Кирил Аврамов
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кирил Аврамов

Кирил Аврамов

политолог, преподавател в НБУ

Десислава Лещарска
9476 прочитания

Независимо, че използването на стимули е противоречива техника в областта на публичните финанси, считам, че използването им на ниво Европейски съюз е оправдано, особено когато става дума за насърчаването на конкуренцията с цел минимизация на разликите в развитието на отделните европейски региони. Стимулите, особено що се касае до тези, насочени към повишаването на конкурентоспособността на отделни сектори на националните икономики са позитивен инструмент в търсенето на конвергенция в развитието на различните региони на Европа. Икономическата и социалната криза ясно демонстрираха дивергентните траектории на развитие на "центъра" и "периферията" на ЕС и доказаха, че неравномерното развитие е "цъкаща бомба със закъснител", която нанася тежки щети по отношение на кохерентността на Съюза. В допълнение можем да посочим, че кризата не само демонстрира различията, но и ги усили, като негативните и ефекти се усещат много по-тежко в "изоставащите" региони, отколкото при "отличниците". С други думи, липсата на намеса би довела до по-нанатъчна дивергенция и "влизане в спирала надолу", при която по-слабо развитите региони ще продължат да се "отдалечават" от "центъра" и техните икономически и социални проблеми ще продължат да се задълбочават. Докато конкурентоспособните региони подобряват своите резултати влизайки в т.нар. "virtuous cycle" («добродетелен кръг»), "изоставащите" се завъртат в противоположния "порочен" цикъл.

Критиците на идеята за интервенция, с цел предотвратяването на движението на Европа на "много скорости", посочват, че стимулите не са най-ефективната форма за подкрепа и вероятно те не постигат целта си, но същевременно забравят да ни кажат каква алтернативна рецепта за справяне на опасния проблем с неравенството ни предлагат. Моето предположение е, че те биха ни предложили...повече пазар. Но, не бива да забравяме, че стимулите се използват като инструмент за корекция на т.нар. "пазарни провали", при които чисто пазарните механизми не успяват да компенсират определени дефицити - в случая, липсата на възможност на фирми и цели сектори на националните икономики в по-слабо развитите региони да развият своят капацитет и конкурентоспособност и успешно да се конкурират в съответните сектори. Оставени абсолютно сами да се справят с този проблем, фирмите и секторите, едва ли ще успят да разгърнат своя капацитет в посока "интелигентен" растеж и устойчиво развитие в среда, която не позволява инвестиции в иновации и няма да успеят да създадат нови работни места, генерирайки устойчив икономически растеж.

Стимулите сами по себе си, не бива да се разглеждат като панацея по отношение на разликите между европейските региони, защото те са само част от арсенала за справяне с тежки и комплексни проблеми свързани с качеството на институционалната среда, макроикономическата стабилност, инфраструктурата, образованието и здравният статус на населението в различните региони. Всички тези фактори предопределят размера на пазара, неговата ефективност и способност за иновации, а оттук и потенциала за иновации, "умни" специализации и гъвкавост по отношение на технологични промени. С други думи, стимулите биха били полезни в процеса на намаляването на междурегионалните разлики, само, ако те са съпроводени с мерки по отношение на подобряването на всички гореизброени фактори, които имат пряко и измеримо отношение към конкурентоспособността на регионите на ЕС.

Независимо, че използването на стимули е противоречива техника в областта на публичните финанси, считам, че използването им на ниво Европейски съюз е оправдано, особено когато става дума за насърчаването на конкуренцията с цел минимизация на разликите в развитието на отделните европейски региони. Стимулите, особено що се касае до тези, насочени към повишаването на конкурентоспособността на отделни сектори на националните икономики са позитивен инструмент в търсенето на конвергенция в развитието на различните региони на Европа. Икономическата и социалната криза ясно демонстрираха дивергентните траектории на развитие на "центъра" и "периферията" на ЕС и доказаха, че неравномерното развитие е "цъкаща бомба със закъснител", която нанася тежки щети по отношение на кохерентността на Съюза. В допълнение можем да посочим, че кризата не само демонстрира различията, но и ги усили, като негативните и ефекти се усещат много по-тежко в "изоставащите" региони, отколкото при "отличниците". С други думи, липсата на намеса би довела до по-нанатъчна дивергенция и "влизане в спирала надолу", при която по-слабо развитите региони ще продължат да се "отдалечават" от "центъра" и техните икономически и социални проблеми ще продължат да се задълбочават. Докато конкурентоспособните региони подобряват своите резултати влизайки в т.нар. "virtuous cycle" («добродетелен кръг»), "изоставащите" се завъртат в противоположния "порочен" цикъл.

Критиците на идеята за интервенция, с цел предотвратяването на движението на Европа на "много скорости", посочват, че стимулите не са най-ефективната форма за подкрепа и вероятно те не постигат целта си, но същевременно забравят да ни кажат каква алтернативна рецепта за справяне на опасния проблем с неравенството ни предлагат. Моето предположение е, че те биха ни предложили...повече пазар. Но, не бива да забравяме, че стимулите се използват като инструмент за корекция на т.нар. "пазарни провали", при които чисто пазарните механизми не успяват да компенсират определени дефицити - в случая, липсата на възможност на фирми и цели сектори на националните икономики в по-слабо развитите региони да развият своят капацитет и конкурентоспособност и успешно да се конкурират в съответните сектори. Оставени абсолютно сами да се справят с този проблем, фирмите и секторите, едва ли ще успят да разгърнат своя капацитет в посока "интелигентен" растеж и устойчиво развитие в среда, която не позволява инвестиции в иновации и няма да успеят да създадат нови работни места, генерирайки устойчив икономически растеж.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Искра Михайлова

Искра Михайлова

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Искра Михайлова

Искра Михайлова

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK