Аркади Шарков

икономически анализатор и член на Борда на Българското либертарианско общество

През последните години много пъти, гледайки как се води европейската политика се питахме – какъв е смисълът от ЕС? Общодостъпният отговор даден от тамошната власт е – за да бъдат запазени основните ценности на Съюза – свободната търговия, свободният транзит, митническият съюз. Всичко това звучи прекрасно, ако не беше шизофренично на практика. През последните години виждаме спад в търговията в рамките на ЕС до нивата, на които е била през деветдесетте години. Отново можем да се запитаме дали с действията си ЕС не руши основите, върху които е граден?

Да се върнем към икономическата страна на нещата или логиката на Европейската централна банка, че икономиката може да бъде задвижена чрез повече харчене и повече пари в нея. Докато държавният дълг на страните от Еврозоната расте благодарение на "незатегнатите колани", мислите за увеличаване на разходите следва да бъдат абсурдни, но след като бутона за печатницата се намира в Брюксел – защо да не увеличим инфлационния процент и по този начин да не напрегнем още повече обстановката и бизнес климата в Европа. Тежестта от всяко едно действие на Брюксел следва естествено да падне върху плещите на данъкоплатеца. Ясно се вижда, че през последните години ЕС всъщност не намаля харча, това е и една от причините да отприщи печатницата "като нямаме пари – ще си напечатаме, нищо че ще ги обезценим". Говорейки естествено за загуби, трябва да видим и кой печели от конфликтите на Стария континент. Следвайки развитието на икономическата криза, в добавка с ненужно наложеното ембарго върху стоките за и от Русия виждаме, че обстановката става все по-негативна, а пробойните в икономиката на ЕС ще потопят еврото дълбоко в океана. А ако погледнем цената на еврото спрямо долара, ще видим, че от анонса на Драги за понижаването на лихвите от ЕЦБ – насам, еврото е спаднало рязко до цената на 1,24 евро за 1 долар, докато преди месец е било 1,30 евро за долар.

За финал – изкуствената регулация на икономиката чрез субсидии и пряката манипулация на пазара, все повече ще увеличи неравенството и ще доведе ЕС до много по-голяма криза. Новата криза ще се стовари върху плещите на обикновения човек, за сметка на удобството на политиците и бюрократите в Брюксел. Дълговият балон, който в момента се увеличава, благодарение на изкуственото занижаване на лихвите е в пъти по-опасен от това, което се случи на Еврозоната през 2009 година. Когато държавата (Брюксел) изкуствено се меси в естествените процеси на икономиката, ответният удар е в пъти по-мощен, отколкото, ако тя (икономиката) бъде оставена естествено да се отърве от мъртвия товар.

Още от Капитал