Новият консерватор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новият консерватор

Ключовете за &quot;Даунинг стрийт&quot; 10 вече са почти в ръцете на Дейвид Камерън<br />

Новият консерватор

Дейвид Камерън е вероятният британски премиер, който ще върне торите на власт след 13 години в опозиция

Светломира Гюрова
4890 прочитания

Ключовете за &quot;Даунинг стрийт&quot; 10 вече са почти в ръцете на Дейвид Камерън<br />

© reuters


Дейвид Камерън притежава едно от най-ценните качества за всеки успешен политик - късмет. Лидерът на британските консерватори има изключително добрия шанс да се изправи на изборите през 2010 г. срещу крайно непопулярен (включително в собствената си партия) премиер и правителство, изхабено от дългите години във властта. Усещането за смяна на режима витае във въздуха и преминаването на ключовете за "Даунинг стрийт" 10 в ръцете на златното момче на торите изглежда като формалност, която е само въпрос на време (най-късната дата, за която премиерът Гордън Браун трябва да насрочи парламентарния вот, е 3 юни, но вероятно изборите ще са през май).

Въпреки това на последната преди вота партийна конференция на консерваторите през октомври настроението далеч не беше триумфално. Причините са поне две. Първата е, че макар маршът им към властта да изглежда неудържим, той се дължи по-скоро на досадата на избирателите от 13 години лейбъристко управление, отколкото на ентусиазма им от торите. Мотото "Който и да е, само не Гордън" не е особено вдъхновяващо, а и не е основа за силен мандат за управление. Втората причина е, че коронацията на Камерън като премиер ще стане на доста мрачен фон - рецесията във Великобритания може и да свърши още в края на тази година, но държавните финанси остават в трагично състояние и следващото правителство ще има неприятната задача да реже разходи и да вдига данъци.

Златното момче на торите

През четирите години начело на торите 43-годишният харизматичен политик успя да постигне нещо изключително - той промени овехтелия и мрачен имидж на партията и сега тя изглежда като модерна и отворена политическа сила от XXI век. Дейвид Камерън е точно това, от което консерваторите имаха нужда, за да се възстановят от нокдауна, нанесен им от Тони Блеър и новите лейбъристи през 1997 г. - ярък лидер с чар, блестящи ораторски качества, добро медийно поведение, безупречно потекло и външен вид, дарба да комуникира и не на последно място - амбиция. Не случайно още след избирането му начело на партията бе наречен Тори Блеър, а самият той побърза да се самопровъзгласи за наследник на неустоимо избираемия бивш премиер, който обнови лейбъристите и ги поведе към мнозинство в три поредни парламента.

Камерън е потомствен консерватор със синя кръв (пряк потомък на крал Уилям IV; съпругата му Саманта пък е дъщеря на баронет, свързан по кръвна линия с Чарлз II), завършил най-елитните английски училища "Итън" и "Оксфорд". След светкавичния му политически възход и спечелването на лидерския пост в партията Камерън издигна лозунга за "модерен и състрадателен консерватизъм", който е по-зелен, по-дружелюбен и загрижен за бедните. Новото лице на торите пуска видеоклипове в интернет, инсталира екологична вятърна турбина на покрива на къщата си в "Нотинг Хил", въведе позитивна дискриминация, за да напълни избирателните листи на консерваторите с жени и участва в женско радиошоу, в което говори за боксерките си. И най-важното - има на своя страна вестник Sun. Най-многотиражният таблоид на Острова, който според легендата качва и сваля премиери, нарече съперника му Гордън Браун жив труп и обяви, че минава на страната на консерваторите и Камерън.

Готов да води?

Въпреки всичко това дори привържениците му се питат дали той е готов да се превърне от приемливото и приветливо лице на опозицията в лидер, който да поведе Великобритания. "Дейвид Камерън все още не отговорил на базовия въпрос какви позиции защитава", писа наскоро симпатизиращият на консерваторите в. Times и го разкритикува, че не е убедителен, говори общо и "излъчва аурата на човек, който иска властта повече, отколкото знае какво да прави с нея". Ако се съди по последните проучвания на общественото мнение, повишаващият се оптимизъм за икономиката и засилващите се атаки срещу аристократичния произход на Камерън и непоследователните послания на партията му вече дават резултат. След като месеци наред торите се радваха на двуцифрена преднина пред лейбъристите, в началото на януари няколко анкети отчетоха, че разликата се е свила до близо 8% и дори по-малко. Перспективата за силно залюляване на електоралното махало и размазваща победа на торите сега започва да отстъпва място на прогнозите за висящо на косъм парламентарно мнозинство или дори правителство на малцинството. Гордън Браун може и да е загубил изборите, но Дейвид Камерън все пак ще трябва да се потруди още, за да ги спечели.

Първото, което може да направи, е да фокусира посланията си и да признае, че не може да бъде всичко за всички. Както самият Камерън посочи в интервю за сп. Economist през лятото, опитът на Барак Обама е урок, че новите лидери не могат да преследват прекалено много цели наведнъж. Премиерът в очакване обещава да намали бедността, да направи икономиката по-зелена, да реформира здравеопазването, социалната система и образованието, като същевременно намали бюджетния дефицит и публичния дълг. Всичко това едновременно изглежда като невъзможно амбициозен списък от задачи.

Ясни заявки липсват и във външната политика. Преди време Камерън предизвика известна суматоха, като избра годишнината от терористичните атаки на 11 септември, за да призове за "солидни, но не робски" отношения с Америка, и да обяви, че свободата и демокрацията не могат да се налагат под дулото на оръжие и да се спускат от 4000 метра от военни самолети. По-късно лидерът на торите обясни, че е "естествен атлантист" и външнополитическата му доктрина е "либерален консерватизъм", която комбинира идеалистични цели с реалистичен подход за постигането им.

Най-безспорната външнополитическа характеристика на новото правителство със сигурност ще е евроскептицизмът. Наскоро сп. Economist цитира анонимен френски дипломат, според който "Дейвид Камерън прави Маги Тачър да изглежда като истински федералист". Торите вече успяха да предизвикат неприятни тръпки в Брюксел и в много столици в ЕС, след като напуснаха Европейската народна партия (ЕНП) и създадоха своя собствена консервативна група в Европейския парламент, обединяваща доста спорни и екзотични фигури (сред които и Яне Янев). Това едва ли ще накара Ангела Меркел и Никола Саркози (и двамата от ЕНП) да игнорират Камерън като премиер, но със сигурност не му печели нови приятели и може да ограничи възможностите му за прокарване на британски инициативи в ЕС. Въпреки пламенния си евроскептицизъм бъдещият британски премиер вече направи един разумен и прагматичен ход - отказа се от обещания референдум за Лисабонския договор и се примири с неизбежността му.

Всъщност опасенията в Европа може и да се окажат пресилени просто защото Камерън ще е твърде зает на домашния фронт, за да се впуска в битки и спорове на външния. На "Даунинг стрийт" 10 го очакват два големи проблема - рекорден за поствоенната история бюджетен дефицит (12.7% за 2009 г.) и най-бързо нарастващият държавен дълг сред развитите страни (82% през 2010 г.). Късметът на Дейвид Камерън най-вероятно ще го направи премиер, но след това новият консерватор ще има нужда от нещо много повече.

Дейвид Камерън притежава едно от най-ценните качества за всеки успешен политик - късмет. Лидерът на британските консерватори има изключително добрия шанс да се изправи на изборите през 2010 г. срещу крайно непопулярен (включително в собствената си партия) премиер и правителство, изхабено от дългите години във властта. Усещането за смяна на режима витае във въздуха и преминаването на ключовете за "Даунинг стрийт" 10 в ръцете на златното момче на торите изглежда като формалност, която е само въпрос на време (най-късната дата, за която премиерът Гордън Браун трябва да насрочи парламентарния вот, е 3 юни, но вероятно изборите ще са през май).

Въпреки това на последната преди вота партийна конференция на консерваторите през октомври настроението далеч не беше триумфално. Причините са поне две. Първата е, че макар маршът им към властта да изглежда неудържим, той се дължи по-скоро на досадата на избирателите от 13 години лейбъристко управление, отколкото на ентусиазма им от торите. Мотото "Който и да е, само не Гордън" не е особено вдъхновяващо, а и не е основа за силен мандат за управление. Втората причина е, че коронацията на Камерън като премиер ще стане на доста мрачен фон - рецесията във Великобритания може и да свърши още в края на тази година, но държавните финанси остават в трагично състояние и следващото правителство ще има неприятната задача да реже разходи и да вдига данъци.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Наблюдател

    Късмет не е точната дума за този човек. Той няма скрупули по пътя към целта - да върне Торите на власт. Ще лъже и ще маже, ще заблуждава някои задебелели от социал, и наивни избиратели, че Торите могат да предложат по-добро решение. Освен богатите аристократи, сред избирателите на торите са бедни и необразовани заблудени хора/без да притежават каквото и да е, което да консервират, гласуват за консерваторите/. На последния конгрес, по време на дългото му изказване по новинарските канали, зад Камерън бяха сложили африканец и индиец - да привлече и представители и на тези групи.
    Дори неговите хора го съветват да не напада толкова Браун, защото го прави толкова пресилено, че избирателите започват да съжаляват Браун - полусляп човек на възраст, който няма харизма, но е изключителен икономист и е в основата на икономическия растеж през последното десетилетие, а през последната година провежда политика на минимизиране на негативите на кризата и стимулиране на икономиката чрез нарастване на държавния дълг.
    Ако Камерън беше на власт при тази криза, всички знаят какво щеше да стане - Великобритания щеше да е по-зле от Испания /над 18,5% безработица/. Милиони щяха да бъдат пратени на улицата, като щеше да почне от бюджетния сектор - здравеопазване, полиция, социални работници. Сега Камерън иска да прокара закони, от които ще се облагодетелстват много малко /могат дори да съставят кратък поименен списък/ и супер-богати данъкоплатци, които ще минат метър с милиони данъци. Ясно е кого ще защитава, ако дойде на власт! Без един ден в живота си да е работил. Роден, израстнал и отгледан в богатство, където най-голямото усилие е да излезе на лов и простреля някоя и друга лисица с аристократчетата, с които се движи... Сега му спряха лова, но, ако го изберат, може и да се опита да вдигне забраната. Вероятно това е един от главните му мотиватори да вземе властта.
    Последните изследвания /повечето от тях се провеждат от медиите, които са собственост на Торите/ показват, че лейбъристите наваксват, а загубените от тях гласове отиват не за Торите, а за националистически и др. партии.

  • 2
    Avatar :-|
    ха!

    Лично на мен Камерън ми е симпатичен, но за да успее ще му е необходим много силен екип, особено много силен финансов министър.

  • 3
    Avatar :-|
    ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

    ТОЗИ МАЙ КОПИРА ЖЕСТА НА ЯНЕ ЯНЕВ-ЯНЕВ БЬРЗО ДА МУНАЛОЖИ ГЛОБА ЗА ПАТЕНТНО ПРАВО-ВСЕ ПАК Е СПЕЧЕЛИЛ

  • 4
    Avatar :-|
    Sand

    Вересиите на Гордън Браун тепърва ще лъсват. Лишаването на Великобритания от нейния златен резерв преди стабилното покачване на цената на златото за какво говори. Много голям финансист, няма що. А затъването на държавата в дългове решава част от проблемите краткосрочно. В по-дълъг период какво става? Никой не се е оправил с повече дългове освен в малкото случаи, в които ги е взел, за да постигне нещо ново и невиждано. Аз не виждам това да става. Спасяват приятелчетата от финансовия сектор за сметка на данъкоплатеца.

  • 5
    Avatar :-|
    Абе...

    Само да не стане като в САЩ с Обама. Всички бяха убедени, че от Буш по-лош президент не може да има, а Обама е на път да ги опровергае.

  • 6
    Avatar :-|
    alfaom.dir.bg

    Торите са били преди години всички с царска кръв, някои ги избиха случайно, други се разболяха пак случайно и сега малко намаляха.Ако го изберат му пожелавам успех !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK