Иван Хиновски
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Иван Хиновски

Иван Хиновски

Председател на Българския Енергиен Форум

73726 прочитания

Днешното кризисно състояние на НЕК е резултат от три провеждани от дълго време грешни политики: нецелесъобразни и некадърно управлявани инвестиционни проекти, натрупване на текущ дефицит в оперативния бюджет поради погрешна политика в областта на цените на електроенергията и липса на реформи.

Дефицит в НЕК от 3,7 млрд. лева, съставен от 2,3 млрд. лева дължими плащания към доставчици по инвестиционни проекти и 1,4 млрд. лева – текущ дефицит от забавени плащания към поддоставчици на енергия, горива и услуги. Приложените в последно време мерки като създаването на фонда за сигурност на електроенергийната система, ревизиране и корекции на някои договори за изкупуване на електроенергия от централи на възобновяеми енергийни източници, успешно проведените преговори с ръководството AES и Contour Global за намаляване на плащанията по договорите с тях, прегледа на резервите в системата и частично редуциране на разходите само намалиха темпото на натрупване на дефицит в НЕК, но не решиха кардинално въпроса.

Само по себе си непрекъснато влошаващото се финансово състояние на НЕК генерира други, вторични, но много важни проблеми на системата – наложилото се явно субсидиране между дружествата на БЕХ, влошаване на финансовите му показатели и затруднения при осигуряване на кредита за изплащане на задълженията към американските централи, затруднения при осигуряване на средства за бюджета на програмата за удължаване ресурса на 5 и 6 блок в АЕЦ"Козлодуй" и опасност от провала й, затруднения в работата на критично важното за системата дружество Мини Марица изток, наложените икономии в инвестиционните и ремонтни програми на енергийните дружества, и други.

Става все по-ясно, че решението на проблемите на НЕК, а с това и на електроенергийния отрасъл вече не може да стане отвътре.

Налага се прилагането на други, външни за системата подходи. НЕК е търговско дружество държавна собственост, но не е бюджетна организация и бъдещето му трябва да бъде разрешено в съответствие с разпоредбите на Търговския закон и Европейските правила и директиви. Цедирането на дълговете му към БЕХ, а от там и към държавния бюджет, каквито предложения напоследък се чуват е неприемливо и ще доведе до наказателна процедура за България. Дори варианта с даване на държавни гаранции за кредита на БЕХ също е неприемлив, защото също води до повишаване на бюджетния дефицит и сриване на кредитния рейтинг на държавата и на БЕХ. И двете идеи са предложения за наливане на пари в една нереформирана структура, работеща като модел и стил на управление от 70-те години на миналия век. При това доказала многократно, че няма възможности да се справи с кризата по редица причини основните от които са политически ограничения в енергийната политика, кадрови грешки и догми.

Който и един от тези два подхода да бъде избран ще вдигне дефицита и ще фалира държавата!

Такъв начин на мислене е типичен за хора, които още не са се простили с методите на централното планиране от миналото и продължават да третират държавата, като неизчерпаем източник на средства за компенсиране на фалирали енергийни политики... Странното в случая e, че всички поддръжници на идеята "държавата да си понесе отговорността" бяха най-активните поддръжници на нецелесъобразния проект АЕЦ"Белене", който заби окончателно ножа в гърба на НЕК.

За мен обявяването на НЕК в несъстоятелност е въпрос на време, решението за което трябва да бъде взето от Съвета на директорите на БЕХ. Проблем в случая е, че в Закона за енергетиката съществуват специални клаузи защитаващи НЕК от стандартното за ТЗ обявяване в несъстоятелност и това може да наложи законодателни промени преди активните действия по такава процедура. Следва задължението за разработване от синдиците на оздравителна програма, преговори с кредиторите за евентуална редукция на дълга и разрочването му и... продажби на активи на дружеството, което неизбежно ще се случи. Това може да бъде определено като еквивалент на съществуващата в американското законодателство процедура за "защита от кредитори". Трябва обаче да се анализират и икономическите загуби от активиране на гаранциите по договорите на AES и Contour Glоbal.

Съществуват и други хибридни модели за реформиране на системата и НЕК, съвместно с определен режим на участие на всички централи с дългосрочни договори на борсата. Това обаче изисква сериозни анализи, но тези алтернативи си заслужава да бъдат проучени, защото биха могли да стабилизират състоянието на НЕК. Като грешен ход на реформата мога да спомена и прибързания старт на работата на фонда за сигурност на енергетиката без разработена модерна визия за управление и програма за превръщането му в револвиращ фонд.

Накрая длъжен съм да спомена, че ако ръководството на енергетиката и НЕК бяха вникнали и приели разработения от нашата организация през 2011 г. "План 17" от неотложни спешни мерки за реформи и оздравяване на сектор енергетика може би нямаше да се стигне дотук. Работодателските организации също предложиха план за решаване на кризата, в който имаше редица целесъобразни мерки.

И накрая още един път трябва да изтъкна една от основните причини за настъпилата тежка декапитализация на НЕК за която всички ще плащаме - продължителното непазарно поведение на поддържане на продажни цени на електроенергията под себестойност.

Днешното кризисно състояние на НЕК е резултат от три провеждани от дълго време грешни политики: нецелесъобразни и некадърно управлявани инвестиционни проекти, натрупване на текущ дефицит в оперативния бюджет поради погрешна политика в областта на цените на електроенергията и липса на реформи.

Дефицит в НЕК от 3,7 млрд. лева, съставен от 2,3 млрд. лева дължими плащания към доставчици по инвестиционни проекти и 1,4 млрд. лева – текущ дефицит от забавени плащания към поддоставчици на енергия, горива и услуги. Приложените в последно време мерки като създаването на фонда за сигурност на електроенергийната система, ревизиране и корекции на някои договори за изкупуване на електроенергия от централи на възобновяеми енергийни източници, успешно проведените преговори с ръководството AES и Contour Global за намаляване на плащанията по договорите с тях, прегледа на резервите в системата и частично редуциране на разходите само намалиха темпото на натрупване на дефицит в НЕК, но не решиха кардинално въпроса.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Искра Михайлова

Искра Михайлова

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Искра Михайлова

Искра Михайлова

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.