Кирил Аврамов

политолог, преподавател в НБУ

Независимо, че използването на стимули е противоречива техника в областта на публичните финанси, считам, че използването им на ниво Европейски съюз е оправдано, особено когато става дума за насърчаването на конкуренцията с цел минимизация на разликите в развитието на отделните европейски региони. Стимулите, особено що се касае до тези, насочени към повишаването на конкурентоспособността на отделни сектори на националните икономики са позитивен инструмент в търсенето на конвергенция в развитието на различните региони на Европа. Икономическата и социалната криза ясно демонстрираха дивергентните траектории на развитие на "центъра" и "периферията" на ЕС и доказаха, че неравномерното развитие е "цъкаща бомба със закъснител", която нанася тежки щети по отношение на кохерентността на Съюза. В допълнение можем да посочим, че кризата не само демонстрира различията, но и ги усили, като негативните и ефекти се усещат много по-тежко в "изоставащите" региони, отколкото при "отличниците". С други думи, липсата на намеса би довела до по-нанатъчна дивергенция и "влизане в спирала надолу", при която по-слабо развитите региони ще продължат да се "отдалечават" от "центъра" и техните икономически и социални проблеми ще продължат да се задълбочават. Докато конкурентоспособните региони подобряват своите резултати влизайки в т.нар. "virtuous cycle" («добродетелен кръг»), "изоставащите" се завъртат в противоположния "порочен" цикъл.

Критиците на идеята за интервенция, с цел предотвратяването на движението на Европа на "много скорости", посочват, че стимулите не са най-ефективната форма за подкрепа и вероятно те не постигат целта си, но същевременно забравят да ни кажат каква алтернативна рецепта за справяне на опасния проблем с неравенството ни предлагат. Моето предположение е, че те биха ни предложили...повече пазар. Но, не бива да забравяме, че стимулите се използват като инструмент за корекция на т.нар. "пазарни провали", при които чисто пазарните механизми не успяват да компенсират определени дефицити - в случая, липсата на възможност на фирми и цели сектори на националните икономики в по-слабо развитите региони да развият своят капацитет и конкурентоспособност и успешно да се конкурират в съответните сектори. Оставени абсолютно сами да се справят с този проблем, фирмите и секторите, едва ли ще успят да разгърнат своя капацитет в посока "интелигентен" растеж и устойчиво развитие в среда, която не позволява инвестиции в иновации и няма да успеят да създадат нови работни места, генерирайки устойчив икономически растеж.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал