Юлия Григорова

Юлия Григорова

експерт земеделие, развитие на селските райони и опазване на околната среда


Сега действащата Обща селскостопанска политика (ОСП) не е в състояние да отговори на предизвикателствата пред земеделския сектор за осигуряване на продоволствена сигурност, развитие на селските райони, опазване на биоразнообразието и изменение на климата. Тя е силно пазарно ориентирана и подкрепя все по-големи и все по-специализирани стопанства, които са силно зависими от употребата на синтетични пестициди, торове и фуражи, с което ощетява малките стопанства и унищожава поминъка им. Освен това неустойчивото използване на земята от големите земеделски стопанства заплашва ключови екосистемни услуги и увеличава "уязвимостта на планета" спрямо изменението на климата, в момент когато селското стопанство е пряко отговорно за 10% от емисиите на парникови газове. Загубата на генетично разнообразие и прекомерното количество произвеждани хранителни вещества са области с висок риск, които не бяха успешно таргетирани в ОСП 2014-2020 г. Ясно е, че текущите модели на развитие и финансиране на ОСП не могат да продължат да функционират. Например изобилието от хранителни вещества замърсява въздуха и водата и унищожава екосистемите и техните услуги. В световен мащаб повече от 90% от сортовете култури са изчезнали от земеделските площи, а 75% от световните храни се генерират само от 12 растения и 5 животински видове.

Резултатът е, че планетата е "застрашена". На практика много организации и движения призовават за принципно нов подход към ОСП след 2020 г., способен да подкрепя "скритите" екологични и социално-икономически услуги, които земеделските стопани произвеждат и предоставят на обществото като част от целия си фермерски бизнес и така допринасят за устойчивото развитие. Такава подкрепа ще е съсредоточена върху осезаемите, екологични и обществени резултати от селското стопанство, и би спомогнала за запазването на средните и малки стопанства, подкрепяйки ги в предоставянето на висококачествена храна и принос към целите на ЕС по отношение на осигуряване на жизнеспособността на селските райони, намаляване на изменението на климата и опазване на екосистемите. Това може да бъде постигнато чрез реформиране на подкрепата на ЕС за земеделието. Програмите следва да подпомагат селскостопанското производство, което работи с природата, насърчавайки естествения капацитет на почвите, растенията и животните и прави стопанствата по-устойчиви и по конкурентоспособни. Разходите за селско стопанство след 2020 г. приоритетно следва да са свързани с опазването на околната среда и превенция на измененията в климата, ресурсната и енергийна ефективност, социалното и общественото здравеопазване и развитието на жизнени селски райони. Добре би било ако стойността на произведените от стопанствата обществени блага се отразява по-добре в стойността на подпомагането за земеделските стопани.

Изразходването на бюджета на ЕС предимно за подкрепа на доходите с ограничено друго въздействие от страните-членки вече не може да бъде оправдано и е необходимо преразглеждане на приоритетите на общо европейско ниво, което за да бъде постигнато в политиките за развитие и подпомагане на земеделието на страните-членки, държавите "НЕ" трябва да имат по-голяма самостоятелност при управлението на европейското подпомагане на земеделието.

Сега действащата Обща селскостопанска политика (ОСП) не е в състояние да отговори на предизвикателствата пред земеделския сектор за осигуряване на продоволствена сигурност, развитие на селските райони, опазване на биоразнообразието и изменение на климата. Тя е силно пазарно ориентирана и подкрепя все по-големи и все по-специализирани стопанства, които са силно зависими от употребата на синтетични пестициди, торове и фуражи, с което ощетява малките стопанства и унищожава поминъка им. Освен това неустойчивото използване на земята от големите земеделски стопанства заплашва ключови екосистемни услуги и увеличава "уязвимостта на планета" спрямо изменението на климата, в момент когато селското стопанство е пряко отговорно за 10% от емисиите на парникови газове. Загубата на генетично разнообразие и прекомерното количество произвеждани хранителни вещества са области с висок риск, които не бяха успешно таргетирани в ОСП 2014-2020 г. Ясно е, че текущите модели на развитие и финансиране на ОСП не могат да продължат да функционират. Например изобилието от хранителни вещества замърсява въздуха и водата и унищожава екосистемите и техните услуги. В световен мащаб повече от 90% от сортовете култури са изчезнали от земеделските площи, а 75% от световните храни се генерират само от 12 растения и 5 животински видове.

Резултатът е, че планетата е "застрашена". На практика много организации и движения призовават за принципно нов подход към ОСП след 2020 г., способен да подкрепя "скритите" екологични и социално-икономически услуги, които земеделските стопани произвеждат и предоставят на обществото като част от целия си фермерски бизнес и така допринасят за устойчивото развитие. Такава подкрепа ще е съсредоточена върху осезаемите, екологични и обществени резултати от селското стопанство, и би спомогнала за запазването на средните и малки стопанства, подкрепяйки ги в предоставянето на висококачествена храна и принос към целите на ЕС по отношение на осигуряване на жизнеспособността на селските райони, намаляване на изменението на климата и опазване на екосистемите. Това може да бъде постигнато чрез реформиране на подкрепата на ЕС за земеделието. Програмите следва да подпомагат селскостопанското производство, което работи с природата, насърчавайки естествения капацитет на почвите, растенията и животните и прави стопанствата по-устойчиви и по конкурентоспособни. Разходите за селско стопанство след 2020 г. приоритетно следва да са свързани с опазването на околната среда и превенция на измененията в климата, ресурсната и енергийна ефективност, социалното и общественото здравеопазване и развитието на жизнени селски райони. Добре би било ако стойността на произведените от стопанствата обществени блага се отразява по-добре в стойността на подпомагането за земеделските стопани.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Искра Михайлова

Искра Михайлова

Марк Лайтай

Марк Лайтай

Искра Михайлова

Искра Михайлова

Марк Лайтай

Марк Лайтай