Юлия Григорова

След по-голямото значение, което Общата селскостопанска политика (ОСП) 2014-2020г. постави върху околната среда и климата, емисиите на парникови газове (ПГ), генерирани от земеделието, са намалели с 24 % от 1990 г. насам (по данни на ЕК), включително е намаляло използването на торове, което има силен положителен ефект върху качеството на водите. В същото време предложението на ЕК за ОСП след 2020г. дава възможности за страните членки за по-голяма самостоятелност при разработване и планиране на националните си програми. Тези програми трябва да допринесат за изпълнение на ангажиментите на ЕС за действие по Парижкото споразумение от 21-вата сесия на Конференцията на страните (COP21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и целите на ООН за устойчиво развитие.

Съгласно тези ангажименти селскостопанският сектор трябва да допринесе за постигане на целта за намаляване на емисиите от цялата икономика с 40 % до 2030 г. и Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата. Това определя ОСП като основополагаща политика в областта на опазване на околната среда, климата и енергетиката до 2030 г.