Стефан Манов
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Стефан Манов

Стефан Манов

Научен работник, пребиваващ във Франция, член на ИК "Гласувай без граници"

Мартин Димитров
88283 прочитания

Останалият единствен въпрос на референдума на 25 октомври – за гласуването по интернет, – е само на пръв поглед въпрос за изборните правила и технологията на вота. Става дума за нещо много по-дълбоко и сериозно. По същество, въпросът търси отговори за бъдещето на българската нация. Днес реалността е, че около 1,5 млн. български граждани живеят извън страната, спрямо 7,2 млн. в страната. Няма българско семейство, което да няма близък или роднина заминал в странство. Десетки хиляди млади българи са студенти в чужбина. Това е сериозно предизвикателство за българската нация. Шансът на емигрантските нации в края на 20 век и началото на 21ви век, за разлика от процесите протекли в края на 19ти и началото на 20ти век, е че съществуват новите технологии. Това е инструментът, липсвал тогава, който може да предотврати излизането на емигранта от националната орбита и претопяването му в новата среда. В днешния глобален свят, в който мобилността става нормата, а не изключението, нациите престават да са затворени в една географска територия. Именно новите технологии стават свръзката, която може да поддържа национална кохезия отвъд пространството, а и времето. Въвеждане на гласуване по интернет би било най-напред средство българите зад граница да могат широко да участват в националния демократичен дебат, в структурирането на институциите на представителната демокрация. Това ще е силен знак, послание към тях, че нацията държи те да са (останат) част от нея.

Ето това е същината на въпроса, поставен с референдума на 25-и октомври: смятате ли, че 25 години след приемането на българската конституция, в която тогава законодателят е записал, че всички български граждани имат равни права и задължения, без значение къде се намират, но и след масираната емиграция през тези години, българските граждани в чужбина трябва да останат част от нацията? Електронното дистанционно гласуване вече не е нещо екзотично. Редица държави го практикуват от години. На последните избори в Естония над 30% от гласоподавателите в т.ч. в страната, са гласували по интернет. Много показателно е нарастването на избирателната активност сред норвежците в чужбина: при проведен наскоро пилотен проект за интернет вот тя се покачва с над 10 пункта!

Французите от чужбина избират вкл. по интернет 11 депутати от избирателни райони зад граница. На изборите през 2012 г. гласуват 220 000 души, от които 57% по интернет. По интернет се провеждат и изборите за т.нар. консулски съветници по държави, както и за членовете на Асамблеята на французите от чужбина – специфични представителни органи на французите зад граница, които в последствие излъчват 12 сенатори в горната камара на парламента (от общо 343). Примери не липсват и в редица други държави.

Сигурността на интернет вота е тази на интернет банкирането. Днес мнозина оперират с парите си във виртуален клон на своята банка или правят покупки по интернет без никакъв риск. Обратно на това, което се смята, интернет гласуването е начин да се намали контролирания и корпоративен вот. Възможността да се гласува от вкъщи дава повече свобода на гласуващите в малки населени места, които инак могат да са зависими от местния крупен работодател или кмет. Това е така, защото техният вот не може да бъде проследен и "отчетен" от брокера на гласове; както се случва в малките избирателни секции със 100-150-200 гласували, където лесно се проверява дали предварително зададеното число бюлетини за съответната партия е изпълнено. Освен това, технологията за интернет вот позволява избирателят да може да гласува електронно неколкокртано и да промени вота си, ако първоначално гласуването е било извършено под натиск. Така запазването на тайната на вота е в ръцете на избирателя.

Разбира се, човек, който твърдо е решил да продаде гласа си, ще го направи. Било то с хартиена бюлетина, било при интернет гласуване. Но увеличаването на избирателната активност благодарение на интернет вота; главно сред младите и сред живеещите в чужбина, ще доведе до механично намаляване на тежестта на купения вот. Дистанционното електронно гласуване ще позволи и по-лесно участие на хората с увреждания. Масирано изкупуване на пароли и последващото им използване за манипулиране на изборните резултати, което някои изтъкват като най-тежкия проблем с интернет вота, е всъщност технически много трудно реализуемо в значими мащаби. Съществуват механизми в т.ч. чрез идентифициране на използвания компютър (IP адрес, но не само) и чрез използване на валидиращи кодове изпращани до мобилен телефон, като един телефонен номер може да служи само за един избирател, и други подобни защити, които позволяват да се противодейства ефикасно. Могат да се приложат и други специфични похвати, които да разколебаят избирателя да продаде гласа си.

Тайната на вота при електронното гласуване по интернет лесно се гарантира чрез използване на принципа на "двойния плик", който се прилага например в кандидатстудентските изпити - името ви е в единия плик, а работата ви е в друг плик и оценителят не знае кой сте. Технологичното решение е системата да знае, че сте гласували, но нейният модул, който брои гласовете, да не знае, че това сте вие. Използването на софтуер с отворен код, така че всеки специалист да може да провери сигурността на системата, ще гарантира истински обществен контрол абсолютно върху целия процес, докато в момента само най-големите партии могат да осигурят присъствие във всичките близо 12 000 избирателни секции. Използването на интернет вот ще намали разходите за организация на изборите, особено зад граница, ще намали невалидните гласове поради грешка на избирателя (използвал друг знак освен X и V) или поради грешка на избирателната комисия (обявила валиден глас за невалиден, защото знакът е излязъл от квадратчето например), ще отстрани възможността за грешки при преброяването или за нарочно манипулиране на резултатите чрез купуване на цели избирателни комисии.

Въвеждането на интернет гласуването ще бъде постепенно, след предварителни тестове на системата. Това може да стане най-напред на национални и местни референдуми. Във Франция най-напред интернет гласуване беше експериментирано при избора на членовете на Асамблеята на французите от чужбина и консулските съветници по държави. Впрочем, подобни институции са предвидени да бъдат създадени и за българите зад граница в изпълнение на Националната стратегия за българските граждани извън страната. Пилотният проект за дистанционно електронно гласуване може да стартира със създаването на тези по същество консултативни органи, без да се поема никакъв риск за институциите на представителната демокрация в страната. Разбира се, възможността за гласуване по интернет не отменя хартиеното гласуване и не лишава никого от правото му да гласува. Напротив, навсякъде, където е въведено, гласуването по интернет е начин да се разшири достъпа на гражданите до избори и референдуми. Не на последно място, въвеждането на интернет вот ще допринесе за развитие на ИТ сектора в страната и за въвеждането на електронни административни услуги.

Останалият единствен въпрос на референдума на 25 октомври – за гласуването по интернет, – е само на пръв поглед въпрос за изборните правила и технологията на вота. Става дума за нещо много по-дълбоко и сериозно. По същество, въпросът търси отговори за бъдещето на българската нация. Днес реалността е, че около 1,5 млн. български граждани живеят извън страната, спрямо 7,2 млн. в страната. Няма българско семейство, което да няма близък или роднина заминал в странство. Десетки хиляди млади българи са студенти в чужбина. Това е сериозно предизвикателство за българската нация. Шансът на емигрантските нации в края на 20 век и началото на 21ви век, за разлика от процесите протекли в края на 19ти и началото на 20ти век, е че съществуват новите технологии. Това е инструментът, липсвал тогава, който може да предотврати излизането на емигранта от националната орбита и претопяването му в новата среда. В днешния глобален свят, в който мобилността става нормата, а не изключението, нациите престават да са затворени в една географска територия. Именно новите технологии стават свръзката, която може да поддържа национална кохезия отвъд пространството, а и времето. Въвеждане на гласуване по интернет би било най-напред средство българите зад граница да могат широко да участват в националния демократичен дебат, в структурирането на институциите на представителната демокрация. Това ще е силен знак, послание към тях, че нацията държи те да са (останат) част от нея.

Ето това е същината на въпроса, поставен с референдума на 25-и октомври: смятате ли, че 25 години след приемането на българската конституция, в която тогава законодателят е записал, че всички български граждани имат равни права и задължения, без значение къде се намират, но и след масираната емиграция през тези години, българските граждани в чужбина трябва да останат част от нацията? Електронното дистанционно гласуване вече не е нещо екзотично. Редица държави го практикуват от години. На последните избори в Естония над 30% от гласоподавателите в т.ч. в страната, са гласували по интернет. Много показателно е нарастването на избирателната активност сред норвежците в чужбина: при проведен наскоро пилотен проект за интернет вот тя се покачва с над 10 пункта!


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Искра Михайлова

Искра Михайлова

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Искра Михайлова

Искра Михайлова

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK