Всъщност всички тези промени бяха направени с прокламираната цел да се преодолее тарифния дефицит (разбирай загубите на НЕК от продажба на по-ниска цена, от тази на която е принуден да изкупува електроенергията) и да се стабилизира цялата енергийна система. За съжаление това вероятно няма да се случи, защото разходите на НЕК ще са повече от приходите, дори с новите такси. Простите изчисления показват следното:

Разходите на НЕК за закупуване на електроенергия само от ВЕИ, "американските ТЕЦ" и заводски и топлофикационни централи са около 2,5 млрд. лева годишно, според прогнозите в Решение Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, от които приблизително 70 % не се компенсират през цената на регулирания пазар или около 1,75 млрд. лева.

Планираните приходи за покриване на тези разходи за ценовия период 2015 – 2016 са:

• Около 1,14 млрд. лева от такса "отговорност към обществото (около 30 млрд. МВТч вътрешно потребление х 37,90 лв./МВтч такса);

Общо максимум 1,46 млрд. лева (а вероятно и по-малко) приходи за покриване на разходи от 1,75 млрд. лева… Или дефицит от около 300 млн. лева.

Дори и да допуснем, че трансфера на средства от Фонда към НЕК не е неправомерна държавна помощ и че НЕК ще реализира печалба от продажбата на електроенергия от ВЕЦ и от разликата в цената на енергията от АЕЦ и ТЕЦ МИ2 спрямо регулирания пазар, то едва ли ще се стигне до излизане на НЕК на печалба за финансовата година. По-вероятно е да се намали загубата на компанията от 571 млн. лева за 2014 г., което пак е нещо, но определено не решава фундаменталните проблеми на сектора, нито натрупаните над 3,5 млрд. лева дългове на НЕК.

Очевидно новият ценови модел няма да доведе до стабилизиране на НЕК, още по-малко до решаване на проблема с натрупаните му задължения, нито тези на БЕХ (над 2 млрд. лева) или междуфирмената задлъжнялост в сектора, където всеки дължи огромни суми на всеки, което беше целта. Решението не е в търсене на нови и нови приходи, защото там вече няма никакво пространство, а в намаляване на разходите. Решаването на проблема с т.нар. "американски ТЕЦ", намирането на европейски механизми за компенсиране на ВЕИ, прекратяването на лобизма за заводски и топлофикационни ТЕЦ, които не отговарят на изискванията на европейските правила за високо ефективно комбинирано производство, строгия контрол върху ЕСП-тата, са мерките, които ще доведат до намаляване на колосалните разходи и до стабилизиране на сектора. Не развитие, а спиране на свободното падане. Но за това се изисква политическа воля и визия за спасяване на българската енергетика.