Дигиталната армия без генерали

Може ли глобалното движение на "Анонимните" да стане нов съюзник във войната срещу тероризма

В редиците на движението на "Анонимните" може да се включи всеки, който има хакерски умения и иска да се бори срещу несправедливостта.
В редиците на движението на "Анонимните" може да се включи всеки, който има хакерски умения и иска да се бори срещу несправедливостта.    ©  shutterstock
В редиците на движението на "Анонимните" може да се включи всеки, който има хакерски умения и иска да се бори срещу несправедливостта.
В редиците на движението на "Анонимните" може да се включи всеки, който има хакерски умения и иска да се бори срещу несправедливостта.    ©  shutterstock

Джейк Дейвис, познат в мрежата като Topiary, е слаб младеж на 23 години. Ако го срещнете на улицата, едва ли ще предположите, че в годината, в която навършва пълнолетие, е осъден на три години затвор за киберпрестъпления във Великобритания. Впоследствие Дейвис е пуснат под гаранция и към днешна дата е един от малкото хакери от редиците на "Анонимните", чиято самоличност е разкрита.

Движението "Анонимните" се ражда по-скоро случайно преди около десет години и с времето прераства в нещо повече от "струпване на свободни електрони" в мрежата. Вместо да извършват хакерски атаки безпричинно, членовете му започват да популяризират и да защитават най-различни каузи. Как обаче избират мишените си? Предизвикват ли осезаема промяна с действията си, или просто шумно изразяват своето мнение? Могат ли техните действия да разтърсят света така, че за това да разберат и всички хора извън "дълбокия интернет" (тоест, най-общо казано, всичко онези сайтове, които можете да намерите през Google и до които имат достъп обикновените потребители - бел. авт.)?

Какво се крие зад маската

В началото движението на "Анонимните" няма претенции да се бори за каузи. Историята му започва през 2003 г. от форума 4chan, където хакери се организират, за да тормозят интернет потребителите в чатове и форуми. В те началото са просто "тролове" и хулигани в мрежата. Основното им занимание е да блокират достъпа на други потребители или да разпращат фалшиви съобщения. Минават години, преди момчетата и момичетата с хакерски умения да се обединят зад голям проект с по-идеалистична цел. През 2008 г. обаче се появява първият им общ враг - Църквата на сциентолозите. Поводът е изтекло в мрежата видео на актьора и виден сциентолог Том Круз, което църквата настоява да бъде свалено от интернет. "Анонимните" разчитат това като цензура и използват не само интернет, за да атакуват сектата, но и излизат по улиците, за да протестират. На тези протести за първи път използват и маските на Гай Фокс, с които те са така известни в публичното пространство. 

Маските имат и съвсем практическа функция - да прикриват лицата на "Анонимните" по време на изявите им. Според Галина Михайлова, която се занимава с изследване на хактивистите в Texas State University в САЩ, една от причините за анонимността им е, че тя позволява на движението да обхване по-широк кръг от хора, които иначе не биха взели участие. Скритата самоличност гарантира и равенството между членовете на "Анонимните". Според Михайлова основните цели на групата са да бъдат активни граждани, да осъществяват позитивна промяна в света и да са опозиция на всичко, което е "неправилно". Последното, разбира се, е доста субективна гледна точка.

Основните оръжия на "Анонимните" досега са две: DDoS атаки, при които блокират сайтове чрез претоварване с фалшив трафик, и web defacement, при който се променя съдържанието на поразените интернет страници. "Целта на двете оръжия е да се привлече негативно внимание, като се ограничи достъпът до сайтовете", коментира Албена Спасова, председателка на управителния съвет на Международната академия за обучение по киберразследвания. "Анонимните" станаха по-известни, когато беше арестуван основателят на Wikileaks Джулиан Асанж. Тогава различни групи, които се обявяваха за "Анонимни", започнаха да атакуват с DDoS атаки различни финансови институции - тези, които ограничиха финансовия ресурс на Уикилийкс", отбелязва Спасова. Освен че самият той беше хакер, Асанж в онзи момент символизираше борбата за свободен достъп до правителствена информация.

Мишените на "Анонимните" обикновено са свързани с конкретен повод. За да привлече гнева им, дадена организация, политик или обществена фигура трябва да наруши техните разбирания за света. Въобще атаките на хактивистите са реакция на някаква несправедливост, обяснява Галина Михайлова в своето изследване. Наскоро например кандидатът за президент на САЩ и мултимилионер Доналд Тръмп ги предизвика с изказването си, че мюсюлманите не трябва да бъдат допускани в САЩ. В отговор "Анонимните" атакуваха сайта муtrumptowerny.com чрез DDoS атака. Така те се опитаха да се привлекат внимание към позицията му, която разделя обществото и нарушава правата на някои негови членове.

На фронтовата линия

И ако доскоро правителствата разглеждаха хакерския колектив като огромна заплаха за сигурността, 2015 г. донякъде преобърна това разбиране. След двете терористични атаки в Париж - първо срещу офиса на сатиричния вестник Charlie Ebdo през януари, а после и срещу стотици жители на френската столица през ноември, терористичната организация ИДИЛ също попадна в прицела на онлайн войнството.

"Анонимните" започнаха кибератаки срещу групировката, която контролира огромни части от Сирия и Ирак, чрез сваляне на техни профили в социалните мрежи (особено такива, които се използват за пропаганда и вербуване на членове), както и чрез блокиране на техни форуми и сайтове в "дълбоката мрежа" - онази част от интернет, която е недостъпна през търсачките и до която се стига чрез криптирана комуникация. Алекс Кразодомски-Джоунс, изледовател от Центъра за анализи на социални медии към аналитичния център Demos в Лондон, смята, че освен насилието посегателството върху свободата също е стимул на "Анонимните" да застанат срещу ИДИЛ. "Ако има един принцип, който ги обединява, това е свободата на изразяване в интернет и опитите на ИДИЛ да смаже свободата на словото ги направиха техен враг", коментира Джоунс пред "Капитал". Въпреки че хактивистите са доста ефективни в премахването на хостинг сайтове, това е все още "безкрайна игра на повърхностни решения, които никога няма да са достатъчни", заключава обаче той.

Но някои опити на "Анонимните" да блокират онлайн дейностите на ИДИЛ сами по себе си могат да бъдат проблем, смята Спасова. Когато определен профил, който се използва за пропаганда, е хакнат и свален, това може да попречи на разследването, което правителствата провеждат. "Понякога определена страница може да е нарочно оставена да стои, независимо че си постига пропагандната цел, за да може да се види кой точно стои зад нея", смята Албена Спасова. По същия начин стоят нещата с финансите - вместо "Анонимните" да опитват да блокират по някакъв начин сметките на ИДИЛ, по-добра идея е да се използва информацията, която имат, за да се проследят източниците. "Ако се знае, че една банкова сметка принадлежи на терористична група, тогава си има начин финансовите авоари да бъдат замразени. Има групи за финансово разузнаване... един от начините за разследване е, като се следват парите", добавя Спасова.

Това поставя някои правителства в шизофреничната ситуация едновременно да са на страната на хактивистите и срещу тях. Възможността да се обединят и да работят заедно срещу ИДИЛ звучи странно, но не и невъзможно, смята Хърбърт Лин, експерт по киберсигурност от Центъра за международна сигурност и сътрудничество към Станфордския университет. "Един голям проблем е въпросът кой точно ще е говорител на "Анонимните", отбеляза Лин пред "Капитал".

Фактът, че сред хактивистите има хора с всякакви политически убеждения, ценности и произход, например би затруднил заемането на обща позиция при евентуални преговори с правителства. Алекс Кразодомски-Джоунс е още по-скептичен: "Мисля, че в крайна сметка действията на правителствата на САЩ и Великобритания срещу свободата в интернет означават, че "Анонимните" и правителствата никога няма да се съюзят." Все пак движението е не само символ на свободата, но и застъпва някои анархистки виждания за устройството на света. А тези принципи ги противопоставят изначално на държавните структури.

Трудно е също така да се предскаже в каква посока ще поемат "Анонимните" в бъдеще именно заради липсата на йерархия и организация: всеки, който има желание, хъс и технически умения, може да води в техните редици битка с несправедливостите. Хактивистите са протестиращите на дигиталната ера, които донесоха със себе си някои промени. "Едно от нещата, които ["Анонимните"] промениха, е очакването, че правителствените тайни винаги ще останат такива", обобщава Хърбърт Лин.

Българските "Анонимни"



 "Анонимна България" се разминава с принципите на глобалното движение

България също има своите хактивисти. Те дори имат блог и Facebook страница, в които твърдят, че са представителите на "Анонимните" в страната ни. Това няма как да се докаже със сигурност, но мистерията все пак е част от чара на това движение. Направихме опит да се свържем с "Анонимна България", както те сами се наричат, чрез Facebook, но за момента безрезултатно. Самите те твърдят, че са търсени от медии постоянно. В мрежата има само едно интервю с тях от декември 2015 г. То е публикувано от сайта The Bulgarian Times, в който често излиза подвеждаща или фалшива информация. Самите хактивисти обаче споделиха интервюто във Facebook страницата си и го обявиха за автентично. В него те твърдят, че "Анонимна България" е създадена през 2011 г. Дейността на организацията се е състояла от "излагане на определени коментари и мнения, пръскани по социалните мрежи, форуми, чат канали и уеб сайтове, както и на протести срещу системата, състояли се на различни точки".

"Анонимна България" обаче се разминава с принципите на чуждите хактивисти. В интервюто те отговарят като едно цяло, като организация, обединена от обща идеология. "Всеки, който твърди, че е нещо "официално", лъже", пишат обаче "Анонимните" в социалната мрежа Reddit. Съвсем различно нещо е да се свържеш с отделно лице, което да ти разкаже за собственото си преживяване като "анонимен". Световни медии като BBC и CNN например са провеждали предполагаеми интервюта с членове на "Анонимните", но самите журналисти признават, че няма как да знаеш със сигурност дали човекът насреща наистина е хактивист, или просто се представя за такъв.

Вижданията за света на българските "анонимни" могат да се проследят чрез публикациите, снимките и статиите в блога и Facebook профила им: не одобряват правителството, осъждат остро капитализма, изразяват антиамерикански сантименти, настроени са против повечето европейски лидери. Дотук нищо изненадващо за движение, което е анти на всяка власт. Долавя се обаче осезаема подкрепа за Русия. Така например във Facebook те твърдят, че руският подход срещу "Ислямска държава" е верният начин за действие, и разпространяват комикси, които обрисуват американците като страхливци в сравнение с руснаците. "Анонимна България" оставя впечатления за по-скоро крайна националистическа позиция, отколкото за либерална, каквато обикновено заемат "Анонимните" в другите държави. Така например само преди седмица те споделят текст със заглавие "Неща, които хората не знаят за Хитлер и Нацистка Германия", който защитава диктатора и където той е представен като човек с множество положителни качества. Подобна теза е малко необичайна, отново защото пренебрегва престъпленията му, а и хактивистите обикновено защитават свободата и толерантността. Но явно българските "Анонимни" имат друг дневен ред и трудно се вписват в образа, който техните международни съмишленици са създали през годините.

Още от Капитал