Еврофондовете: И малко бомби за обезвреждане
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Еврофондовете: И малко бомби за обезвреждане

Еврофондовете: И малко бомби за обезвреждане

3135 прочитания

Когато България имаше за последен път служебно правителство, то трябваше да подготви споразумението за партньорство с ЕС за периода 2014-2020 г. и програмите, по които ще се усвояват пари. Година по-късно основният договор между София и Брюксел ще бъде подписан отново от служебен кабинет. Споразумението беше договорено буквално в първия работен ден на новия стар служебен министър по еврофондове  Илияна Цанова. То е продукт на три правителства - това на ГЕРБ, предишното служебно и "Орешарски". Тъй като визиите и на трите правителства се различаваха, текстът е доста голяма смесица от идеи и недоизказани неща. В него се определя най-накрая финансирането за всяка от новите програми, но не се отговаря на няколко важни въпроса: колко града ще могат да се възползват от финансиране по "Региони в растеж"; какъв процент финансови инструменти ще има в новата "Конкурентоспособност"; дали пътища и жп ще получат по 50% от финансирането, или ще убедим ЕК в нуждата от още пари за асфалт; ще затваряме ли болници, за да оздравим финансово здравеопазването.

Принципно това не са въпроси, на които служебно правителство трябва да дава отговор. Но след година на отказ от взимане на решения от кабинета "Орешарски", ако искаме парите да тръгнат максимално бързо, служебният кабинет ще трябва да се нагърби с отговорността и да ги изясни във всяка от новите програми. Част от тези отговори са затруднени от факта, че много от необходимите реформи, които ЕК поставя като предварителни условия, бяха отложени във времето до 2016 г. - в споразумението са посочени 12 все още  неизпълнени условия. Друга част от задачите, които самото служебно правителство си е поставило - като например повече субсидии за другите сектори в земеделието извън зърнарския, не биха могли да се случат в краткото време на този кабинет.

Това, което може да се случи, е намирането на средства за затъналата "Околна среда". "За съжаление 42-то Народно събрание остана глухо в своите последни дни за необходимата ревизия на бюджета, която да даде възможност да се минимализират загубите от еврофондове, като се ускори тяхното усвояване, да се подкрепят общините, строителите и бенефициентите", посочи Росен Плевнелиев. Въпреки това в последния си работен ден отишлото си правителство все пак отпусна 166 млн. лв и обеща още 200 милиона. Това отговаря на сметката на строителите, според които са нужни поне 300 млн. лв, за да отпушат затлачената от задължения програма.

Наскоро по нея започнаха да спират все по-масово общински проекти заради липсата на средства, тъй като бюджетът не изплаща пари от февруари насам. Принципно страната е задължена да продължи разплащанията със собствени средства дори когато парите са замразени от Брюксел, но кабинетът "Орешарски" прецени, че рискът от дупка в бюджета става твърде голям, след като ЕК е поставила под въпрос над милиард лева. Плащанията от бюджета ще облекчат строители и общини, които масово са заплашени от фалити. Така обаче рискът от евентуални европейски санкции ще остане изцяло за сметка на държавния бюджет. С други думи, ако Европа реши, че парите са разходвани с проблемни обществени поръчки, няма да ги възстанови. Тъй като България така или иначе трябва да завърши тези проекти обаче, за да не търпи глоби, няма особено значение дали ще ги финансира сега или по-късно, като единствената разлика ще е в допълнителните разходи за забавяне. Тук големият въпрос за служебния кабинет е откъде ще намери няколкостотин милиона лева за бързо наливане в "Околна среда". Очевидният отговор е - от фискалния резерв.

Така еврофондовете се превръщат във взривоопасна тема за този кабинет - от съкращаването на болници и намаляването на броя градове до намирането на стотици милиони за водни проекти, всяка една от тези теми може да буди недоволство. Предстои да се види дали служебен кабинет може да се справи по-добре в тази област от редовния кабинет на Орешарски.

Когато България имаше за последен път служебно правителство, то трябваше да подготви споразумението за партньорство с ЕС за периода 2014-2020 г. и програмите, по които ще се усвояват пари. Година по-късно основният договор между София и Брюксел ще бъде подписан отново от служебен кабинет. Споразумението беше договорено буквално в първия работен ден на новия стар служебен министър по еврофондове  Илияна Цанова. То е продукт на три правителства - това на ГЕРБ, предишното служебно и "Орешарски". Тъй като визиите и на трите правителства се различаваха, текстът е доста голяма смесица от идеи и недоизказани неща. В него се определя най-накрая финансирането за всяка от новите програми, но не се отговаря на няколко важни въпроса: колко града ще могат да се възползват от финансиране по "Региони в растеж"; какъв процент финансови инструменти ще има в новата "Конкурентоспособност"; дали пътища и жп ще получат по 50% от финансирането, или ще убедим ЕК в нуждата от още пари за асфалт; ще затваряме ли болници, за да оздравим финансово здравеопазването.

Принципно това не са въпроси, на които служебно правителство трябва да дава отговор. Но след година на отказ от взимане на решения от кабинета "Орешарски", ако искаме парите да тръгнат максимално бързо, служебният кабинет ще трябва да се нагърби с отговорността и да ги изясни във всяка от новите програми. Част от тези отговори са затруднени от факта, че много от необходимите реформи, които ЕК поставя като предварителни условия, бяха отложени във времето до 2016 г. - в споразумението са посочени 12 все още  неизпълнени условия. Друга част от задачите, които самото служебно правителство си е поставило - като например повече субсидии за другите сектори в земеделието извън зърнарския, не биха могли да се случат в краткото време на този кабинет.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Поредните шменти капели.... Не се правят капиталови разходи за проекти които се реализират с години и на практика директно не връщат парета, с пари от бюдета на страната...
    Бюджета е строго разписан за какво се използва и то през годината......

  • 2
    rage_against avatar :-P
    Rage Against

    До коментар [#1] от "boby1945":

    ти какво цитираш? червени счетоводни стандарти от 1971 г.?

    Дуди,
    ако вие, комунистите, разбирахте от бизнес и икономика, сега нямаше да тънете в мизерия, висящи криминални дела, или да сте описани в най-лошите практики на икономическата история на 20-ти век :)

  • 3
    dr_t avatar :-|
    dr_t

    Крайно време е да се преглътне горчивият хап и да почне да се работи. Крайно време е да се дадат пари на фирмите, иначе безработицата пак ще хвръкне нагоре...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK