С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 окт 2019, 16:19, 2682 прочитания

Механизмът си отива след мъчително боледуване

CVM се роди с генетичен дефект - пълно неразбиране какво представляват посткомунистическите общества

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Проф. Георги Димитров, катедра "Европеистика" в СУ "Св. Кл. Охридски", ръководил проекти за оценка на ефективността на CVM
На 22.10.2019 г., след 12-годишно мъчително боледуване, почти незабелязано ни напуска скъп приятел на всички, за които върховенство на правото не е празен звук, а ключов инструмент срещу правителствени своеволия, безогледната алчност и за защита на достойнството на личността. Кончината на Механизма за сътрудничество и проверка (СVМ) се очакваше от миналата година по това време, когато председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер направи "прощален подарък на нашия премиер", по думите на ексминистъра на правосъдието Христо Иванов – в жест на благодарност за справянето с отговорностите на ротационното председателство на Съвета на ЕС. Докладът по СVМ за България тогава бе близо до хвалебствен, въпреки че факти, отвеждащи към подобна оценка, нямаше. Но и нямаше нужда от тях, защото бе очевадно, че и Юнкер, и механизмът си отиват

Заболяването обаче бе хронично, а по същество – генетично. Защото механизмът бе създаден от съчетанието между политическо невежество и арогантност: пълно неразбиране какво представляват посткомунистическите общества и самонадеяна убеденост в "преобразуващата мощ" на ЕС. В хода на подготовката за разширяване на изток се е смятало, че неговата привлекателност може да прави чудеса – че самото желание за членство ще преобразува из корен и антипазарната икономика, и държавното всевластие, и политическия авторитаризъм, и липсата на право, което близо половин век бе смятано за буржоазна отживелица. Очакваше се, че евроинтеграционният ентусиазъм на реформаторите в Централна и Източна Европа е достатъчен и стига да се пренесе правото на ЕС на местна почва, обществата от Рощок до Малко Търново ще се европеизират. Но, уви, европейското право се отнася до свободния пазар и всички свързани с него публични политики, обаче то предполага, а не създава отговорна демокрация и компетентна публична администрация, още по-малко – културата и социалните институции за върховенство на правото.


Липсата на последното бе особено важна, защото злоупотребата с правораздаването е ключова предпоставка за криминалния преход от партийно-държавна към клиентелно-капиталистическа собственост. Трябва да няма върховенство на правото, за да може Марио Николов (основният заподозрян по т.нар. афера САПАРД - бел. ред.), чийто германски партньор в злоупотребата с пари от европейски фондове вече излежа присъдата си, и дългата редица от абаджиевци, стайковки, бенчевци, герговци, съдебно невинни батко-братковци и подобните им да са партийни спонсори, а ключови висши магистрати – хотелиери по морето. Което предполага кадруването в съдебната върхушка да минава през Красьо Черния, Филип Златанов (бившият председател на антикорупционната комисия – бел. ред.) да си загуби тефтерчето, а собственикът на КТБ, известна като "банката на властта", да твърди нещо за получаване на едни регулярни суми от главен прокурор. Както пояснява най-изявеният европейски изследовател на корупцията Алина Мунгиу-Пипиди, само в началото изглеждаше, че социалистите са прогнили и просто трябва да се сменят. След десетилетие на членство в ЕС е ясно, че Румъния е структурно корумпирана - и правителството, и опозицията, и самата борба с корупцията. Което е също така добре известно и у нас.

Многократно сме повтаряли и ще го подчертаем за последно – СVМ година след година посочваше дребни тактико-инструментални стъпки, които биха подобрили положението у нас и в Румъния. Разбира се, за това са нужни правителства, които действително смятат да минимализират корупцията и просто им трябва компетентен съвет. С други думи, по самия си произход механизмът бе грешно прицелен – поради фундаментални проблеми на самата политика за разширяване на ЕС.

Успехът на разширяване на ЕС към Централна и Източна Европа беше платен с цената на неговата непълноценност, т.е. членство в ЕС, но без същинска европеизация на посткомунистическите общества. След стартирането на тромава и беззъба процедура по механизма на член 7 за отнемане правото на глас на Полша и Унгария - двете "отличнички" в евроинтеграционната надпревара, вече е ясно, че проблемът, за чието решаване е бил създаден СVМ, изобщо не е българско-румънски, а е продукт именно от дефектите на политиката за разширяване. Наложеното от геополитическите съображения прибързано прибиране на тези общества в ЕС налагаше минималистични стандарти – прехвърляне на съюзното право в местните общества и приемане на правителствените обещания за свършена работа. Но още триумфалното влизане на 10-те нови членки в съюза през 2004 г. доведе до бързо политическо отрезвяване: обещанията не бяха изпълнявани – нито в Полша, нито в Чехия.



В онази атмосфера ЕК е трябвало да намери политически ход за успокояване на европейската общественост срещу недоволството от предстоящите рискове от присъединяването на Румъния и България. СVМ има точно тази първа цел, а чак след това – евентуално и да подпомага местните правителства в тяхната (предполагаема) борба със систематичната корупция и за изграждане на система за върховенство на правото. Обаче тогава е изглеждало, че просто двете крайдунавски съседки са малко бавноразвиващи се, но също толкова мощно стремящи се към ЕС, както и останалите страни от бившия лагер. Поради това механизмът просто прехвърля подхода на политиката за разширяване в следприсъединителния период, както си личи по самото му име, по един твърде механичен начин. Обаче просто няма начин онова, което не е дало резултат в страните от Вишеград преди присъединяването им към ЕС, да сработи в България и Румъния – след присъединяването. Още повече че, първо, механизмът не е направен да постига декларираните си цели, а, второ – създаването му стъпва на твърде идеализирана представа за естеството на посткомунистическите общества под натиска на геополитическите съображения.

От провала на СVМ имаше и голяма политическа полза – по отношение на Хърватия, а сега спрямо страните от Западните Балкани ЕС е много по-предпазлив и взискателен. Критичната важност на върховенството на правото се осъзнава и то е превърнато в ключов индикатор за реформите в подготовката на тези общества за членство в съюза.

Нещо повече, поне отговорните политици в ЕС разбраха, че проблемът не е локален и че е необходима преднамерена обща съюзна политика за опазването на фундаменталните ценности, върху които е построена евроинтеграцията. Тя превръща борбата с корупцията, отговорната демокрация, опазването на правата на личността и върховенството на правото в рутинна работа. Това е изключително важна полза за всички европейски граждани, която бе осъзната на българско-румънски гръб.

Допълнителна екстра от преминаването от СVМ към общ европейски процес на мониторинг и опазване на върховните ценности на ЕС е, че министър Кирилов няма да подава оставка. Няма претекст да я подаде, не че няма нужда от това
Шамар за върховенството на закона
Юри Бюрер Тавание, бивш съветник по CVM на ЕК, във фейсбук

Във вторник Европейската комисия удари шамар. Но не на тези, които го заслужават. На финала комисията удари шамар на върховенството на закона. И заедно с това – на собствената си състоятелност. След като Юнкер заяви, че да не започнат преговори с Албания и Северна Македония за членство в ЕС е "историческа грешка", ръководената от него комисия сега прави историческата грешка: "Комисията смята, че напредъкът, постигнат от България в рамките на CVM, е достатъчен за изпълнение на ангажиментите на България, поети към момента на присъединяването й към ЕС".

Сега единствената надежда е Европейският парламент и страните членки да проявят някакъв здрав разум: "Преди да вземе окончателно решение, комисията също така надлежно ще вземе предвид наблюденията на Съвета на ЕС, както и на Европейския парламент".
Сделка за още от същото
Петя Владимирова в анализ за "Дневник"

Без съмнение решението за отпадане на мониторинга е сделка. Както беше сделка и въвеждането му, за да бъде приета България в ЕС през 2007 г. А когато има сделка, какво да очакваме освен още от същото? Видео от 1 юли т.г. показа как премиерът Бойко Борисов се пазари със зам.-председателя на ЕК Франс Тимерманс (надяващ се тогава все още да наследи Юнкер) и го подтиква "да не се инатим", а да се решат българските проблеми с мониторинга и червената светлина за Шенген. Подтекстът е: прегръдките с ЕНП в лицето на Юнкер и Меркел може да не стигнат.

От сделката не следва нищо, тъй като и досегашните доклади не доведоха до унищожаване на зависимостите между сенчестите кръгове и институциите на правоохраната и правораздаването. Точно обратното – зависимостите се заздравиха, а Висшият съдебен съвет чрез инспектората си преследва неудобните. Благодарение на този "вътрешен механизъм", на който Брюксел щял вече да разчита, поръчките на управляващата шайка зад завесата остават ненаказани. А механичните евродоклади легитимираха тази порочна реалност.

Е, сега вече няма да има доклади. Продължаването на мониторинга е не просто безсмислено, то е вредно. В продължение на 11 години еврокомисията наблюдаваше обикалянето на вълка около кошарата на правосъдието и пишеше увъртени до словесен абсурд умозаключения за т. нар. борба с корупцията по високите етажи, която още никой не е усетил да съществува. Сега вече "вълкът" официално е вкаран в кошарата, а Брюксел най-сетне сложи венеца на своето историческо творчество. И се освободи от досадата на контрола как се харчат парите на европейските данъкоплатци.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Държавата на КПКОНПИ, или кой и защо излъга генералния адвокат? 2 Държавата на КПКОНПИ, или кой и защо излъга генералния адвокат?

По повод интерпретациите на становището на генералния адвокат към Съда на ЕС Елинор Шарпстън по т.нар. гражданска конфискация в България

20 ное 2019, 1158 прочитания

Мнения Daily - Защо точно Гешев и никой друг? 2 Мнения Daily - Защо точно Гешев и никой друг?

И още: Управляващите да попитат емигриращите защо си тръгват; Как в Германия и България се готвят за кризата

19 ное 2019, 2273 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Коментари и анализи" Затваряне
Предаде ли Брюксел прогресивната част от България

Свалянето на мониторинга върху съдебната система

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10