Трябва да се въведе принципа "обществени пари за обществени блага"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Трябва да се въведе принципа "обществени пари за обществени блага"

Трябва да се въведе принципа "обществени пари за обществени блага"

Стоилко Апостолов, управител на фондация "Биоселена"

38663 прочитания

© Капитал


Разбираемо най-активни в дискусиите за изработване на национална позиция на България по Oбщата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. са земеделските браншови организации.

Засега преобладават мненията за запазване на СЕПП (схема за единно плащане на площ), запазване на необвързаната с производството и обвързаната с производството подкрепа, гарантиране на доходите на фермите чрез въвеждане на инструменти за намаляване на рисковете (пазарни, климатични, фитосанитарни т.н.).

Екологизирането на ОСП за повечето организации е ненужна административна тежест и дори стигат до абсурдната теза, че екологизирането противоречи на устойчивото развитие! Има предложения да отпаден изцяло или да се даде възможност на страните – членки да решат кои от мерките да прилагат. Най-голямата земеделска браншова организация в България (Националната асоциация на зърнопроизводителите) предложи втори стълб да отпадне изцяло. Ето един цитат от обявената на 12 септември 2017 г. в медиите обща декларация: "Считаме, че не бива да се задълбочава повече екологизирането на ОСП, тъй като директните плащания вече са обвързани с редица сложни изисквания (както чрез кръстосаното съответствие, така и чрез "зелените мерки"), а от друга страна и както споменахме по-горе това би противоречало на идеята за устойчиво развитие, която предполага да се вземат предвид както екологичния, така и икономическия и социалния аспекти."

Каква ще бъде реакцията на био производителите, на животновъдите, на фермите в планинските и необлагодетелстваните райони все още не е ясно. Във всеки случай ясно изразен глас в посока повече пари за екология в новата ОСП от страна на нито една браншова земеделска организация няма. Единствената новост, която българските земеделски браншовици приветстват е въвеждането на инструменти за намаляване на рисковете. Все още неясно какви (вероятно някакъв вид застраховки), но задължително финансирани от ОСП. Много е вероятно въвеждането на такива инструменти да насърчи свръхпроизводството и да навреди още повече на природата и на устойчивостта на фермите.

За съжаление останалите заинтересувани страни (преработвателите, туристическия бранш, потребителите, жителите на необлагодетелстваните и планинските райони, общините и регионалната администрация в тези райони) изглежда не участват в тези дебати. Изглежда и никой не ги пита. А би трябвало, защото макар и фокусирана основно към земеделците и към селските райони, ОСП се финансира с парите на всички данъкоплатци и би трябвало да носи блага и за обществото, не само на големите собственици на земеделска земя и на големите ферми, стопанисващи хиляди декари земя!

Време е активните българи да се събудят и да си кажат мнението! Време е жителите на селата с безработица над 50%, с разбити улици, но с чисто нов празен стадион да кажат, че не искат още един (стадион) по новата ОСП. Защото рискът да го получат е голям.

В противен случай отново ще се надяваме мнението на страни като Австрия, Холандия, Дания, Швеция да надделее и новата ОСП след 2020 г. да бъде по-добра от сегашната, поне да започне процес на въвеждане на принципа "ОБЩЕСТВЕНИ ПАРИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИ БЛАГА".

Разбираемо най-активни в дискусиите за изработване на национална позиция на България по Oбщата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. са земеделските браншови организации.

Засега преобладават мненията за запазване на СЕПП (схема за единно плащане на площ), запазване на необвързаната с производството и обвързаната с производството подкрепа, гарантиране на доходите на фермите чрез въвеждане на инструменти за намаляване на рисковете (пазарни, климатични, фитосанитарни т.н.).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Искра Михайлова

Искра Михайлова

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Искра Михайлова

Искра Михайлова

Марк Лайтай

Марк Лайтай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.