С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 11 май 2018, 9:16, 5529 прочитания

Колко ще бъде ударена Източна Европа с бъдещия бюджет на ЕС

Европейската комисия предлага кохезионният фонд да се ореже с 35%, а преките плащания в земеделието - с над 11%.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Ей така искам да изглежда България - слънчогледи, жита, а по средата магистрала." Това си пожела преди шест години премиерът Бойко Борисов, нахвърляйки с едри щрихи бъдещето на страната. Основният източник за рисуваната пасторална картина – бюджетът на Европейския съюз, обаче най-вероятно малко ще промени приоритетите си.

Освен че няма да се финансира толкова много инфраструктура, в предложения миналата седмица от Европейската комисия първи проект на многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. за първи път рязко се орязват средствата за по-бедните региони на ЕС. Например Кохезионният фонд – инструментът, с който ЕС подпомага 15-те си най-бедни страни членки (11 от които са от Източна Европа), се свива с цели 36%.


Въпреки че Европейската комисия ще възрази, че орязването е толкова голямо (виж карето "Брюкселска алгебра"), то е безспорно и сякаш потвърждава мнението, че бъдещият бюджет на ЕС основно ще засегне страните, които се присъединиха след 2004 г. На практика половината от дупката в европейските финанси, която се образува след решението на Великобритания да напусне ЕС – малко над 6 млрд. евро годишно (или около 4% от европейския бюджет), ще се попълни именно със спестените средства от Кохезионния фонд. Ако се добавят и други стъпки, като например предлагания механизъм, с който да се замразяват субсидиите на страните, за които се счита, че нарушават върховенството на закона или пък изискването за изпълнение на повече условия, Източна Европа има защо да подозира, че по-богатите страни ще компенсират част от миналата си солидарност.

Финансов удар за Изтока

Въпреки успокояващите думи на комисаря по бюджета Гюнтер Йотингер, че в бъдещия европейски бюджет ключовата кохезионна политика и преките плащания към земеделците падат само с 6% и 4% съответно, това не е точно така. Двете политики, от които всички източноевропейски страни са силно зависими – мислете си за магистрали, метро и асфалтирани селски пътища, всъщност са орязани значително повече.



Европейската комисия предлага преките плащания (в постоянни цени) в земеделието да паднат с между 11% и 13% в зависимост от избрания начин на сравнение спрямо бюджета за периода 2014-2020 г. (виж графиката). Ключовият за България Кохезионен фонд пък ще се свие със стряскащите между 28% и 35%.

Илюстрация


Въпреки че ЕК настоява, че предвижданите бюджетни изменения не са насочени срещу определени региони, ясно е, че основните пострадали ще са източноевропейските страни. И болката се очаква да бъде изразявана на висок глас, ако не за друго, то поне малко да приглуши недоволството на страни като Холандия, които внасят повече пари в европейския бюджет, отколкото получават от него, и които вероятно ще трябва да плащат още повече в него след 2021 г.

Ако се съди само по Кохезонния фонд, орязването ще е брутално. За периода 2014-2020 фондът е планирано да изплати 65 млрд. евро по цени от 2018 г. За следващия бюджетен период ЕК предвижда 41 млрд. евро, отново в цени от 2018 г. Свиването на средствата е с малко над 36%. В другите два инструмента на кохезионната политика - социалния и регионалния фонд, които отпускат средства и на другите държави в ЕС, предвиденото намаляване на средствата е много по-малко (т.е. пари се пренасочват от най-бедните към по-малко бедните).

Къде отиват парите?

"Липсващите" пари (22.181 млрд. евро) ще бъдат пренасочени към Програмата за подкрепа на реформите, в която е включен и специалният "Механизъм за сближаване и реформи". Той ще подкрепя страните, които искат да приемат еврото. Солидният ресурс обаче ще отива повече за техническа помощ и по-малко за инвестиционни разходи. На практика новият инструмент просто ще препакетира стари пари.

Илюстрация


С този подход ЕК иска да отнеме възможността на страните да харчат свободно този ресурс (близо 15% от годишните разходи). За да получат достъп до него, те трябва да се съгласят на определени реформи. На теория това е така и досега, но от 2021 г. нататък ЕК се надява да може да оказва пълен контрол. Службата за подкрепа на структурни реформи (СПСР) ще изготвя по молба на страната членка оценка и план за реформи. След това той ще бъде финансиран по някои от европейските фондове.

Например ако българският Висш съдебен съвет не иска да приеме техническа мисия на СПСР, може да се окаже, че няма да има европейски средства за реформа на съдебната система. Идеята е по този начин да се ограничат някои от безсмислените национални разходи не само поради орязването на парите, но заради надеждата, че планираните реформи наистина ще бъдат прилагани.

Като бонус този подход ще накаже и страните, които не искат да приемат еврото. За тях орязването на кохезонния фонд няма да може да бъде компенсирано от "Механизъм за сближаване и реформи".

Част от орязаните средства за кохезия (не само за източноевропейските страни) ще отидат в програми, до които те ще имат малък достъп, или няма да са големите печеливши. Например предвижданите 11.5 млрд. евро за индустриално сътрудничество в областта на отбраната (Европейският отбранителен фонд) ще отиват за нови проекти или придобиването на нови оръжейни системи, мнозинството от които няма да са с източноевропейски произход. Наличието на финансов стимул би трябвало да накара част от източноевропейските страни да загърбят старото си съветско въоръжение и да изберат европейски доставчици на нови танкове или фрегати.

Това, което вероятно ще предизвика скандал, е новото драстично увеличено перо за миграцията. Идеята е, че чрез него ще се финансират страните, които са поели най-много бежанци в последните години – Италия, Гърция, Германия и Франция. По този начин ЕК се надява вместо да принуждава страните да приемат бежанци или да ги санкционира за отказа им, да създаде финансов стимул за държавите, които са по-гостоприемни. Именно това даде основание преди няколко седмици на The Financial Тimes да заключи, че европейските фондове се пренасочват от Източна Европа към южните страни членки. Въпреки че твърдението е пресилено – средствата са само 9.2 млрд. евро и всъщност част от тях ще отидат в Германия, факт е, че част от парите, които иначе биха отивали за Източна Европа, ще намерят нова дестинация.

Ефектът за България

През настоящия бюджет до 2022 г. България трябва да получи общо 5.1 млрд. евро за преки плащания и пазарни мерки в земеделието и 2.2 млрд. евро от Кохезионния фонд. София освен това получава и 5.4 млрд. евро от други кохезионни инструменти. Въпреки че точният размер на сумите, от които ще се лиши България, ще стане ясен най-рано след седмица, процентите по общата рамка приблизително очертават какво може да се очаква. В реално изражение парите ще паднат, каквото и да казва сега правителството.

Напускането на Великобритания от ЕС ще понижи БВП на 27-те и така някои страни и региони, които сега са били под 90% от средното ниво за ЕС, ще се окажат "по-богати". По силата на правилата, те би трябвало да получават по-малко пари от европейския бюджет. България обаче, която е най-бедната страна в евросъюза, едва ли ще ще пострада по-малко от новата статистика.

В същото време по-малкото предвидени пари в Кохезионния фонд до голяма степен ще бъдат компенсирани от новото бюджетно перо, през което ще се финансират реформите. Освен това София иска да приеме еврото възможно най-скоро, така че може да се надява и на помощ от "Механизма за сближаване и реформи". Единственият проблем за кабинета е, че от 2021 г. ЕК ще иска да казва къде да отиват тези средства. Погледнато от страната на данъкоплатците, това също е добра новина.

Ефектът от свиването на земеделския фонд върху България също би трябвало да е по-умерен, тъй като българските земеделци първоначално получаваха по-ниски субсидии, сега имат да компенсират, макар и малко. От друга страна обаче, заради големия размер на земеделските стопанства, ако се наложи таван на плащанията за едно стопанство, то субсидиите за някои български земеделски магнати би трябвало да бъдат сериозно орязани.

Големият тренд - по-малко солидарност

Вероятно страни като Полша и Унгария ще възразят гласно срещу предвиденото намаление на средствата към тях и ще го обявят за отмъщение за независимата им политика. Други, като България, вероятно ще си замълчат. Но промяната е по-фундаментална и не се изразява само в по-малкото субсидии от Запада към Изтока.

Очевидно е, че надеждите на страни като Германия, Холандия или Швеция, че Чехия или България бързо ще възприемат ценностите и вижданията им, вече са приключили. Това променя и климата в ЕС, в който вече все по-малко ще се говори за солидарност, а повече за интереси и политика.

Брюкселска алгебра

Според правилата на европейските фондове поетите задължения за плащания (commitment appropriations) са основани на прогнози. Планираните пари се увеличават всяка година с 2% и така се образуват текущите цени, по които се извършват плащанията. От ЕК настояват, че всякакви сравнения трябва да се правят именно по текущи цени, защото инфлацията не влияе на отпусканите суми. Тази година обаче ЕК е направила изчисленията си в постоянни цени, като е взела предвид инфлация за 2011-18 г. След като са били махнати парите за британските фермери, ЕК заключава, че спадът на преките плащания от Европейският фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) ще са само 4.3% (виж повече в графиките). В случая проблем е, че очакваната инфлация в следващото десетилетие е доста по-висока. Според собствените прогнози на ЕК и МВФ тя ще е около 2% годишно, т.е. много над тази през периода 2014-2020 г.

Инфлацията влияе на стойността на парите – 100 евро сега имат по-висока цена от 100 евро след десет години. Затова и когато се правят сравнения, по-добре е да се използват постоянни цени, но с реални оценки на инфлацията. Въпреки възраженията на ЕК (които имат известни основания), подобен подход се използва не само от страните членки, но и от Европейския парламент (виж тук на стр. 9) и много изследователи (например във влиятелния тинк-танк Bruegel). Ако се приложи този метод, както ще видите в графиките, резултатът е доста по-различен.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Започва изграждането на първата модерна държавна училищна библиотека в България Започва изграждането на първата модерна държавна училищна библиотека в България

Проектът в с. Бистрица ще отговаря на всички изисквания на Международната федерация на библиотекарските асоциации и Юнеско

17 фев 2019, 173 прочитания

Инфлацията леко се ускорява до 3% през януари Инфлацията леко се ускорява до 3% през януари

Храните и услугите поскъпват, а цените на бензин и пропан-бутан се понижават

17 фев 2019, 185 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Какво има в делото КТБ

Капитал започва серия от разследвания по внесените в съда доказателства по делото за източването на банката

Касов трилър. От НАП

Стотици хиляди фирми няма как да спазят новите правила навреме, а държавата мисли да даде само малка отсрочка

Задава ли се нова ядрена надпревара

Оттеглянето на САЩ и Русия от договора за ракетите със среден и малък обсег ще подкопае най-вече сигурността на Европа

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за ролята на жената

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 16.02.2019 Прочетете