Може ли още Обама

В първата си година в Белия дом американският президент постигна скромни успехи. Следващата няма да е по-лесна.

   ©  Антония Тилева
   ©  Антония Тилева

Това, че политиката е цинична, е истина, която рядко някой политик се наема да опровергава. Един от малцината, който имаше качествата и желанието, беше Барак Обама. Навсякъде другаде неговите думи, че избирането му за президент на САЩ е отговорът "на съмняващите се за това какво можем да постигнем, ако поемем в ръцете си хода на историята", биха звучали кухо. Първият чернокож президент на Съединените щати събуди вярата, че в политиката от време на време може да надделеят разумът и интелектът. Че ако един истински лидер ясно артикулира целите си и убеди обществото в тяхната полза, може да преодолее инерцията на статуквото.

Година по-късно вярата не си е отишла, но съмненията се увеличиха. Нито една от идеите на Обама, с които той влезе в Белия дом, не се осъществи така, както беше планирана. Очакванията, че Обама ще сложи край поне на една от завещаните му войни, се изпариха. Затворът в Гуантанамо продължава да действа, въпреки че президентът обеща да го закрие до една година след встъпването си в длъжност, външната политика на САЩ се люшка между големите амбиции и тактическите сделки, а реформаторският плам на президента затъна в дебрите на Конгреса. Дори и умерените оптимисти са малко разочаровани. Либералните му привърженици са направо яростни: "Смелостта да спечелиш се замени с досадата да управляваш", обяви Ариана Хъфингтън.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал