Как българите научиха какво е омбудсман

Вероятно вместо скандинавския термин омбудсман титлата на обществения защитник в България може да ползва по-позната заемка - арменския поп. Това доста по-точно щеше да описва ролята му - ограничени правомощия да въздейства върху институциите, но често последна инстанция за гражданите, които искат гласът им да бъде чут, без да замерят с камъни парламента. Побългареният термин по-ясно щеше изтъкне и ролята човека, който заема поста - почтеността и опитът често са по-важни от реалната му власт.

От тази седмица България си има нов омбудсман - избор, които ще се запомни с политическата сделка, която направи възможно доскорошният депутат от БСП Мая Манолова да заеме длъжността. Тя замени на поста Константин Пенчев, който положи жалоните на институцията на обществения защитник и показа колко е важна фигурата, която заема този пост. "Тази работа е въпрос на призвание. Трябва да имаш човеколюбива нагласа. Колкото и голям експерт да си, не може да се отнасяш пренебрежително към хората." Това казва пред "Капитал" бившият вече омбудсман Константин Пенчев през юни 2011 г. - повече от половин година след началото на мандата си. Тогава бившият председател на Върховния административен съд наследи на поста първия обществен защитник в България - Гиньо Ганев, който макар и да си издейства повече правомощия, не беше запомнен с особено ефективна работа като защитник на гражданите.

След встъпването в длъжност на Пенчев разпознаваемостта на институцията действително се увеличи, както и жалбите и сигналите на гражданите. Според доклада за дейността на омбудсмана през 2014 г. той е оказал съдействие и защита на 17 818 граждани, което е рекорд за целия период на съществуването му. Основните оплаквания, с които хората се обръщат към омбудсмана, са свързани с обществени услуги - топло-, електро- и водоснабдяване, телефонни услуги и сметосъбиране. След тях следват социалните права и имотни спорове.

През последните пет години Пенчев успя да извоюва няколко ключови победи, между които поправката такса смет да не се определя на базата на данъчната оценка (която обаче поради липса на наредба и методика все още не се прилага), премахването т.нар. такса "Добър ден" във Варна - документът за платени данъци, който общината изискваше незаконосъобразно, за да извършва услуги за граждани. Това, което най-вероятно ще се запомни най-дълго, е предизвиканата от омбудсмана отмяна на автоматичното подновяване на срочните договори с мобилните оператори. Всичко това дойде в резултат на използването на най-силното му правомощие - сезирането на Конституционния съд (КС), на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Всичко това принуди парламента да пренапише няколко закона, в които бяха предвидени необжалваеми глоби, давността на таксите за битови услуги стана три години, а забраната за задгранични пътувания на граждани с дългове към държавата беше отменена.

Дейността на Пенчев контрастираше с практиката на Гиньо Ганев, който сезираше КС, за да защити правата на ограничен кръг лица - мораториумът върху имотите на Симеон, ДДС на адвокатите, собствениците на частни колекции от антики, аптекарите.

Константин Пенчев е и един от малкото хора от държавни институции, които реагираха адекватно на случаи, в които се нарушават човешки права. Той беше първият, който своевременно зае позиция по казуса с изгонените от село Розово сирийски семейства и определи поведението на жителите на селото като проява на нетолерантност и дискриминация. Още в началото на мандата си пък инициира проверка на нападението над представители на "Свидетели на Йехова" от привърженици на ВМРО в Бургас и сезира отговорните власти за подготвяно расистко шествие в София. Когато миналата седмица възрастен човек беше нападнат в Борисовата градина, защото внукът му приличал на дете от ромски произход, Пенчев изпрати сигнал до главния прокурор и вътрешния министър и настоя органите най-накрая да започнат да регистрират подобни случаи като престъпления от омраза.

Действията на Пенчев за постигане на дългосрочни решения в това отношение обаче са по-скоро недостатъчни. От 2012 г. омбудсманът изпълнява и функциите на Национален превантивен механизъм по Конвенцията на ООН срещу изтезанията и трябва да гарантира човешкото отношение спрямо хора, които са лишени или ограничени от свобода. В тази категория попадат арестувани, затворници, бежанци в центрове, деца в поправителни домове, хора с увреждания в институции, пациенти в психиатрични клиники. Множество доклади на неправителствени организации през последните години сочат, че в България правата на тези групи хора са нарушени, а отношението към тях е нехуманно. Още през 2010 г. Константин Пенчев призова за извеждане на децата, настанени в дома за деца с умствена изостаналост в с. Крушари, заради липса на адекватна грижа в институцията. Пет години по-късно този дом продължава да съществува.