Постистината като предфашизъм
Историята показва, че политическото насилие идва, когато лидери на големи партии открито прегърнат параноята.
Тимъти Снайдър
преподавател по история в Университета в Йейл и автор на книги по съвременните проблеми на обществото, в анализ за "Ню Йорк таймс".В деня на изборите Доналд Тръм заяви, че е победил и впоследствие втвърди реториката си. С течение на времето победата му се превърна в историческо свлачище и различните конспирации, които го отричаха, ставаха все по-засукани и неправдоподобни. Много хора му повярваха, което изобщо не е изненадващо. Необходима е огромна работа, за да се образоват гражданите да се противопоставят на мощната сила да вярват на това, в което вече вярват, или на това, в което другите около тях вярват. Платон отбелязва особен риск за тираните: че в края си ще са заобиколени от безропотни послушници. Аристотел се тревожеше, че в условията на демокрация един богат и талантлив демагог може твърде лесно да овладее умовете на населението. Съзнавайки тези и други рискове, създателите на Конституцията изработиха система за взаимен контрол и баланс на властите. Въпросът не беше просто да се гарантира, че нито един клон на властта няма да доминира над останалите, но също така и че в институциите ща има различни гледни точки.
В този смисъл отговорността за усилията на Тръмп да отмени изборите трябва да бъде споделена от много голям брой републикански членове на Конгреса. Вместо да му се противопоставят от самото начало, те позволиха неговите измислици да процъфтят. И имаха различни причини за това. Една група републиканци се занимава преди всичко с игра със системата за поддържане на властта, като се възползва от конституционните празноти, пречертаването на избирателните райони и тъмните пари, за да може изборите да се печелят с малцинство мотивирани избиратели. Най-важният сред тях - Мич Макконъл, се отдаде на лъжите на Тръмп, без да коментира последствията от тях.
При всичките си съдебни дела и заплахи към държавни служители Тръмп не успя да създаде ситуация, в която правилни хора да вършат грешни неща.
Когато се откажем от истината, ние отстъпваме власт на тези, които я заместват със спектакъл. Без съгласие за някои базови факти гражданите не могат да формират гражданското общество, което би им позволило да се защитят. Ако загубим институциите, които произвеждат факти от значение за нас, ще затъваме в измислици. Истината се защитава особено зле, когато наоколо няма много такива институции, а периодът на Тръмп, както и на Владимир Путин в Русия, бележи такъв упадък. Социалните медии не са заместител: те претоварват умствените навици, чрез които търсим емоционални стимули и комфорт, което означава да загубим разликата между това, което чувстваме като вярно, и това, което всъщност е вярно.
Постистината е предфашизъм. Тя отслабва върховенството на закона и води до режим на митовете. Беше ясно, че поведението на Тръмп предвещава опит за преврат - но не защото настоящето повтаря миналото, а защото миналото просветлява настоящето. Употребата на термина "фалшиви новини" повтаря нацисткото Lügenpresse (лъжлива преса). Подобно на нацистите Тръмп нарича журналистите "врагове на народа". И подобно на Хитлер дойде на власт в момент, когато традиционната преса беше ударена - финансовата криза от 2008 г. направи с американските вестници това, което Голямата депресия направи с германските.
Силата на голямата лъжа се крие в изискването й да се вярва или да не се вярва на много други неща. Тя носи в себе си по необходимост теория на конспирацията.
Нацистите мислеха, че могат да използват радиото, за да заменят стария плурализъм на вестника, Тръмп се опита да направи същото с Twitter. Благодарение на технологичния капацитет и на таланта си той лъжеше с темпове, несравними с никой друг лидер в историята. В по-голямата си част това бяха малки лъжи и основният им ефект беше кумулативен. Но доколкото не беше в състояние да наложи някаква наистина голяма лъжа, създаваща алтернативна реалност, в която хората могат да живеят и да умират, неговият предфашизъм се провали.
Някои от лъжите му бяха среден размер: че е бил успешен бизнесмен, че Русия не го е подкрепила през 2016 г., че Барак Обама е роден в Кения. Такива лъжи са стандартни за амбициозните автократи през XXI век. В Полша дясната управляваща партия изгради култ около вменяването на вина на политически съперници за самолетна катастрофа, в която загина президентът (Лех Качински през 2010 г - бел. ред.). Унгарецът Виктор Орбан обвинява за проблемите на страната си пренебреживо малък брой мюсюлмански бежанци. Подобни твърдения обаче опъват, но не разкъсват това, което Хана Аренд нарече "тъканта на действителността". Една исторически голяма лъжа е обяснението на Сталин за глада в съветска Украйна през 1932-1933, когато срещу страната бяха приложени поредица наказателни мерки, гарантиращи смъртта на милиони. Но официалната линия беше, че гладуващите са провокатори, агенти на западните сили, които толкова мразят социализма, че се самоубиват. Измислица от такъв порядък е и хитлеристкият антисемитизъм: че евреите управляват света и че са забили нож в гърба на Германия по време на Първата световна война.
Аренд смята, че големите лъжи работят само в самотни умове, замествайки опита и приятелството. През ноември 2020 г., достигайки до милиони самотни умове чрез социалните медии, Тръмп изрече опасно амбициозна лъжа: че е спечелил избори, които всъщност е загубил. Значението й е достатъчно голямо: управлението на най-мощната държава в света и надеждността на процедурите за смяната на властта. Когато политически лидери говорят така, те имат предвид: вие вярвате на моите лъжи, което ме принуждава да ги повтарям.
Тръмп е харизматичен политик, но няма визия, която да отговаря на това, което почитателите му проектират върху него - визията му никога не стигна по-далеч от огледалото. Тайните му отряди за насилие бяха жестоки, но също така малобройни и нелепи. Президентът, при всичките си съдебни дела и заплахи за държавни служители, не успя да създаде ситуация, в която правилни хора да вършат грешни неща. Тръмп би могъл да накара някои избиратели да повярват, че е спечелил изборите, но не успя да постави институциите редом с голямата си лъжа. Можеше да изпрати своите поддръжници да се вихрят в Капитолия, но, изглежда, никой нямаше много ясна представа за това какво ще постигнат.
Силата на голямата лъжа се крие в изискването й да се вярва или да не се вярва на много други неща. Необходимо e недоверие не само към репортерите и експертите, но и към местните, щатските и федералните институции, чак до Върховния съд. Тя носи със себе си по необходимост теория на конспирацията. А социалните медии предоставят безкрайни доказателства за нея.
Фокусът на Тръмп върху "оспорваните щати" се свежда до градовете, където живеят и гласуват чернокожи хора. А в основата е внушението за престъпление, извършено от чернокожите срещу белите. Не само, че изборна измама от афроамериканци срещу Доналд Тръмп никога не се е случвала. Точно обратното се случва - и през 2020 г., и на всички американски избори. Както винаги, чернокожите чакат да гласуват по-дълго от останалите и е по-вероятно гласовете им да бъдат оспорени. Те са по-склонни да страдат или умират от Covid-19 и по-рядко могат да отсъстват от работа. Историческата защита на правото им на глас е премахната с решението на Върховния съд от 2013 г. по делото "Шелби срещу Холдър" и щатите се втурнаха да приемат мерки, които ограничават възможността за гласуване на бедните и цветните общности.
Твърдението на Тръмп е голяма лъжа не само защото изисква вяра в конспирация, а защото обръща моралното поле на американската политика и базовата структура на американската история. Когато сенаторът Тед Круз обяви намерението си да оспори гласуването на Избирателната колегия, той се позова на компромиса от 1877 г., с който беше разрешен казусът с президентските избори през 1876 г. Коментаторите посочиха, че това не е подходящ прецедент, тъй като тогава наистина е имало сериозни нередности и Конгресът наистина е бил в безизходица.
Компромисът Ръдърфорд Б. Хейс да стане президент беше именно споразумение, с което афроамериканците бяха изгонени от кабините за гласуване през по-голямата част от цял век. Това на практика беше началото на сегрегацията и правната дискриминация, първоначалният грях на американската история в ерата след робството.
Разбира се, някои неща са се променили от 1877 г. Тогава републиканците или много от тях подкрепяха расовото равенство, а демократите бяха партията на Юга и искаха апартейд. Тогава демократите обявиха гласовете на афроамериканците за измама, а републиканците искаха да бъдат преброени. Сега е обратното. През последния половин век, след Закона за гражданските права, републиканците се превърнаха в преобладаващо бяла партия, заинтересована - както открито заяви Тръмп - да запази възможно най-нисък брой гласоподаватели, особено на чернокожи. И все пак общата нишка е останала. Наблюдавайки белите супремасисти сред щурмуващите Капитолия, беше лесно да добием усещането, че нещо чисто е замърсено. Може би е по-добре да гледаме на случилото се като част от дълъг американски дебат за това кой заслужава представителство.
Информираните наблюдатели вътре и извън правителството са съгласни, че дясното бяло превъзходство е най-голямата терористична заплаха за Съединените щати. Продажбите на оръжия през 2020 г. достигнаха удивително високо равнище. Историята показва, че политическото насилие идва, когато лидери на големи партии открито прегърнат параноята. Нашата голяма лъжа също е структурно фашистка - със своята злонамереност, конспиративното мислене и разделянето на света на ние и те. За да продължи четири години, е нужен флирт с насилието. Америка няма да оцелее с голяма лъжа само защото лъжецът е отделен от властта. Ще се нуждае от обмислени гаранции за медиен плурализъм и ангажимент към фактите като обществено благо.
