Юлия Григорова

Сега действащата Обща селскостопанска политика (ОСП) не е в състояние да отговори на предизвикателствата пред земеделския сектор за осигуряване на продоволствена сигурност, развитие на селските райони, опазване на биоразнообразието и изменение на климата. Тя е силно пазарно ориентирана и подкрепя все по-големи и все по-специализирани стопанства, които са силно зависими от употребата на синтетични пестициди, торове и фуражи, с което ощетява малките стопанства и унищожава поминъка им. Освен това неустойчивото използване на земята от големите земеделски стопанства заплашва ключови екосистемни услуги и увеличава "уязвимостта на планета" спрямо изменението на климата, в момент когато селското стопанство е пряко отговорно за 10% от емисиите на парникови газове. Загубата на генетично разнообразие и прекомерното количество произвеждани хранителни вещества са области с висок риск, които не бяха успешно таргетирани в ОСП 2014-2020 г. Ясно е, че текущите модели на развитие и финансиране на ОСП не могат да продължат да функционират. Например изобилието от хранителни вещества замърсява въздуха и водата и унищожава екосистемите и техните услуги. В световен мащаб повече от 90% от сортовете култури са изчезнали от земеделските площи, а 75% от световните храни се генерират само от 12 растения и 5 животински видове.

Резултатът е, че планетата е "застрашена". На практика много организации и движения призовават за принципно нов подход към ОСП след 2020 г., способен да подкрепя "скритите" екологични и социално-икономически услуги, които земеделските стопани произвеждат и предоставят на обществото като част от целия си фермерски бизнес и така допринасят за устойчивото развитие. Такава подкрепа ще е съсредоточена върху осезаемите, екологични и обществени резултати от селското стопанство, и би спомогнала за запазването на средните и малки стопанства, подкрепяйки ги в предоставянето на висококачествена храна и принос към целите на ЕС по отношение на осигуряване на жизнеспособността на селските райони, намаляване на изменението на климата и опазване на екосистемите. Това може да бъде постигнато чрез реформиране на подкрепата на ЕС за земеделието. Програмите следва да подпомагат селскостопанското производство, което работи с природата, насърчавайки естествения капацитет на почвите, растенията и животните и прави стопанствата по-устойчиви и по конкурентоспособни. Разходите за селско стопанство след 2020 г. приоритетно следва да са свързани с опазването на околната среда и превенция на измененията в климата, ресурсната и енергийна ефективност, социалното и общественото здравеопазване и развитието на жизнени селски райони. Добре би било ако стойността на произведените от стопанствата обществени блага се отразява по-добре в стойността на подпомагането за земеделските стопани.