Дигитални технологии и аналогови политици

По-малко от половин минута. Толкова време бе нужно на премиера Бойко Борисов, за да премине през темата на фестивала на високите технологии WeBit и да върне спомена за това колко е било пусто около района на "Арена Армеец" преди построяването на залата. "След десет години тука има зали, които не се ползват само за спортни концерти, но и за WeBit. А от другата страна е "София техно парк", каза от сцената той. В действителност срещу "Арена Армеец" се намира "София тех парк", а няколко километра по-далеч е "Техно парк София". Това е проблемът в сбит вариант: българските политици няма какво да кажат за технологиите, които променят света, най-много да се пошегуват по темата. Както навремето Тодор Живков (на когото Борисов беше телохранител, преди да стане главен секретар на МВР) беше казал при откриването на завод за полупроводници в Ботевград: "Тази година полупроводници, догодина - цели."

Речта на премиера на WeBit беше в типичния стил "ние построихме" и какво сме дали българите на света: иновации и мащабируемост в източването на кредитни карти. Разбира се, всичко това вече е в миналото - заради работата на МВР, когато му е бил главен секретар.

Технологиите и политиката не вървят ръка за ръка - първо са иновациите, после идва писането на закони за тях и регулацията им. Скандалът с Facebook и Cambridge Analytica отпреди няколко месеца разкри как дори сложната машина на американската политическа система се оказа безпомощна пред хиперсвързаността на днешния свят и постоянния поток от (лични) данни. През април и май пък, когато основателят на Facebook Марк Зукърбърг се изправи пред американския Конгрес и Европейския парламент, лъсна и разликата в разбирането на технологиите между тези, които ги създават, и онези, които на теория трябва да ги контролират и регулират. Едва ли е трудно да си представим как би изглеждал разговорът по темата в днешния български парламент.

Проблемът на политиците е, че технологиите ги задължават да мислят реално за бъдещето и да поемат отговорност за посоката, в която то би могло да се развие. Няма да намерите технологична конференция в света, включително и в България, без описанието й да включва думата future (бъдеще), което вече всеки си представя като дигитално. "Дигиталната трансформация е реалност, към която всички трябва да се адаптираме", заяви в изказването си и министърът за председателството на Съвета на ЕС Лиляна Павлова. В същото време не изглежда управляващите трети мандат да се притесняват, че България все още няма електронно правителство, а административните услуги са с цената на тонове хартия и изгубено време.

В шеговитата си реч на WeBit, с която сложи и края на българското европредседателство, Борисов все пак засегна една важна тема – за образованието. И каза една очевидна истина - технологиите няма да ни чакат. Това за България е вярно отчасти, защото технологиите са ни задминали много отдавна, особено ако говорим за държавната система в образованието.



Политиците са добри в това да се надпреварват в соченето на проблемите и да си прехвърлят вината за тях, но не и да правят нещо, което би променило статистиката колко готови за трудовия пазар излизат младежите от средните училища и университетите. Ако го кажем на технологичен език – представете си програма (при това платена и много скъпа), чиято идея е само да ви съобщава, че нещо не е наред в компютъра ви. Бихте го узнали и без нея.

В България политиците не обичат технологиите и по друга причина - внедрени в управлението, те оставят следи как се взимат решенията примерно и през какви етапи минават. За разлика от "аналоговото" упражняване на властта. Бавенето на електронното правителство го показва ясно.