С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
43 23 дек 2009, 15:00, 10492 прочитания

Свободният

С вроденото си чувство за справедливост, морал и професионализъм бившият председател на Конституционния съд Румен Янков e повече от необходим на съдебната система

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
умен Янков оставя погрешното впечатление, че е много, много възрастен човек, поне на 100 години. Причина за това видимо няма - той е на 67, мисълта му е бърза и ясна. Кара колело и се придвижва предимно пеша. Всъщност загадка няма -  мъдростта, която бившият председател на Върховния касационен съд и Конституционния съд излъчва, ни кара да го приемаме като старейшина. Без да разбере, общуващият с него застава в естествен поклон. Не са известни хора на тази планета, които да са говорили на "ти" с него.

Най-кратката биография

Най-кратката биография на Румен Янков изглежда така -  роден е в края на юли през 1942 г. в Пловдив. Разпределен е като районен прокурор в Пещера (1968 г.) Впоследствие става съдия в Софийския районен съд от 1973 до 1981 г., а после и в Софийския градски съд. След 10 ноември първо е член, а после и председател на Централната избирателна комисия. През 1992 г. е избран за зам.-председател на Върховния съд, където ръководи гражданската колегия. Същата година напуска съдебната система и адвокатства, за да се върне отново след две години - през 1994 г., като председател на Върховния съд. По това време е и член по право на Висшия съдебен съвет, където влиза в открит конфликт с бившия главен прокурор Никола Филчев. През 2000 г., напуска преждевременно поста, защото е избран за член на Конституционния съд от пленума на върховните съдии. На два пъти колегите му го избират и за председател на Конституционния съд. Там той бързо става опозиция на политически мотивираните си колеги и се специализира тясно в изработването на особени мнения, които са в пъти по-популярни и ценени от самите решения на съда. Мандатът му  изтече преди два месеца. Малко по-късно е възстановен в списъка с арбитри към Българската търговско-промишлена палата. В момента предпочита Ахтопол (можете да го видите във влака от Бургас) пред София и най-вероятно е ядосан, че най-голямата магистратска организация - Съюзът на съдиите, предложи именно той да бъде избран от парламента като член на Висшия съдебен съвет. Няма значение дали Народното събрание ще го избере за поста (въпреки че аргументи за последното практически няма) - Румен Янков има потенциал, който трябва да бъде използван. Той може да придаде на системата така липсващите справедливост, морал и професионализъм. И това е причината да пишем за него.

Румен Янков чете вестник "Стършел", защото единствен казвал истината. Може да гледа с часове шахматистите в градинката пред Народния театър. Обича планините.


Няма нищо по-трудно от това да намериш хора, които искат да говорят за него и да застанат с имената си. Този проблем е познат на журналистиката, но в друга светлина - когато някой е много опасен и агресивен, никой не рискува да го цитира. Юристите, работили с Румен Янков, се страхуват по идентичен начин. Те могат да кажат само хубави неща за него, което обаче също не е добре, защото знаят, че той ще им се обиди. Все пак успяхме да убедим няколко души и се надяваме всичко да мине без последствие за тях.

Есеист на дълги разстояния

Конституционният съдия Благовест Пунев се познава с Румен Янков от 40 години. Питаме го с какво чувство Янков си е тръгнал от съда: "Разочарован. Той е емоционален и това, което се случваше тук, не му се отрази добре." "Това", за което съдия Пунев говори, е целенасоченото попълване на състава на Конституционния съд от страна на парламента (първо НДСВ, а после и тройната коалиция) и президента Георги Първанов с юристи със спорни качества, чиято единствена задача е да гарантират, че казусите, стигнали до съда, няма да бъдат решени по начин, различен от волята на управляващите.



Въпреки че са по-известни като солови играчи, Благовест Пунев и Румен Янков често са тандем. Познаваме ги от съвместните им особени мнения (общо пет) по различни конституционни дела. Благовест Пунев разказва: "Трудно е да се пише с него, защото той има специфичен есеистичен изказ. Вътрешната му освободеност си личи във всяко изречение." Особените им мнения са повече от прости становища по конкретни казуси, те ясно и точно алармират за деградацията на държавността. Два примера: През 2007 г., в съда пристига искане от група народни представители във връзка с приети промени в Закона за местните избори - става дума за текста, уреждащ принципа за уседналост, който е приет на две четения в парламента, но впоследствие не е обнародван (защото управляващите променят позицията си), въпреки че конституцията ясно казва как се приемат закони. Мнозинството в съда отклонява питането. Ето становището на Пунев и Янков: "...Държавата трябва да се управлява не с помощта на импровизирани укази, а с действителни, постоянни закони, обявени и известни на хората." Подобна е и позицията по Закона за устройство на черноморското крайбрежие, чието влизане в сила е отложено с една година, като промяната е гласувана... само веднъж. Съдиите Румен Янков, Благовест Пунев, Людмил Нейков и Васил Гоцев не са съгласни: "Всеизвестно е, че същината на демокрацията не се състои във волята на болшинството, а в дебата. Представители на обществото не са само политиците, победили на изборите. Липсата на дебат има за последица, че част от обществото вместо демокрация (дебат) остава само с представители... Определението на съда да не се разгледа искането на народните представители го направи съратник на разразилата се строителна вакханлия по Черноморието и както е казал вносителят Министерският съвет - до "неговата деградация".

"Неговото разбиране за конституционното правораздаване, разказва Благовест Пунев, е, че нашата роля тук е да защитаваме малцинството от демокрацията. Разбиранията и убежденията му бяха накърнени."

Политически независимия демократ

Преди да бъде избран за член на Конститцуионния съд, близо шест години Румен Янков е председател на Върховния касационен съд. Бившият председател на Софийския апелативен съд, а сега арбитър в арбитражния съд Евгени Стайков е бил младши съдия при него: "Фрапирало ме е, въпреки, че винаги е минавал за представител на демократичните сили, как винаги е безкрайно принципен при отстояване на политическата независимост."

Думите му потвърждава и Кристиян Таков, доктор по право и главен асистент по гражданско и търговско право в Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" и LLM – Хамбург: "Румен Янков е единственият председател на ВКС, който не е политическо назначение."

По думите на съдия Стайков Румен Янков е бил последователен в друго: "Той е твърд със силните на деня и готов да помогне на слабите." За това потвърждава и съдия Нели Куцкова от Софийския апелативен съд, която също е била младши съдия при Янков (за последното казва: "Всички искаха да бъдат младши съдии при него."): "Когато влизаше възрастна жена в съда, имах чувството, че ще й отстъпи стола си. И обратното, когато някой беше нахакан, го правеше на нищо."

Съдия Стайков продължава: "Той е изключителен демократ и по възпитание, и по убеждение. В тази посока са и всичките му актове. При него не става дума за еднократна проява в защита на демократичните ценности и морала.  Става дума за всекидневие. Между нас говорихме за морал "Янков" и за стила "Янков", за много от нас той е пример за подражание."

Румен Янков умело отклонява всички опити за вмешателство в работата му. Когато бивш министър-председател му се обадил да ходатайства за това даден съдия да стане зам.-председател на съда, Янков просто оставил слушалката отворена и започнал да си върши друга работа. "Защитаваше независимостта на съда, но по никакъв начин не търсеше показност в това", обобщава съдия Евгени Стайков.

"В неговата ценностна система на първо място са качества, върху които трудно може да се посегне - ум, достойнство, любов към хората. Тези неща трудно могат да ти бъдат отнети", обяснява съдията от ВКС Елена Авдева.

Благовест Пунев си спомня конкретен случай: "Разглеждахме делото срещу решението на ЦИК, с което беше отказана регистрация на Георги Пирински за кандидат. Тогава от БСП поискаха отвод на мен и Румен Янков. Той се обърна към тях и каза: Отвод се прави, когато отношението на съда към страната е лошо, а не обратното..."

Като председател на ВКС Румен Янков е наложил разбирането си, че Върховният съд трябва да е малък - първо, защото България е малка държава и не може да има толкова много съдии, които да са достойни за този съд. И, второ, многото съдии, водят до противоречива практика. Съдията от ВКС Стоил Сотиров разказва: "По негово време много малко съдии се качиха тук. Той държеше изключително много на стила, в който са написани решенията. Говореше за времето, когато във Върховния съд е имало езикови стилисти."

Благовест Пунев и Стоил Сотиров разказват, че когато става дума за кариерното израстване на магистратите, Румен Янков е действал по един и същ начин: "Четеше им актовете и така си съставяше преценка за качеството на работата им." Тази практика рязко контрастира от формалното оценяване, което практикува Висшият съдебен съвет (не случайно 99% от съдиите и прокурорите получават много добра оценка).

Съдията от Бургаския окръжен съд Събина Христова разказва: "През 90-те години той провидя дефекта с подбора на съдиите. Фразата му представи проблема в кресчендо: "Ако не променим практиката за назначаване на съдиите, след време всички те ще приличат на своите председатели." Опасността идваше от това, че никой не предлага за назначение своето отрицание. Осем години бяха нужни да се въведе мандат за председателите и конкурс за съдиите."

"Държеше най-добрите съдии да имат постоянна връзка с младите магистрати", индиректно допълва съдия Елена Авдева.

Съдийската работа е попска

Кристиян Таков е бил стажант при Румен Янков: "Когато отидох при него за първи път, той ми даде едно дебело дело. Ставаше дума за делба на "Запорожец", такива бяха ценностите тогава. Прочетох всичко, разбрах малко. Отидох при него с някаква теза. Той ме изслуша и каза: "Когато имаш един казус, го претегли на сърцето си и каквото то ти каже - ако си добър юрист, ще го облечеш с правни факти." Бях потресен. Чак напоследък разбирам какво е искал да ми каже." Таков продължава: "За това е необходим талант - или имаш усещане за справедливост или не." Според него Румен Янков е ценен не защото е професионалист ("професионалисти много"), а защото е нравствен и с разочарование добавя: "Тежко на системата, която разчита на такива случайности."

Това, което многократно е казвал Румен Янков в особените си мнения, е, че Законът никога не е сам по себе си, той винаги е свързан с нравственост, разум и обичай.

Членът на ВСС съдия Галина Захарова е запомнила две фрази на Румен Янков: "Съдийската професия е голгота" - тя включва самотата, изтощителността на усилията, лишенията и т.н., но и нещо важно – че не бива да се оплакваш, защото не бива да е друго, ако е, значи има грешка; "Нашата работа е попска" – за морала и ограниченията, в църквата не се влиза с минижуп или по къси панталони и това е само най-баналното, което не може. Благовест Пунев я допълва индиректно: "Той възприемаше съдийството като юридическо монашество."

Въпреки че е заемал, без да го прави целенасочено, едни от най-високите постове в държавата, Румен Янков никога не е бил привличан от атрибутите на властта. Кристиян Таков коментира: "Презрението към материалното му е със странни проявления."

Магистрати, работили с него, разказват как той е изповядвал схващането, че съдията има нужда от две неща - покрив над главата си и пишеща машина. "После добави - и компютър", спомня си съдя Авдева. Тя е работила с него във ВСС в мандата му през 1994 г. "Помня, че по време на икономическата криза се обсъждаше допълнително отпускане на средства, за да се довърши почивната станция на прокуратурата в Цигов чарк. Той беше категорично против предвид състоянието, в което се намираше държавата. Решението му не беше възприето."

"Той е грижовен по много мъчителен начин, коментира съдия Нели Куцкова. Един от най-нетактичните хора, които познавам. Може с едно изречение да обиди десет души. След това ще съжалява сто пъти, но никога няма да се извини." Не се обърквайте от думите на съдия Куцкова, заедно с Румен Янков тя формира опозицията във ВСС срещу бившия главен прокурор Никола Филчев. Заедно те воюват срещу полицейщината и мрачните и смразяващи методи на Филчев. Кристиян Таков си спомня, че по това време е срещнал Румен Янков и когато го попитал за борбата, той му отговорил:  "Много е трудно и не остава без последици в личен план."

Румен Янков често повтаря думите на Целз: Правото е изкуство на доброто и справедливото. Тези думи са изписани с големи букви в Съдебната палата, но, уви, седят като пожелателна декларация, без никакво покритие. За хората по върховете на съдебната система Янков е непонятен, а последователите му са обречени да бъдат в опозиция.  Днес, когато дебатът за съдебната власт е на ниво Красьо и ланците му и когато за членовете на ВСС пръв приоритет е да си отпуснат двойни заплати, Румен Янков е повече от необходим на системата. Добрата новина е, че той е забравил разочарованията и е готов да помогне.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Моята кариера" 2010 3 "Моята кариера" 2010

14 мар 2010, 10 прочитания

Задкулисната власт на Европа 16 Задкулисната власт на Европа

Кои са администраторите, които направляват дневния ред на европейските институции

23 дек 2009, 9014 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Хора" Затваряне
Отличен 6.3 по скалата на Лещански

Каква диагноза поставят на хората прогнозите на астролога

Бързи, спортни, дигитални

Пазарът на спортни карти бързо набра скорост и се появиха още две нови компании

Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА