И зейват още дупки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

И зейват още дупки

И зейват още дупки

Постепенно излизащите данни за качеството на кредитния портфейл на КТБ потвърждават най-лошите страхове

Николай Стоянов
16176 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Всяка банка има две линии на защита, за да си прибере отпуснатите от нея фирмени заеми. Първата е бизнесът на самите й клиенти - ако моделът е работещ и генерира достатъчно печалба, те ще могат безпроблемно да си покриват лихвите и накрая да си изплатят главницата. Втората, в случай че първата не проработи, е договореното обезпечение, което банката може да придобие и с приходите от продажбата му да си възстанови вложените средства.

Излизащите на час по лъжичка данни за състоянието на кредитния портфейл на Корпоративна търговска банка потвърждават най-лошите страхове - че нейните проблеми са и по двата параграфа. От една страна, раздадените кредити (в голямата си част на контролирани от мажоритарния й собственик Цветан Василев компании) са използвани за придобиване на активи. Съдейки по финансовите им данни, те не генерират достатъчно паричен поток и, както посочват и одиторите в първоначалния си десетдневен одит, има сериозни индикации, че кредитите просто са били разсрочвани и рефинансирани без ясна обосновка, което ги е поддържало живи. Това обаче става невъзможно, когато банката е затворена и логично просрочията не закъсняват.

От друга страна, все по-ясно става, че договорените обезпечения също са били като за свои хора - нещо, което вече започва да придобива и съвсем реални очертания в последния доклад на квесторите до БНБ, където се констатират значителни нарушения.

Колко точно е мръсна картината вероятно ще добием представа от втория опит на одиторите да излязат с оценка, чиито резултати се очакват след месец. Дори и без него обаче всяка порция нови данни единствено покачва оценката за това колко ще струва банката да се оздрави и показва колко упражнението не си заслужава.

Преброяване на дупките

Оценката на одиторите обхваща 137 големи кредитополучателя със сумарно 5.2 млрд. лв. задължения към КТБ, или практически 94% от стойността на целия й портфейл. Все още не са публикувани данни за тях, като квесторите на този етап единствено отчитат попълването на липсите от информация - 28 (дължащи 914 млн. лв.) са представили цялата изисквана информация, 80 - частична, а 29 не са предоставили информация до 1 септември. На база на това до 2 септември на одиторските екипи са предадени за оценка досиетата на 69 (половината) от клиентите от одитната извадка на кредитния портфейл.

Според събраните данни на "Капитал" за клиентите с по над 2 млн. лв. задължения към КТБ тревожните сигнали са налице (виж таблицата). От всички такива 181 фирми 107 са на загуба за 2013 г., а от тях 82 са регистрирали негативен резултат и предходната година. Също така 77 са с отрицателен капитал към края на 2013 г.

Сами по себе си нито загубите, нито капиталът са непременно сигнал за непреодолим проблем. Отделен дългогодишен проект например може в първите години да е съпътстван с много разходи, които да се изплатят напълно в бъдеще. Проблемът обаче е в мащабите - калкулациите на база на тези данни показват, че банката е раздала близо 3 млрд. лв. на фирми, работещи на загуба, и 2 млрд. лв. на такива с отрицателен капитал. И тази дупка е била покривана с нови и нови заеми, захранвани от привлечените с високи лихви депозити в последните години.

Друго измерение на проблема е, че огромна част от кредитите не са отпуснати на дружества с реален бизнес, а на новосъздадени компании с цел придобиване на активи. Резултатът е, че при много от тях задълженията към банката се измерват не само в десетки и стотици пъти печалбата им (където я има), но и в многократно превишение на годишните им приходи.

Всичко това дава индикации какво може да покаже одитът финално. В началото на юли трите назначени от БНБ независими оценителя - EY, Deloitte и АФА, се подписха под едва 1.6 млрд. лв. от кредитния портфейл, като за тях констатираха нужда да се начислят 200 - 300 млн. лв. провизии. Ако техните стандарти се екстраполират и върху останалите 3.5 млрд. лв., за които тогава нямаше достатъчно данни, това ще означава загуба от поне около 1 млрд. лв., което ще направи капитала на КТБ отрицателна величина - нещо, което по закон трябва да принуди БНБ директно да премине към отнемане на лиценза, макар тя да е обещала след одита да даде възможност на акционери и инвеститори да предложат план за оздравяване.

А и в светлината на новите разкрития за качеството на обезпеченията този 1 млрд. лв. вече изглежда по-скоро оптимистично число.

Обезценени залози

Според доклада на квесторите вече правните екипи би  трябвало да разполагат с досиетата за всички клиенти от извадката на кредитния портфейл. До 2 септември са им предоставени досиетата на 105 от проверяваните 137 клиента, като от тях през правно обследване са преминали 69 и са изготвени чернови на анализи на 184 договора. Те ще бъдат завършени след прегледа на всички досиета и получаване на актуална информация от Централния регистър на особените залози, Централния депозитар, корабни регистри и др. И първите изводи надминават и песимистичните очаквания.

По всички видове обезпечения са открити случаи на предвидени в договорите за кредит, но изобщо неучредени обезпечения. Това е установено при 6 вземания от КТБ, 9 вземания от трети лица, 5 залога на търговско предприятие, 3 залога на дялове, 36 залога на вещи, 3 залога на акции, 25 ипотеки и др.

Друго констатирано нарушение, което може да накърни интересите на банката, е все пак да има сключен залог, но той да не е вписан в съответните регистри. Това е установено при 65 вземания от КТБ, 12 вземания от трети лица, 13 залога на търговско предприятие, 1 залог на дялове, 36 залога на вещи и др.

Освен това при над половината от анализираните договори банката не е първи поред кредитор. Сключени са 14 такива ипотеки, като при три те са учредени след като върху ипотекираните имоти е наложена възбрана от друг кредитор. Освен това стандартна практика е било като залог да служат вземания по сметки на кредитополучателите в банката, без да има ангажимент за поддържането на наличности по тях. Така реално може да се окаже, че за залог служат несъществуващ кеш и съпоставка на влоговете и кредитите на фирми показва, че едва ли КТБ ще може да си възстанови съществена сума по този способ.

"Почти всички особени залози са вписани по начин, който не обезпечава всички парични вземания, които са предвидени по договорите за кредит и самите договори за учредяване на особения залог. Като обезпечени вземания са вписани само главницата, лихвата и лихвата за забава, но не и останалите по-малки възможни парични вземания (за други неустойки, такси, разноски, комисиони и др.)", заключават още юристите на квесторите.

Обърнати загуби

При така изключените бушони рисковете за инкасиране на големи загуби от КТБ се увеличават до неконтролируеми нива. Това не значи, че не може да се спаси, а просто, че цената вероятно ще е много по-висока от очакваното и от това, което обещават защитниците на идеята за наливане на държавни средства. През седмицата бившият премиер Иван Костов неизвестно как изчисли, че при спасяване на банката разходите ще са само 2.4 млрд. лв., докато при фалит 5.5-6 млрд. лв. Тези числа са малко странни, доколкото политикът беше доста оптимистичен и досега в анализите си защитаваше тезата, че в банката практически няма капиталова дупка.

Сметките на "Капитал" са по-скоро за обратно - при фалит разходът е едни фиксирани 3.7 млрд. лв. за изплащане на гарантираните депозити, от които 2.1 млрд. лв. се покриват от натрупаните във Фонда за гарантиране на влоговете средства и остава пряк разход за данъкоплатеца в размер до 1.6 млрд. лв. Те вероятно в голямата си част ще могат да се върнат от осребряването на активите на банката (макар новите информации за обезпеченията да намаляват очакванията за възстановяване). Докато при варианта със спасяване държавата трябва да е готова да покрие тегленията на всеки желаещ, което прави потенциалната цена 5-6 млрд. лв., като отново ще има шанс да си възстанови част от управлението на активите на банката. Реално дебатът е кой да поеме загубите за 2 млрд. лв., вложени над и извън пределите на държавната гаранция - депозантите или данъкоплатците.

Дори ако предположим най-оптимистичен сценарий, че огромната част от кредитополучателите съвестно опитват да си погасяват заемите, при финансовото им състояние неминуемо ще има проблеми. Но при лошо сключените договори кредитополучателите в много случаи биха имали стимул да фалират куха компания без дейност или служители, особено ако знаят, че това може да стане, без да загубят целите активи. И колкото повече се проточва неясният статут на КТБ, токова по-добре те могат да подготвят опитите си да оставят възможно най-малко.

Реалистичният вариант е по-скоро за бизнес империята на Цветан Василев да се водят множество битки. Вече е видимо, че на някои места контролът му се изплъзва, но очевидно банкерът все още има лостове на влияние в много от компаниите си, където разбунтувалите се доверени лица се сменят с нови. Обявен за международно издирване и предал се през седмицата в Сърбия, Василев не крие огорчението си и при положение че банката му бъде отнета и национализирана, той също едва ли ще е склонен да сътрудничи с регулатора и институциите.

Докато в него продължават да са толкова много ключове, а и при цялата вече очертана от квесторите правна несигурност, става все по-илюзорна надеждата за намиране на външен инвеститор, който да оздрави банката. В такава ситуация, когато пазарното решение клони към който е поемал риск да си понесе загубата, данъкоплатецът лесно се превръща в изкупителна жертва. И понеже става все по-очевидно, че му се пробутва неизгодна сделка, тя се отлага някъде за малко след изборите.

Източник: Капитал

Всяка банка има две линии на защита, за да си прибере отпуснатите от нея фирмени заеми. Първата е бизнесът на самите й клиенти - ако моделът е работещ и генерира достатъчно печалба, те ще могат безпроблемно да си покриват лихвите и накрая да си изплатят главницата. Втората, в случай че първата не проработи, е договореното обезпечение, което банката може да придобие и с приходите от продажбата му да си възстанови вложените средства.

Излизащите на час по лъжичка данни за състоянието на кредитния портфейл на Корпоративна търговска банка потвърждават най-лошите страхове - че нейните проблеми са и по двата параграфа. От една страна, раздадените кредити (в голямата си част на контролирани от мажоритарния й собственик Цветан Василев компании) са използвани за придобиване на активи. Съдейки по финансовите им данни, те не генерират достатъчно паричен поток и, както посочват и одиторите в първоначалния си десетдневен одит, има сериозни индикации, че кредитите просто са били разсрочвани и рефинансирани без ясна обосновка, което ги е поддържало живи. Това обаче става невъзможно, когато банката е затворена и логично просрочията не закъсняват.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

64 коментара
  • 1
    strongest avatar :-|
    strongest
    • -121
    • +20

    Продължаваме със страшните картини, а всичко е само игра на ГЕРБ за спечелване на изборите - за съжаление отново за сметка на обикновенния човек

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    От този преглед на рисковете е пропуснат чисто криминалният елемент. Тези момчета с джипове, които се пръкнаха пред офиси и по общи събрания на съдружниците/акционерите, за да претендират, че активите били техни. Веднъж овладяни кредитираните фирми, източването им най-вероятно е приключен към днешна дата процес. За това има богат инструментариум от вдигане на капитала, преоценъчни резерви, апорти, положителни репутации, вземания за бъдещи периоди и пр. хватки с кухи числа, които иначе самата банка използваше прекалено често, докато беше от силната страна.

    Но плячкосаните активи не заменят живата кеш пара. За да се завърти отново машината с платена преса, нови телевизионни канали и кабеларки, които да налагат масова манипулация, купуването на гласове на тези избори и на местните догодина, организирането активни мероприятия, гардирането на грабежите чрез отчисления за подставените лица в ДАНС, прокуратурата, МВР, следствие и т.н. - за това нещо трябва много, много кеш пара. В същия порядък, от който са замъкнатите суми от КТБ.

    Тоест, ще се търси спешно такъв нов източник и не е далеч от акъла, че вариантът "оздравяване на КТБ" е много привлекателен. Така дребните вложители, които си получат 3-те млрд. от фонда за гарантиране на влоговете, ще могат да бъдат ограбени по още веднъж и догодина пак да се каже, че санирането не е успяло, парите отново са потънали. Това ще бъде и подходящият случай, през някъде 2015-та ДПС да свари житцето на ГЕРБ, така както го направи с БСП, НДСВ и СДС от 1992-ра.

  • 3
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Фалитът на КТБ в края на годината ще е най-значимото й събитие на 2014, и равносметка за гарантираната ни банкова стабилност, на която не и достигат само 1,6 млрд. лв., за да е наистина гарантирана.

    И отново всичко ще си продължи по старо му, едни разпиляват не само народни, но вече и лични спестявания, а други ще ги плащат със затягане на коланите и рестартиране на системата!

  • 4
    zax50315885 avatar :-|
    Teaser

    Големите вложители да си носят риска и да поемат загубите. За дребните има ФГВБ. Не забравяйте, че другите банки ще трябва да плащат също по високи вноски в ФГВБ.

  • 5
    advokatka avatar :-|
    даря пенкова

    Ами да проверят напр.дали с нови кредити от тази година се покриват стари и т,

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Кошмарни факти!
    Любопитен съм как ще ги коментират тези, които твърдят, че КТБ може да бъде оздравена?

    Всъщност разковничето на проблемите с КТБ е неглижирането на понятието "риск".
    В нормалните банки има цели дирекции, чиито експерти много внимателно преценяват риска при всеки конкретен кредит.
    Това е едната страна.
    Другата е, че преди да вложи парите си всеки има възможност да прецени къде. И да носи отговорност за решението си.
    Защото единственият критерий да ти е най-високата лихва е доста елементарно.
    Първосигнално е, че най-висока лихва дава този, който най-остро се нуждае от свежи пари.

    Вложителите в КТБ забравиха ли пирамидата "Лайф чойс? А фараоните Майкъл Капустин и Иво Недялков?

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#7] от "bzf51313895":

    Описаният от теб апокалипсис може да настане точно ако държавата тръгне да спасява с публичен ресурс всяка бездънна яма като КТБ или енергетиката.

  • hypercube

    Разгледах списъка на кредитополучателите и сред многото неизвестни имена , както и известните за мен Литекс и Нафтекс ми направи впечатление бургаския Мол Странд. В момента тея хубостници смазват пантите на вратите, защото се готвят да ги хлопнат на 23 септември.
    Винаги ми е било чудно как съществуваше този мол - отдалечен, открит, полупразен при откриването си и представляващ перфектната губеща комбинация от строител, инвеститор и наемател в едно.
    Сега ми светна, от къде са идвали парите и защо са били наливани в кухия и мъртво роден строеж. Сградата прилича много на Евро проект - тъпо,скъпо,бутафорно, кичозно, непрактично.
    За фирмите наематели в Странд- само напишете Юникорн в БРРА ще ви се завие свят - преплетени една в друга свързани фирми - схеми, дялове ... вероятно и това финансирано от КТБ, но в по-малък мащаб. Всеки търговски обект е на отделна фирма, основана под шапката на фирмата-майка Юникорн Ритейл Груп. Накрая се стига до Зет Би Ес в чийто капитал като непарична вноска четем следното,

    Описание: Дейвид Кауърд – 638 300 /шестстотин тридесет и осем хиляди и триста/ лева, представляваща вземане към дружеството по Договор за Продажба на ноу – хау от 20.02.2010 г., сключен между Дейвид Кауърд, Мариела Остенд и „Зет Би Ес” ЕООД
    Стойност: 638300 лв.
    Номер на акт за назначаване на вещи лица: 20100927120223/30.09.2010
    Описание: Мариела Остенд – 54 000 /петдесет и четири хиляди/ лева, представляваща вземане към дружеството по Договор за Продажба на ноу – хау от 20.02.2010 г., сключен между Дейвид Кауърд, Мариела Остенд и „Зет Би Ес” ЕООД
    Стойност: 54000 лв.
    Номер на акт за назначаване на вещи лица: 20100927120223/30.09.2010

    Не мога да си обясня тези неща защото не съм икономист или счетоводител. Но подобни схеми ме съмняват силно в честността и почтеността на прилагащите ги.

    Според мен за всяко едно от финансираните във вашия списък дружества би се получил сполучлив материал за злоупотреби, източване и свързани лица ....
    Проблема, е че нито аз нито някой друг данъкоплатец има намерение да плаща подобни врътки с данъците си .... Кипърския сценарий изглежда справедлив и коректен, но тук едва ли ще се намери някой да има смелост да го приложи.

  • 10
    krastitel avatar :-|
    krastitel

    Още една пирамида си отиде, завличайки обществени средства в особено големи размери.
    Но като гледам предизборните движения на партиите - ДПС, ГЕРБ, ББЦ и тем подобни ви готвят нова кражба - просто следете изказванията на лидеритефим. Сучат мустак за вашите пари!

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK