С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 20 сеп 2014, 0:13, 6523 прочитания

45 заменки стигат

След очакваното решение на ЕК, че сделките са нерегламентирана помощ, остават въпросите кой и дали ще плати щетите за бюджета

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Кои заменки са държавна помощ

Увеличаване

Инфографика

Най-големите заменки

Увеличаване

Едва ли някой е имал съмнение, че замените на държавни гори в планински и черноморски курорти с гори на частници във вътрешността на страната, при това на цени далеч под пазарните, е гвоздеят в програмата от порочни практики в министерство на земеделието. Схемата беше прекратена през 2009 г. след натиск от Брюксел и след като в частни ръце преминаха близо 33 хиляди декара държавни гори. Част от тях отдавна са превърнати в строителни площадки, други са преминали през ръцете на няколко собственици, трети са под запор от кредитори, четвърти са ипотекирани за десетки милиони левове – много над цената, на която са придобити. Пет години след края на схемата дойде и очакваното решение на Европейската комисия, че заменките са нерегламентирана държавна помощ, а фирмите, получили конкурентно предимство в резултат на сделките, трябва да доплатят или да приемат разваляне на договора с държавата.

На този ужасно късен етап от историята със заменките има няколко много важни въпроса. Единият е дали българското правителство (което ще се смени след изборите на 5 октомври) ще обжалва постановлението на ЕК. От списъка със заменките и цените, на които са договаряни, става ясно, че от него пряко засегнати са ограничен кръг от бизнесмени като Гриша Ганчев, Христо Ковачки, Тодор Батков, Димитър Борисов и други, тясно свързани с властта през годините, без значение коя партия е на власт. Въпреки че евентуалното решение на България да не обжалва документа ще е прецедент в историята на ЕС, обратното ще е твърде трудно обяснимо публично - представете си как новото правителство още в първите си дни започва да защитава тъмни сделки от миналото. Парите от заменките така или иначе ще трябва да се върнат в бюджета, така че общественият интерес е ясен. Засега по всичко изглежда, че служебното правителство с облекчение ще прехвърли топката на следващия кабинет, а и двумесечният срок за първоначален анализ на щетите от заменките изтича на 5 ноември.


Така или иначе решението на ЕК вече е в сила (действието му може да се прекрати само след изрична молба от България пред Съда на общността в Люксембург) и календарът отброява дните, които имаме за реакция, ако не искаме нови санкции от ЕК. Тук идва вторият много важен въпрос, а той е ще направи ли държавата реална оценка на щетите за бюджета и ще прояви ли достатъчно воля, за да възстанови баланса на пазара, т.е. ще си прибере ли парите (или имотите съответно). Решението на Софийската градска прокуратура да прекрати тихомълком започнатото през 2010 г. разследване за заменките едва ли може да се тълкува като добър сигнал. По делото за длъжностно престъпление бяха привлечени като обвиняеми бившият министър на земеделието Нихат Кабил, бившият министър на Държавната агенция по горите Стефан Юруков и изпълнителният директор на Държавното горско управление Илиян Симеонов от времето на тройната коалиция. След три години разследване СГП е преценила, че няма данни за извършено престъпление. Според обвинението вследствие на три заменки, извършени през 2007 и 2008 г. с фирми, свързани с Христо Ковачки, са настъпили вредни последици за бюджета в размер на 176 млн. лв.

Преди да получим отговорите на тези въпроси обаче, нека анализираме какво точно реши комисията на 5 септември и какви са вариантите за действие на страните по случая.

Какво точно реши ЕК



На 5 септември комисията обяви своето т.нар. негативно решение за нерегламентирана помощ по случая със заменките, с чието съдържание "Капитал" се запозна. То е второто от подобен тип за страната ни. Първото е за неправомерно предоставени държавни субсидии на "Русе индъстри" в размер на 3.7 млн. евро. В случая с металообработващото предприятие ЕК посочи точно бенефициента на помощта и нейния размер, докато решението за заменките е рамково и е за схема за държавна помощ. Тоест страната ни сама трябва да идентифицира бенефициентите, да изчисли размера на нерегламентираната помощ и да я изиска от получателите. Еврокомисията е разследвала 132 заменки, сключени в периода 2007 – 2009 г., и е преценила, че в някои от случаите е налице нерегламентирана помощ, защото административните цени на държавните гори са се различавали драстично от пазарните. Комисията е разследвала и последвалата смяна на предназначението на горите (превръщането им в строителни терени), но смята, че това не нарушава правилата на ЕС, защото смяната на предназначението е финансирана от новите собственици на терените, не от държавата.

Какво следва

От анализа на ЕК кои заменки евентуално отговарят на критериите за нерегламентирана помощ (виж инфографиката) става ясно, че това са 45 сделки. В следващите два месеца властите трябва да конкретизират кои фирми трябва да доплащат. Според източници от земеделското министерство това ще е тежка задача, тъй като подробен анализ не е правен досега (въпреки очевидната нужда от него) и всяко досие трябва да се разгледа в детайли – на колко е оценена частната, респективно държавната гора, какви такси и комисиони са платени по сделката. Ще се взима предвид и фактът, противоречащ на всякаква пазарна логика, че получателите на заменките отказваха доплащане от държавата, когато частната гора беше оценявана по-скъпо от държавната. След решението на ЕК се оказва, че този ход сега играе в полза на бенефициентите.

След като се идентифицират фирмите, които трябва да доплащат на държавата, идва по-тежката задача да се изработи методологията, по която ще се изчислява колко точно е щетата за бюджета. Според решението на ЕК оценката трябва да се извърши от вещо лице, независим експерт, избран от земеделското министерство след процедура и одобрен от еврокомисията. Той ще анализира пазарните цени на частните и държавните гори към момента на сделката и ще сметне разликата до цената, на която реално са сключвани сделките. Според Свилен Овчаров, адвокат на жалбоподателя, инициирал разследването за заменките в ЕК, най-лесно би било методологията да е сходна с тази, на която се оценяват терените за отчуждаване на терени за големи инфраструктурни обекти. "Ще обжалваме всяка методология, която не отразява реалните цени на имотите, имайки предвид, че сделките са сключвани в годините преди кризата, когато имаше балон на пазара", коментира Свилен Овчаров. След като се изчисли размерът на помощта, министърът на земеделието например може да издаде акт за публично взимане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според адв. Овчаров в заповедта за събиране на задължението трябва изрично да се посочи, че има вариант за разваляне на сделката, т.е. държавата да си вземе обратно заменената гора и съответно да върне на частника неговата земя.

Ще връща ли някой някакви пари

Това е най-същественият въпрос, който за съжаление няма еднозначен отговор. Бенефициентите като страна по случая имат право да обжалват както самото решение на ЕК пред съда в Люксембург, последващата оценка на имотите, така и самия акт за публично вземане. Делата ще се точат с години. "Капитал" потърси за коментар бизнесмените с най-крупните заменки, които при всички положения ще попаднат в хипотезата за държавна помощ. Христо Ковачки не отговори на поставените въпроси, а собственикът на "Литекс комерс" Гриша Ганчев обяви, че не му е удобно да говори. Важно е уточнението и че схемата за замяна на държавни земи с частни е съвсем законна по българското законодателство до 2009 г., а оценките са правени по действащата тогава наредба, която умишлено не беше актуализирана в продължение на 8 години. Тоест може в един момент щетата за бюджета от загубени дела да се окаже сериозна.

Какви са щетите за България

Елементарна проверка на цените по сделките със заменките, на пазарните цени по онова време, а и на последвалите разпоредителни сделки с част от имотите показва, че щетите за бюджета са внушителни. От прекратеното разследване за заменките с фирмите "Ел Ем Импекс", "Агросим" и "Грейд 2004" - всичките свързани с Ковачки, излиза, че загубата за държавата е близо 180 млн. лева. Терените, заменени в полза на "Литекс комерс" на Гриша Ганчев и оценени от държавата на малко повече от 13 млн. лева, са прехвърлени година по-късно на "Литекс пропърти" с едноличен собственик офшорно дружество. През 2010 г. "Литекс пропърти" е заложено в Първа инвестиционна банка за 35 млн. евро, като обезпечение по залога са част от заменените гори - тези в района на Обзор и Емона. Други 100 дка в района на Пампорово, оценени на 200 хил. лв., са ипотекирани отново в Пощенска банка 60 пъти по-скъпо - за 16.5 млн. лв. Това са много малка част от примерите: не трябва да забравяме и заменките на "Ол сийз пропъртис" на бизнесмена Чавдар Ангелов, прехвърлени към свързани дружества и ипотекирани на няколко пъти за общо около 170 млн. евро (основно в Първа инвестиционна банка) и още много други. По-груба сметка на "Капитал" от 12-те най-големи заменки, сключвани в периода 2007 – 2009 (а схемата е действала от 2003 г.), загубите за бюджета са над 560 млн. лева. Остава да разберем кой и дали ще плати тази сметка.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 3 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 3939 прочитания

Лесният паник бутон на гетата 1 Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 3458 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА" Затваряне
Шаламанов настъпи оръжейните лобита

Служебният военен министър ще се опита да ограничи опциите за "източване" на армията. Проблемът е дали програмата му ще има подкрепата на следващата власт

Още от Капитал
Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10