Човекът със 700 милиарда долара

Забързаното ежедневие не се отразява добре на Нийл Кашкари...

Човекът със 700 милиарда долара

Историята на Нийл Кашкари, който трябваше да разпредели държавната помощ за американските банки

35887 прочитания

Забързаното ежедневие не се отразява добре на Нийл Кашкари...

© Bloomberg


Той не носи палто въпреки големия студ, няма и фенер, въпреки че наближава полунощ. Не носи дори оръжие, макар да ходи по покритата с борови иглички пътека на черните мечки.

Иска да се изгуби в тази гора.

"Хайде мързеливци, вика Нийл Кашкари на кучетата си – два огромни нюфаундленда. - Да тръгваме момчета."

Той върви през дима от пожар в Сиера Невада. Говори за хората и живота, които остави зад себе си във Вашингтон.

"...и не ставаше въпрос за политика, те нямаха връзка с политиката. Тези хора се убиваха – в случая на Дон буквално." 

Луната осветява наболата му брада, която не е бръснал от шест дена. Както и пуловера, който не е сменял три или четири дни. Неговото блекбъри – не можеше да се раздели с него – днес звъня само веднъж. Преди година във Вашингтон то звънеше през няколко секунди. Нощем той винаги се извърташе към синкавата му светлина. Неговата асистентка в Министерството на финансите също не изключваше блекбърито си, докато спеше, и го държеше на възглавницата си.

"Като сън е - казва Кашкари, а работните му ботуши тъпчат шишарките. - Понякога си мисля дали се случи наистина."

Всичко започна, както и свърши – изведнъж. Кашкари беше 35-годишен абсолвент по икономика от Акрон, Охайо, който се бе преместил във Вашингтон през 2006, за да се научи как работи правителството. Тогава дойде рецесията и в резултат на лудо стечение на обстоятелствата - смес от кураж, катаклизми и късмет, той беше назначен от финансовия министър Ханк Полсън за шеф на отдела по изготвяне на плана за икономическо възстановяване.

Изведнъж Кашкари трябваше да отговаря за 700 милиарда долара.

Конгресът го критикуваше. Wall Street Journal се съмняваше в него. Приятелите от родния му град го караха да използва парите, за да купи отбора "Клийвлънд браунс" и да уволни треньорите. Жена му започна да му говори все по-рядко и реши, че вече са "мъртви един за друг". Той започна да има проблеми със съня, качи килограми и беше свидетел как неговият близък съветник Дон Хамънд получи сърдечен удар на бюрото си. На 1 май след седем години служба в администрациите на президентите Буш и Обама той подаде оставка.

Само за седмица Кашкари и жена му оставиха нещата си на "съхранение за неопределено време". Преместиха се във вила близо до река Тръки в Северна Калифорния. "Няма го на картата", каза той на приятелите си. Изхвърли визитките си и написа списък с нещата, които иска да направи:

1. да построя барака
2. да сека дърва 3. да отслабна с 10 килограма

4. да помогна на Ханк да си напише книгата.

Нарече програмата си от четири стъпки "Вашингтонска детоксикация".

Сега, шест месеца по-късно, той е почти готов. Все по-добре и все по-откъснат от Вашингтон. Тази вечер Кашкари разхожда кучетата си в планината, ослушвайки се за койоти, които понякога го следят. Вятърът вее през върховете на дърветата. Звучи като бушуваща вода. Кашкари се провира между два дебели, груби дънера. Бръснатата му глава, дебелите му вежди, черно-кафявите му очи – всичко се е наострило.

Той разтваря ръце в тъмнината: "Всичко това кара 700 милиарда долара да изглеждат нищожни."

Стъпка първа: Да построя барака

Беше октомври 2008, когато Ханк Полсън съобщи, че правителственият план за икономическо възстановяване ще се ръководи от неговия помощник Нийл Кашкари. Изборът беше доста изненадващ. Кой беше Нийл Кашкари? Беше твърде млад, твърде неопитен и имаше връзки с Уолстрийт, казваха недоброжелатели. За някои назначението беше грешно отвсякъде. Критиците описваха Полсън като Доктор Зло, който промива мозъците на Конгреса, за да му дадат безпрецедентна финансова власт, така че Кашкари – негова омалена версия, да я пренесе на приятелите си на Уолстрийт.  

За една нощ Кашкари стана лице на най-голямата и една от най-спорните пазарни намеси в историята на Америка. Дори той поставяше под въпрос шансовете им за успех.

Същата петъчна вечер, в която назначението му бе оповестено, той се отпусна с купа чипс с приятел от детинството. Хвана се за главата и каза: "Човече, кажи ми нещо смешно."

"Какво става Нийл?"

"Накараха ме да се занимавам със спасителния план. Трябва да организирам седем екипа и да започна от нулата - до понеделник сутринта."

Година по-късно Кашкари, облечен с мръсни дънки и тениска на "Клийвлънд браунс", си подсвирква в отдела за дървени материали на магазина "Хоум депо" в Рино, Невада.

Купува дъски, за да завърши бараката. Той спира пред едни пресовани дървени плоскости. "Колко хоризонтални парчета ми трябват, ако рампата е дълга 2.4 метра?"

Изтрива мръсотията от брадичката си и изважда блекберито си.

Във Вашингтон той използваше блекберито си, за да определи сумата за възстановяване на икономиката, която да представи на Конгреса. Неговите сметки: "Имаме 11 трилиона долара имотни ипотеки, 3 трилиона долара търговски ипотеки. Общо 14 трилиона. Пет процента от тях са 700 милиарда долара. Хубаво, кръгло число."

Поглеждайки назад, осъзнава, че по-лесно ще вземе решение за дъските.

"Седемстотин милиарда беше произволно число", спомня си Кашкари, бутайки количката към шестоъгълните гайки и болтовете. "Беше политическа висша математика. Аз казах "не знаем колко ни трябва – нуждаем се от толкова, колкото можем да вземем (от Конгреса). Какво ще кажеш за трилион?" "Няма начин", поклати глава Ханк. "Окей, ами 700 милиарда?" Не знаехме дали това ще проработи. Трябваше да излъчваме увереност, все едно че крепим света. Не можехме да признаем колко бяхме уплашени или несигурни."

На касата в магазина Кашкари плаща 157 долара за дървения материал. Качва го на камиона си и поема към националния парк Тахо. Павираният път се превръща в пръст.

Зад завоя се появява бараката в стара конюшня. Започна да си представя тази барака на Бъдни вечер, когато стъпващият в длъжност министър на финансите Тим Гайтнер го помоли да остане и в новата администрация. Кашкари нямаше какво да сложи в бараката, но точно в този момент осъзна, че трябва да я построи:

"Трябва да направя нещо с ръцете си. Какво ще се случи с нашата икономика е една голяма неизвестна. Докато бараката е солидна и измерима. Мога да я видя, да я докосна. Ще я има през следващите 30 години. Тя е точно обратното на неизвестна величина."

Сега жена му Майнъл, слиза от хълма, осеян със змийски дупки, и носи дъски от кедрово дърво. Кашкари хваща инструмента за забиване на пирони.

"Ханк се чудеше какво строя – външна тоалетна или веранда?", засмя се Кашкари.

"Най-вероятно те мисли за луд"-  каза Майнъл. - Минаха вече шест месеца и хората се чудят какво правиш."

Кашкари се качи на стълбата и закрепи кедровата дъска с пирони.

"Скъпи, слез долу, стълбата е стабилна само от едната страна."

"Всичко е наред", казва Кашкари. Гласът му е спокоен, а стълбата се клати. Задъханите кучета Уинслоу и Нюсъм, кръстени на играчи на "Клийвлънд браунс", единствени издават някакъв шум.
"Прекрасно", казва той. Появи се голяма дупка на мястото, където заби пироните. "Изхвърляме парчето."

"Нямаме повече дървен материал", казва Майнъл.

Кашкари се втренчва в дупката – Майнъл нарича този поглед смъртоносен. Острият му поглед може да изпепелява и на съвещанията в министерството внимаваше да не гледа неодобрително. Във Вашингтон негови колеги го описваха като "невъзмутим". Но сега, когато нямаше да има никакви глобални финансови последици, ако нещата излязоха извън контрол, той направо изпуши.

"Дръж се", отсича той. Обляга се и откъсва зеещата дъска, която някак си не се чупи.

"Ю-хууу!" - пляска с ръце Майнъл. - Добре, да вземем това последно проклето парче."

Двадесет минути по-късно те се прегръщат в тлеещата светлина. "Не мислех, че някога ще го свършим", казва Майнъл. 

Кашкари проверява своето блекбери и намира съобщение от Блумбърг: "САЩ предупреждава, че Г20 не трябва да прекратяват стимулирането на икономиките твърде скоро." След това отстъпва назад и оглежда бараката.

Изглежда като малка селска църква. "Противовашингтонско светилище", нарича я той.

Стъпка втора: Да сека дърва

Кашкари вдига брадвата. "Чувствам се като пребит".

Тряс. "Като че ли трима биячи са ми видели сметката." Тряс. Тряс.

Масивното иглолистно дърво се чупи и звукът отеква в планината.

Докато цепи дървата за печката през зимата, Кашкари си припомня своето изказване пред Конгреса. "Членовете на Конгреса ще ти кажат, че са съгласни с теб, а след това на всеослушание ще те критикуват. Разбирам недоволството им, но да си играят на политика, когато всичко беше заложено на карта..."

Тряс. Острието на брадвата отхвърча от дръжката.

В качеството си на временно изпълняващ длъжността заместник финансов министър, отговарящ за финансовата стабилност, Кашкари трябваше да защитава пред Конгреса финансови инжекции на стойност няколко милиарда долара. Избирателите губеха работата си и жилищата си. Кашкари стана обект на гнева от рецесията, който свободно се проявяваше навсякъде. Той участва в пет заседания на комисии, чиито заглавия варираха от "Законодателите разпердушиниха Кашкари" до "Конгресмен нарича Кашкари тиква". По време на едно от заседанията критиката бе започната от демократа Грегъри Мийкс  и завърши с изказване на републиканец, който направо каза, че Кашкари трябва да си подаде оставката.

"Не бях подготвен за тяхната враждебност."

Като момче, гледайки заседанията по случая "Иран-контри", Кашкари се влюби във Вашингтон.

"Бях изумена, когато разбрах това  - подразни го Майнъл, докато го караше с колата за нова брадва. – Бил си на 12 години. Какво не е било наред с теб?"

"Като дете си мислех, че е бляскаво – каза Кашкари, – но не беше толкова бляскаво, когато седях там."

Променливият му път от стаята с телевизора на родителите му до заседанията на Конгреса минава през юни 2006 г. Тогава той беше банкер в "Голдмън Сакс" в Сан Франциско, а  изпълнителният директор Ханк Полсън беше назначен за министър на финансите. Кашкари се обади на Полсън, който не познаваше нискостоящия служител, и с разтуптяно сърце го помоли да се видят.

Десет дена по-късно, с 80% по-ниска заплата и пет набързо преправени костюма от Мейсис, Кашкари пое поста на съветник на Полсън. Той беше толкова притеснен и толкова нетърпелив да се докаже, че понякога трябваше да взема приспивателни, за да заспи нощем. Той беше недодяланият служител на човек, който за него беше звезда – център-нападател в отбора на Дартмут и когото считаше за Джо Монтана в света на бизнеса. На път за министерството Кашкари се успокояваше с думите "Не се опитвай да отбелязваш точка. Просто, ако Полсън ти подаде топката  - хвани я."

През февруари 2008 г. това означаваше да изработи план за бързо реагиране в нетипичните условия на икономически срив.

Кашкари и колегите му написаха "Счупи стъклото. План за рекапитализация на банките." Когато банките стъпиха на краката си по-късно същата година, този план от 10 страници постави началото на Плана за икономическо възстановяване. Сред целия този хаос Кашкари беше провъзгласен за крал.

Малко след това той започна да отбелязва в календара си датите на заседанията на Конгреса.

"Когато за първи път пристигнах във Вашингтон, се опитах да работя в екип, да постигам консенсус - казва той. - Но дори преди кризата осъзнах, че нещата във Вашингтон не се правят по този начин."

В железарския магазин Кашкари избира нова брадва, по-тежка от старата с дръжка от фибростъко. "Чиста терапия" – казва той, размахвайки я. На тази надморска височина налягането се покачва до пръсване. Усеща се уханието на лосиона за ръце на Майнъл, който тя държи в чантата си. Пликът с гевреци се издува и когато Кашкари нацепва един дънер, той се пръска в облак от ситна дървесина, разнасяща аромат на бор. "Ароматът – казва той  - е пречистващ."

Те се връщат в къщата, където Майнъл чете на глас статия за своя съпруг от ноември 2008 г. "Финансовата криза удари нашия любим банкер:той дойде изпълнен с достатъчно енергия да пробива дупки в челото на данъкоплатеца... сега погледът му е замъглен, дори печален и е качил килограми, което е класическата реакция на стреса. Конгресмените му крещят..."

"Добре – прекъсва я Кашкари. – Отивам да цепя дърва." И се изнизва през вратата.

Стъпка трета: Да сваля 10 килограма

Във фитнеса на "Донър пас роуд" Кашкари се качва на електронна теглилка.

"Да видим" – казва той, като наблюдава покачващите се числа.

Във Вашингтон Кашкари, висок малко над 177 см, беше стигнал до 92 кг. "Аз поглъщам стрес." Коланът му се губеше между прегъвките на корема, а мускулите му приличаха на желатинов пудинг.

Списание "Уошингтониън" определи "краля на  икономическото възстановяване" като човек, "с когото бихме искали да хапнем, пийнем и поприказваме". В действителност начинът му на живот включваше обяд със семейна опаковка доритос на бюрото в министерството, сгромолясване на огромния диван в кабинета в 2 часа през нощта, с единствена компания – снайперистите на покрива на Белия дом, вземане на душ отново в министерството в 6 часа сутринта, попивайки миризмата от потта на други мъже и дезинфектанта за тоалетни.

Сега след шест месеца диети и планинско колоездене теглилката във фитнеса показваше 82 килограма.

"Довечера – без вечеря" – промърмори той. "Приключи ли вече с детоксикацията?" – гласеше един SMS от приятел.

Не и преди да стане 81 килограма.

Тази вечер Кашкари вдига тежести. Той започва с упражнение за гърба и разказва историята на Дон Хамънд. Само за нощ Кашкари трябваше да измисли 135 точки от икономическия план. Хамънд беше на 12-ата дупка от курса си по голф, когато Кашкари му се обади да го вербува да стане негов съветник. "Можеш ли да бъдеш тук след час?"

Кашкари управляваше екип от главно по-възрастни кариеристи. Петдесет и пет годишният Хамънд, добродушен човек с 23 години опит във финансовото министерство, вдъхваше на Кашкари вяра в самия него. "По време на съвещания гледах към него за тревожни знаци. Ако свиеше очи, казвах, почакай, Дон, какво мислиш?"

Мислите му се насочиха към апокалиптичното. По време на среднощните преговори с лидерите на Конгреса на Поусън му стана лошо. Икономист от правителството влезе в офиса на Кашкари, въздишайки "О, Боже! Системата се срутва." Кашкари я посъветва да се фокусира върху неща, които могат да контролират.

Бяхме ужасени, че банковата система ще фалира, но нещото, което ни стряскаше още по-силно, беше какво ще правим след това. Как ще поемем 8000 банки?

Кашкари страдаше от "продължително главоболие в центъра на мозъка". Нощем се въртеше - без хапче за сън, защото не можеше да отдели 6 часа. Колегите на Майнъл предполагаха, че тя ще напусне работата си като инженер, защото съпругът й "някак си е прибрал част" от 700 милиарда. Тя им каза: "Хей, съпругът ми получава по-малка заплата на тази работа. Трябва да продължа да работя."

Хамънд работеше до Кашкари 18 часа на ден за цели 40 дни. Един ден, след като получи доклад за програмата си, призна нещо, което винаги беше отричал - изгарящо напрежение в гърдите.

"Беше блед в интензивното. Всичките тези тръби в носа и ръцете му", каза Кашкари, спомняйки си посещението в болницата след сърдечния удар на Хамънд. Докато говори, Кашкари се задъхва от упражненията във фитнеса. Хамънд се повдигна в леглото и попита за наближаващото изказване на Кашкари пред Долната камара на Сената. Каза: "Ще проверявам блекберито си, ако имаш нужда от нещо."

Онази вечер, в неделя, Кашкари повика шефовете си: "Трябва да си разделим работата на Дон и да продължим." Служителите в сутерена на министерството работиха цяла нощ, спомни си той. По време на едно от най-лошите времена за Америка видях как хората извадиха най-доброто от себе си, за да потушат пожара.

По-късно тази седмица, когато Кашкари даде показания пред финансовата комисия, Хамънд и жена му гледаха от болничното му легло. Представителят на комисията Мийкс искаше да знае защо министърът "не си е помръднал пръста да направи нещо", за да предотврати просрочването на ипотеките. Други законодатели го разпитваха на бавен огън цели 6 часа. "Не можеш да му задаваш този въпрос", изкреща Хамънд на малките мъже от екрана. "Трябва да се успокоиш - каза жена му, хвърляйки поглед на сърдечния монитор -  или ще изключим телевизора."

"Разчитахме един на друг, спомни си Кашкари във фитнеса. Бяхме другари." Вените туптяха в слепоочията му. Пот изби по ръцете му. Правеше вече 20 повторения на упражнението.

"Приятелят ми за малко не умря", Кашкари изкриви лице от тежестта на машината. "Но оцеля и е добре. И ще се постарая да съм достатъчно силен, за да покажа, че Вашингтон се опита да ни пречупи, но не успя."

Това между него и Вашингтон е личен въпрос. "Това е детоксикация от тежък период", казва той по-късно, бършейки челото си. Страданието му, или може би зависимостта от Вашингтон, не уврежда черния дроб и не заразява кръвта. "Неговите "токсини" се натрупват навсякъде", казва Кашкари.

"Къде?"

Той вдига показалеца си и докосва главата си.

Стъпка четвърта: Да помогна на Ханк да напише книгата си

Кашкари слиза от самолета на летище "Рейгън". Ръкописни страници от "На ръба" издуват чантата му. Беше Поулсън, който първи заведе Кашкари във Вашингтон през 2006, и пак беше Поулсън, който го връща за пръв път, откакто напусна през май. Кашкари помага с финалното четене на книгата на Поулсън.

Близо до такситата Кашкари се натъква на демократа Мийкс от финансовата комисия. Последния път, когато се срещнаха на изслушването, Мийкс беше този, който задаваше въпроси.

"Как са нещата във Вашингтон", попита сега Кашкари учтиво. В самолета Кашкари седеше на 12А зад Мийкс, но се беше снишил, за да остане незабележим. Правеше бележки по главата, в която Поулсън критикуваше Конгреса.

"Барни Франк прави проект за нови регулации на финансовата система", каза Мийкс. Ще се постараем това да не се случва отново. Конгресменът се измъкна неловко. "Благодаря ти за това, което направи." В таксито Кашкари минава покрай обелиска и Белия дом. "Толкова се радвам, че не живея тук", каза той. През прозореца не вижда нищо, което да му липсва освен може би заведението Chipotle.

Беше изплатил повече от 400 милиарда долара, инвестирал в 540 банки, разработил план на стойност 50 милиарда долара за непросрочване на ипотеките. Беше включен в изданието на списание People за "най-сексапилните мъже на света". И също така правеше грешки - например наказателния лихвен процент при намесата в American International Group и клаузата, позволяваща едностранни промени в договорите по програмата за наливане на капитал във финансовите институции (Capital Purchase Program) - решения, изпълнени бързо в кризата и осъзнати от него по-късно, чак по пътя за езерото Тахо.

На следващата сутрин от посещението му във Вашингтон той почука на вратата на Поулсън. "Нийл, казва топло Поулсън, ти си различен човек." "Свалих 8 от 10 килограма." "Почти си успял", усмихва се Поулсън. "Спомням си, когато беше тук през април и беше дебел."

"И нещастен".

През следващите 5 часа те редактират "На ръба". В книгата Поулсън описва Кашкари като талантлив и самоуверен. Чрез разказа на Поулсън Кашкари се надява също да разкаже своята история, да опровергае страницата във Фейсбук със заглавието "Нийл Кашкари е предател" и блогърите, които го наричаха "кеш енд кери". Той споменава на Поулсън за предложението за работа във финансовите услуги, което е получил, и се чувства готов да започне работа преди края на годината. Те се отдават на спомените си за дългите нощи заедно - двама упорити и плешиви бивши банкери от банката "Голдмън" - по-възрастният - футболна звезда в колежа, дава на по-младия фен поздрава, за който дълго е копнял.

По-късно той се среща за обяд с приятел от Федералния резерв. Той работеше всеки уикенд с него, когато икономиката беше в режим "свободно падане".

"Това е идеята", изтърси Кашкари на масата. "Започнах да се моля, когато дойдох в министерството. В "Голдмън" не се молих. Нито веднъж. Просто защото не ми пукаше. В министерството обаче имаше толкова много такива случаи."

Приятелят му слушаше мълчаливо.

"Това с молитвите наистина е лично", казва Кашкари и очите му парят от смущение. Казва, че би искал да си върне думите назад.

Там е центърът на напрежението на Кашкари. Той ненавижда града. Работата му обаче беше значима. Просмукваше се в него толкова дълбоко, че се научи да се моли: "Господи, имаме нужда от теб." "Помогни на Дон да се справи." "Господи, помогни ми да дам всичко от себе си, за да хвана топката."

Във Вашингтон това имаше значение и може би беше единственото.

Две седмици по-късно Кашкари се връща в гората в Тахо с Майнъл. Те говорят за катеричките, направили си гнездо в отдушника на сушилнята им, и за двете мили, който трябва да пропътуват до кофите за боклук. Всяка нощ те могат да видят падащи звезди, но не могат да получават вкъщи Wall Street Journal.

Кашкари се чуди на глас дали някой ден ще се върнат във Вашингтон.

"Ти си луд", казва Майнъл.

"След доста време, 10 години. Или 20." Поглежда строго жена си. "Защото няма друго място, където можеш да имаш такова голямо влияние за добро или лошо."

Майнъл дълбоко поема въздух. Тя разбира, че един наркоман никога не е излекуван напълно, но постоянно се възстановява. "Не и по-рано от десет години, размахва му пръст. И никакво отстъпване!"

Същата тази нощ Кашкари спи девет часа и половина. Сънува, че се е върнал в министерството. Председателят на Федералния резерв е дошъл да чуе важния доклад на Кашкари. Свикана е среща и всички чакат. Но Кашкари не може да намери доклада си. И чупи бюрото си.

На сутринта чаршафите на Кашкари са измачкани. Изправя се, облечен в тениската на "Клийвлънд браунс", а същото главоболие от икономическата програма пълзи към мозъка му. Мисли си: "Освободи се от токсините". Записва си: "Отиди на фитнес два пъти днес. Закачи брави на вратите на бараката."

Бараката!

Кашкари отива до прозореца на хижата и поглежда към старата конюшня. В проникващата през боровете светлина тревожният му сън изчезва. Бараката му е все още там.

Той не носи палто въпреки големия студ, няма и фенер, въпреки че наближава полунощ. Не носи дори оръжие, макар да ходи по покритата с борови иглички пътека на черните мечки.

Иска да се изгуби в тази гора.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


136 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    todo

    Този човек ще го запомня с една реплика на Денис Кусинич (Dennis Kucinich) по времената на раздаването на въпросните 700 милиарда долара. Беше някакво изслушване в конгреса - "Ние не се съмняваме, че работите усилено, господин Кашкари, а за кого работите."

  • 2
    Avatar :-|
    К.

    Покъртително де жа ву!
    Ленин руби дръва, товаришч Сталин заседава по нощите в Кремль, Георги Димитров учи немски до откат в Моабит, младия Кашкари и колеги припадат в Белия Дом!
    Алоуу Пи Арите, календара сочи 2010 от Христа. Индустриалната ера със сичките му комунизми и фашизми остана в миналия век заедно с ролята на личността в човешката история.
    Ако ще Обамата 10г поред да му дават Нобелова награда, и целия Конгрес да заседава кат Политбюрото на КПСС по време на Втората Световна новата битка е загубена.

  • 3
    Avatar :-|
    К.

    Без крейтивити исках да кажа.

  • 4
    Avatar :-|
    do N1

    На видеото се вижда направо как се поти Кашкари : )http://www.youtube.com/watch?v=evpFtFfPWP8

  • 5
    Avatar :-|
    Изненада!

    "Тогава той беше банкер в "Голдмън Сакс" в Сан Франциско, а изпълнителният директор Ханк Полсън беше назначен за министър на финансите."

    И случайно Голдмън Сакс взеха най-големия пай от 700-те милиарда!!!!!!!!!!!!!!!!

  • 6
    Avatar :-|
    Математик

    700 милиарда, разделени на 6 милиарда жители на тази планета, прави 114 милиона на човек!
    Явно пари има, проблема е разпределението им. Просто американските банки искат всичко. И американските политици им го дадоха...

  • 7
    Avatar :-|
    капиталист

    Да живее КАПИТАЛИЗМА И СВОБОДНИЯ ПАЗАР - където този който не се справя вместо да фалира, назначава за министър свой човек и получава милиарди за това, че не си е вършил работата както трябва.
    Май е време този вестник да си смени заглавието, щото КАПИТАЛизма не се оказа точно това което си мислехте.

  • 8
    Avatar :-|
    д3

    Време е за нов световен икономически ред. И колкото и да се опитват изкуствено да задържат статуквото, историята е поела своя необратим ход. Всяко грешно нещо стига своя край. Така и с капитализма. Примирете се.

  • 10
    exr30313770 avatar :-P
    индианеца

    До коментар [#6] от "Математик":

    700:6=116.666667 долара на човек.къде ги видя тия милиони?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал