилищна кризи) са благодарение на изкуственото намаляне на лихвения процент за различни отрасли на икономиката от ФЕД – следователно лъжовно ниските на погасяване и кредитите за тях – резултатът беше кризата, която завлече със себе си и Стария континент. В момента Брюксел е на прага сам да ритне столчето под краката си и да доведе континента до фалит с политиките си за субсидиране и пряката намеса в икономиката, а хазната не може да се пълни постояно, защото по някое време чуждите пари свършват. Тези проблеми датират назад и са породени заради несгодите на отделни държави – членки и нуждата ЕС да "запушва" пробойните. Страхът от дефлация и постоянната нужда да от това да се стимулира инфлацията вече започна да обезценява единната валута - еврото. А дефлацията е лековита.

В краткосрочен план може и да нанесе щети, но те са нужното зло, за да може в дългосрочен план да заздрави икономиката. Друго може да се каже за т.нар. "лек" – инфлацията. В момента, в който ЕЦБ понижи на лихвения процент по кредитите еврото поевтиня спрямо долара рязко – естествено това не пречи по никакъв начин на европейските политици/бюрократи да експериментират с вече провалени политики. Да кажем, че Кейнсианството никога не си е отивало от Европа, а в момента даже набира скорост. Явно европейските политици отказват да видят крахът на САЩ в монетарната им политика. Ако задълбаем още повече – може би ще стигнем и до по-дългосрочните негативи на това да се понижава лихвеният процент по кредитите, а именно – трупането на дълг. Естествено по стария пример на САЩ и други страни Съюза ще се опита да го изплати чрез печатане на повече евро, което ще доведе до още по-голямото му обезценяване и ако това не са продуктите за един преркасен икономически крах на ЕС – здраве му кажи. Проблемът се задълбочава още повече когато добавим и човешкият фактор или това – кой плаща за грешките на бюрократите и банките? Отговорът е ясен – данъкоплатците, ако разделим обществото на класи, въпреки че не е правилно – това е средната класа – малките и средни предприятия и предприемачи, които са реалния двигател на икономиката. Брюксел все повече концентрира властта в себе си, а тази власт става все по-безлична. Човешките съдби се определят от хора, седящи зад бюрото, които в момент на "проникновение" създават гениални умотворения като регулациите, които виждаме че зачестяват напоследък - регулации във всяка сфера на живота и превръщането на ЕС в nanny state и трансформацията му в ЕССР.

Другият проблем, който напоследък назря е в следствие от намесата на Брюксел втърговските отношения с Русия като наказателна мярка за случващото се в Украйна. Наказателна, но за кого? Поставеното ембарго върху износа наказва само местните производители, а загубите са колосални и за двете страни на конфликта. Всяко преустановяване на сравнително свободните пазарни взаимоотношения води до фалит на фирми от двете страни и нека пак кажем, от това страда само обикновения човек, политиците и от двете държави и без друго подпомагат развитието на crony capitalism (шуробаджанашкия капитализъм) и е изгодно за тях статуквото да остане такова. Проблемът отново се свежда до намесата на държавата в личния живот на индивида, а тези тенденции в ЕС се увеличават все повече. Не забравяйте, че всичко в икономиката е на принципа на скачените съдове – започне ли някой да пипа в тази комплексна мрежа от взаимодействия, неминуемо нанася вреди – в този случай това са Брюксел и Москва, които от позицията си на СуперДържави налагат тирания и планират вместо индивида – нищо ново.

Ще завърша с един цитат на Лудвиг фон Мизес: "Капитализмът означава свободното предприемачество, суверенитета на потребителите в икономическите въпроси, и суверенитета на избирателите в политически въпроси. Социализмът означава пълен правителствен контрол на всички сфери на живота на хората и неограничено върховенството на правителството в качеството си на централен съвет на управление на производството."

Свидетели сме на все по-голямо отдръпване от първоначалните благородни идеи на ЕС, а именно – свободата на търговията и свободата като изконна ценност и право на индивида над себе си. Вместо ЕС да избягва грешките на другите държави, претърпели икономическа криза и да спре течовете, те всячески се опитват да увеличат пробойните в бюджета, съответно да надуят един банков (лихвен) балон и "дупката" да се превърне в бездна.

Позицията на Марио Драги по въпроса е, че лихвеният процент на ЕЦБ трябва да се намали ergo това да стимулира производството и да доведе до благоденствие. Какво обаче не се казва тук и какво не се вижда на пръв поглед – в последното десетилетие кризите, които се случиха в САЩ (банковата и жилищна кризи) са благодарение на изкуственото намаляне на лихвения процент за различни отрасли на икономиката от ФЕД – следователно лъжовно ниските на погасяване и кредитите за тях – резултатът беше кризата, която завлече със себе си и Стария континент. В момента Брюксел е на прага сам да ритне столчето под краката си и да доведе континента до фалит с политиките си за субсидиране и пряката намеса в икономиката, а хазната не може да се пълни постояно, защото по някое време чуждите пари свършват. Тези проблеми датират назад и са породени заради несгодите на отделни държави – членки и нуждата ЕС да "запушва" пробойните. Страхът от дефлация и постоянната нужда да от това да се стимулира инфлацията вече започна да обезценява единната валута - еврото. А дефлацията е лековита.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал