С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
86 1 яну 2015, 10:00, 34322 прочитания

"Какво да се прави"

Преди 115 години България е в тежка икономическа криза, корумпирани политици "развращават" съдебната система

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Какво да се прави" е статия от списание "Мисъл", публикувана в първия брой на 1900 г. В нея (най-вероятно) д-р Кръстьо Кръстев описва проблемите на България в началото на новия век, както и какви трябва да са решенията им. Д-р Кръстев е един от основателите на кръга "Мисъл" - интелектуална група, която се опитва да модернизира и европеизира България.


Всичко мислящо е съгласно, че България прекарва днес една тежка криза, която трябва да се разреши час по-скоро, ако не искаме отечеството ни да влезе в пътя, който доведе Гърция до финансово и морално банкрутство, а Сърбия - до хроническа агония.
(...)
Нашата криза не е една моментна конвулсия, а една тежка, хроническа болест. Всички съзнаваме, че подобрението не зависи от никоя личност; ний изгубихме вяра във всички водачи и очакваме нещо съвършено ново. (...) Но най-важното е, че рaзрешението на кризата трябва да се очаква от принципа не от личности. Ний страдаме във висока степен от слабостта на всички недоразвити общества: ний сме наклонни да дирим причините на злините само в злата воля на отделни личности и не искаме да вникнем в онези условия, които изтъкват тези, а не други личности. Като диваците ний си създаваме фетиши, които ту възнасяме до небеса, ту проклинаме

В какво се състои днешната криза? Всички признават, че същността на днешната криза е економическа.


(…) Ний в България стоим зле и економически, и финансиално. Нашият данъкоплатец задлъжнява все повече, селянинът е принуден да ограничава своите потребности, а в градовете фалиментите стават все по-чести, търговията спира, занаятчиите се разкапват, а фабричната промишленост не се развива. С една дума - економически застой. А от друга страна, бюджетите за последните 14-15 години се сключват фактически с грамадни дефицити; нашите държавни ценни книжа изгубват доверието на чуждестранните купувачи и затуй падат в цена.

(...) Ний дохождаме до заключение, че нашата криза, макар и да има за основа всемирната земледелческа криза, но в тоя свой остър характер, който се проявява напоследък, тя е главно изкуствена, предизвикана от съзнателната деятелност на нашите правителства.

(...) В едно много късо време държавните разходи порастоха до неимоверни размери, а още по-важното е, че тези разходи имат преимуществено непроизводителен характер. Бюрокрацията и милитаризмът поглъщат най-голяма част от държавните приходи. Нашият разходен бюджет не е прогресирал в зависимост от ръста на населението и от развитието на народното благосъстояние, а в зависимост от интересите на управлающите котерии. (...) При това благодарение на обстоятелството, че управляющите вършат обикновено всичко безконтролно, стават и безброй злоупотребления - преки и косвени, които още повече уголемяват непроизводителните разноски, сиреч още повече обременяват народния бюджет.
Не трябва така също да се забравя и друг един източник на кризата - заемите. В действителност грамадна част от заемите е била употребена или за покриване на бюджетни дефицити, или за други непроизводителни цели.



(...) Дали България имаше нужда от всички онези железници, които са захванати и то именно сега? (...) Едно правителство, което прави железници при подобни условия е или много неразумно, или - това е по-вярно - гешефтарско. Под гешефтарство ние разбираме и това, ако едно правителство прави известни разноски само за да задоволи апетитите на някои влиятелни депутати, които крепят министерството.

(...) Има и отрицателни причини [за кризата], създадени от бездействието на нашите правителства. А какво са направили те, за да подобрят нашето земледелие? Настанявали са многобройни чиновници и нищо повече! Какъв прогрес е направило нашето земледелие през последните 20 години? Много незначителен, или просто никакъв! Все по-често  захванаха да се явяват грозни неурожаи, които са пръв признак на изтощение на земята, на обезлесяване, на всеобщо и дълбоко разстройство в земледелието. Какво са направили нашите правителства, да се развие народът умствено до такваз степен, щото да може сам да подобри своето положение?

Ний прекарваме не само една економическа, но и една политическа криза, която обяснява и обуславя до известна степен и економическата.

Как е възможно, щото народните ни правителства да стопанствуват по такъв съсипателен начин? Отговаряме: Това е възможно благодарение на нашата политическа система.

Формално България е една конституционна държава, гдето народната воля трябва да има решающе значение. Тъй е в теория.

Но още старият Офенбахъ пееше: "В теория моногамия, а на практика полигамия." Нашата политическа практика е далеч от теорията.

(...) "Народната воля" служи само за украшение, за сцена. Министрите не са избрани из средите на народното представителство, а наопъки: министрите си избират таквиз народни представители, които им уйдисват. Така беше през времето на Стамболова, който заплашваше околийските началници с екстерниране, ако не изкарат от урните назначените от него депутати, така правеха Греков и Радославов, които дадоха пълна свобода на престъпни шайкаджии и на диви цигани да позорят изборното място. Всякога у нас не министерството е зависело от народното представителство, а наопъки, депутатите са се избирали с волята на правителството.

(...) За да имат министрите предани депутати, те дават на последните пълна възможност да удовлетворяват своите егоистични интереси: по този начин се развива най-отвратително гешефтарство и най-убийствен непотизъм. А малко ли са провинциалните дерибеевци, които злоупотребяват с касите на кметствата?

Най-сетне министрите и депутатите, за да си осигурят верни партизани, развращават цялата администрация, па даже - това е най-грозното - и магистратурата. Малко искат да знаят, че с това се отварят най-ужасни и неизцерими рани, че в обществото се унищожава самото чувство на законност.

По този начин се отравя целият наш политически живот.

Прочее, ако от една страна най-голямата част от приходите се изразходва непроизводително, а от друга страна ръководящите сфери имат предвид лични интереси и само за тях харчат своята енергия - трябва ли тогава да се учудваме, че страната ни прекарва една тежка криза, която има едновременно економически и политически характер. Ако има нещо за чудене, то е туй, че тази криза не е достигнала още по-големи размери, че все още не е изгубена вярата за едно по-светло бъдеще, че все още има надежда, че най-сетне ще дойде един ден, когато нашият народ ще се събуди от своя дълбок сън и ще се отърси от злото.

Всички сантименталности настрана! Ний трябва смело да признаем, че главната причина на всичките народни бедствия, изобщо и частно на днешната тежка криза се крие у самия народ. Народът е, който позволява да му смучат кръвта, той е който мълчаливо търпи да се подиграват жестоко с неговите интереси. С това ние не искаме да обвиняваме нашия народ, главно онзи народ, който робува през целия си живот и няма нито време, нито възможност да разбере своите интереси. Но ний искаме да кажем на онези, които знаят само да ругаят, че не премахването на това, или онова министерство ще поправи нашето положение, а само едно радикално реформиранье на нашия политико-економически живот.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Международен бакалауреат (IB) – програмата, която подготвя ученика за световните топ университети Международен бакалауреат (IB) – програмата, която подготвя ученика за световните топ университети

Лорна Долан, директорът по приема за програмата IB в британското училище "Севъноукс" за това с какво се отличава дипломата

14 юни 2019, 685 прочитания

Столицата на културата в счупеното огледало 3 Столицата на културата в счупеното огледало

Няколко важни извода за годината на културата в Пловдив, които потънаха в спорове, шум и призраците на несбъднати проекти

18 яну 2019, 5765 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "ОБЩЕСТВО" Затваряне
Skype майки, Viber бащи

Или как да се подготвите за родителското изпитание: да изпратиш гимназист в чужбина

Как се режат рогата на "Биволъ"

Под патронажа на прокуратурата тече координирана институционална и медийна атака срещу журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов

На върха на рекламната стълбица. Отново

guts&brainsDDB стана агенция на годината за шести път в творческия рекламен конкурс ФАРА

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кино: "Момиче"

Млада балерина е родена момче и се бори с това

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото