Проблемите за малките фермери не произтичат от ОСП, а от нейното прилагане
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проблемите за малките фермери не произтичат от ОСП, а от нейното прилагане

Проблемите за малките фермери не произтичат от ОСП, а от нейното прилагане

Борислав Сандов

Мара Георгиева
112174 прочитания

Факт е, че рамката на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2014-2020 е по-благоприятена за малките фермери спрямо тази ОСП от периода 2007-2013. За това принос има и България, макар и като лош пример, тъй като с Румъния показаха как първият стълб на ОСП (директните плащания) може да води до гигантски ферми, което породи необходимостта от въвеждане на тавани на плащания в новата ОСП.

За да бъдем напълно честни, често проблемите и занижената конкурентоспособност за малките фермери не произтичат от ОСП, а от нейното прилагане от страните членки. България има вина за липсата на достатъчно мерки за подкрепа на малките и семейните ферми. Например - неотчитането на демографските процеси и силният тренд за обезлюдяване. За да отговори на подобен род въпроси, Полша например ползва възможността в ОСП да отвори мярка за "ранно пенсиониране" и така подпомогна голям брой хора от градовете да се върнат/заселят в селските райони и да станат малки фермери или земеделски производители в напреднала възраст да дадат шанс на по-млади хора да правят земеделие.

Също така страната ни има значителна вина за късното отваряне на някои от възможните и заложени в ОСП 2007-2013 мерки. Мярката 213, например, която бе свързана с компенсация и подпомагане на земеделци в НАТУРА 2000 отвори едва в последните години на предишния планов период. Тук трябва да напомним, че една трета от площта на България попада в европейската мрежа от защитени екологични зони НАТУРА 2000, като по-голямата част от тях са в необлагодетелствени райони със значителни демографски и интеграционни проблеми.

Критика търпи страната ни и заради недостатъчна информираност за възможностите за подпомагане на малките земеделци и семейните ферми, както и заради недостатъчната държавна политика за насърчаване и хоризонтално обвързване на тези мерки с другите оперативни програми. Примери за подобни политики могат да се намерят както в големи страни членки като Франция, Германия и Италия, така и в по-малки като Австрия, Белгия и Словения.

Възможностите за подпомагане на семейното фермерство и дребномащабното земеделие в настоящия период на ОСП трябва да бъдат максимално използвани от България. Особено важни са изработването и прилагането на политики на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за ограничаване на административната тежест върху малките земеделци и по-ефективно участие на представители на МЗХ и земеделските браншове в междуведомствените групи, за по-синхронно реализиране на политиките на ЕС и възможностите за подпомагане от оперативните програми.

Облекчаването на част от режимите, прилагането на законите за електронно управление и за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, както и насърчаване на кооперирането и браншовото сдружаване, са изключително необходими действия. Внедряването и стартирането на механизми, включително нови мерки или промяна след нотификации на част от съществуващите по Програмата за развитие на селските региони (2-ри стълб на ОСП), за по-ефективен достъп до пазара за малките производители и преработка до готов продукт са от съществено значение, както и обвързване с политиките на ЕС за циклична икономика и нови зелени работни места. Германия например преди повече от десетилетие, осъзнавайки демографските и икономически предизвикателства пред селските райони, създава условия за насърчаване на местната икономика чрез преработката на продукция, но и чрез оползотворяване на остатъците и отпадъците от селското стопанство в биогаз инсталации, които водят след себе си и допълнителни ползи за намаляване на негативния за климата въглероден отпечатък, енергийната независимост на ферми и населени места.

Ключово е семейните ферми да се допуснат до участие по мярка 4.2, насочена към подкрепа за преработване на земеделска продукция.

България трябва да предприеме и някои промени в законодателството и подзаконовите нормативни актове, за да улесни тези иначе явни процеси за позеленяване на ОСП и икономиката на ЕС. Например нужна е промяна в Наредба 26 на МЗХ, уреждаща директните продажби на земеделска продукция, която трябва да позволи на малките земеделци и семейни ферми да продават своята продукция в по-широк от две съседни области обхват. Страната ни не е голяма, за да се налага толкова сериозно ограничаване на обхвата на пазара. Чрез стратегии за хранителна независимост и къси вериги, в контекста на адаптация към климатичните промени, както и за нуждите на местната икономика, България може да подобри условията на малките земеделци и да ограничи "изтичането" на огромни финансови потоци, които отиват в суровинно зърнопроизводство за износ, ощетяващо бюджета на България и ЕС, обезлюдяващо малките населени места и заграбващо земята на мнозина собственици и ползватели на дребномащабни земеделски площи.

При адекватна и отговорна политика на българските институции ОСП 2014-2020 г. може да намали дисбаланса, породен от предишни периоди, недостатъчната интеграция на нашата новоприсъединила се в ЕС страна и да създаде по-добри условия в селските райони на България, което би било от полза и на малките земеделски производители и семейните ферми. Настоящото приоритетно финансиране на принципа на използвана земеделска площ ощетява малките "играчи" и създава условия за надмощие и спекулации от страна на големите. Периодите за изплащане на субсидиите също трябва да бъдат регулирани по-добре с оглед уязвимостта на определени групи фермери, които нямат достъп до друго финансиране или кредитиране по механизма "кредити срещу субсидия".

Към настоящият момент ОСП все още не разпределя справедливо огромния финансов ресурс от почти 40% от бюджета на ЕС, като големите ощетени са малките и семейните ферми, особено в новоприсъединилите се страни, в т.ч. България.

Създаването на по-добри условия за достъп до пазара, конкурентоспособност, преработка на земеделска продукция и развитие на допълнителни услуги е ключов приоритет, който трябва да бъде внедрен в настоящата и да залегне в следващата ОСП 2021-2027 г., за да може ЕС да отговори адекватно на целите си за развитие на селските региони, опазването на околната среда и климата, устойчивост на глобалните природни и икономически предизвикателства, както и заздравяване на традиционните и преобладаващи семейни ферми, подсигуряващи свежа и качествена храна за гражданите на ЕС, работни места и приходи за местната, националната и европейската икономика.

Факт е, че рамката на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2014-2020 е по-благоприятена за малките фермери спрямо тази ОСП от периода 2007-2013. За това принос има и България, макар и като лош пример, тъй като с Румъния показаха как първият стълб на ОСП (директните плащания) може да води до гигантски ферми, което породи необходимостта от въвеждане на тавани на плащания в новата ОСП.

За да бъдем напълно честни, често проблемите и занижената конкурентоспособност за малките фермери не произтичат от ОСП, а от нейното прилагане от страните членки. България има вина за липсата на достатъчно мерки за подкрепа на малките и семейните ферми. Например - неотчитането на демографските процеси и силният тренд за обезлюдяване. За да отговори на подобен род въпроси, Полша например ползва възможността в ОСП да отвори мярка за "ранно пенсиониране" и така подпомогна голям брой хора от градовете да се върнат/заселят в селските райони и да станат малки фермери или земеделски производители в напреднала възраст да дадат шанс на по-млади хора да правят земеделие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Искра Михайлова

Искра Михайлова

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Искра Михайлова

Искра Михайлова

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK