Публиката за качествена журналистика се е увеличила

Илюстрация Увеличаване Автор: НАДЕЖДА ЧИПЕВА Смаляване

- Демокрацията е рисковано начинание - В контекста на медиите популизмът има и добра страна - вече се чуват гласовете на повече малцинства

Американският автор Филип Гуревич стъпва за пръв път в Руанда през 1995 г., една година след геноцида, в който представители на племето хуту в продължение на сто дни избиват в масови кланета близо един милион души от етническото малцинство тутси, както и умерено настроени хуту.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Към онзи момент той е 34-годишен писател на свободна практика. Завършил е магистратура по творческо писане в университета "Колумбия", но наред с художествената проза се занимава и с публицистика за сериозни издания като Harper's, Granta и The New York Review of Books. За Руанда тръгва с намерението да се върне с репортаж за емблематичното списание The New Yorker. Разтърсващата We Wish to Inform You That Tomorrow We Will Be Killed With Our Families излиза през 1998 г. Отличена е с ред награди, сред които The National Book Critics Circle Award, the Los Angeles Times Book Prize, Тhe 1999 Guardian First Book Award. Преведена на поне дванайсет езика, днес книгата е със статута на класика в жанра non-fiction (художествена документалистика). Гуревич е автор на още две книги - A Cold Case (2001) и Standard Operating Procedure - The Ballad of Abu Ghraib (2008), както и десетките текстове за The New Yorker, от чийто екип е част през последните двайсет години. Той беше лектор и гост-преподавател на Созополския семинар по творческо писане и събитието Столица Литература, организирани от Фондация "Елизабет Костова".

Какво е журналистиката днес и как според вас тя се е променила в последно време?

- Журналистиката и днес е това, което винаги е била - средството, което използваме, за да отразим света си. Голямата промяна е технологична - от печат към радио и от радио към телевизия като доминиращи форми също е била доста драматична. Въпросът е променя ли това естеството на човешкия ум. По-скоро не. Но много се променя ритъмът. Така че едното интересно нещо е скоростта и другото е децентрализацията на всички медии. Пак има големи вестници, телевизии и радиа, интернет портали, но съществуват и личности в туитър и фейсбук, чиито профили се ползват с авторитет или легитимност в дигиталния свят и имат повече последователи от някои медии. Това отваря неподозирани възможности, които попадат в ръцете на хора като Доналд Тръмп, и те се възползват от тях максимално. Което значи, че самите репортери и журналисти трябва да се научат как да реагират на новините, които произвеждат не-журналисти посредством социалните медии.



Как може да се приспособи един журналист към тази нова среда?

- Не може. Смятам, че пак са нужни хора, които да отсяват и филтрират важното. Но си мисля, че след тази експлозия, подобно на Големия взрив, би трябвало да има и свиване до някакъв ред. И това в известен смисъл вече е така. Говоря за Америка, където живея. Големите вестници излизат всеки ден с големи разкрития и новини, като изключително доброто познаване на социални мрежи като туитър и фейсбук им помага в работата. Говоря за New York Times и Washington Post, които се конкурират по доста вълнуващ начин и така принуждават всички телевизии да се позовават на тях. Тоест това вече е един вид свиване около най-добрите в играта. Ако всеки може да играе баскетбол, това значи ли, че никой вече няма да се интересува от професионалистите или билетите за мачовете ще поевтинеят? Не.

Журналистиката има нужда от пари, за да си върши добре работата. Не всеки може да се занимава с нея, защото не всеки разполага с ресурсите да го прави. Има фактори, които й вдъхнаха нов живот - налага се един вид популизъм, което е и за добро, и за лошо. За добро, защото според мен вече се чуват гласовете на повече малцинства, каквито и да са те – етнически или чисто политически. Едно време те не успяваха да минат през ситото на медиите. И ако Тръмп е символ на победата на пропагандата, то това изисква също толкова широк отзвук и реакция по същите канали и форми, на същите места, които и той е ползвал.

Къде остават дългите форми, дългите статии, които изискват време?

- Те са не само по-дълги, но и по-задълбочени. За мое голямо изумление туитър е едно от най-добрите места, защото там този тип журналистика се предава от човек на човек. Следваш няколко души, които четат много, и то е, като да имаш професионални читатели, като са ти подръка в офиса, на които работата им да е четат всичко и да избират какво да ти предложат като специалисти. Така че това е огромна аудитория, която служи като усилвател, дори и да изглежда сякаш всичко това е просто много шум, който убива концентрацията ни. Не знам какви са статистиките, но съм сигурен, че публиката за качествени текстове се е увеличила. Ето във Великобритания The Guardian например напоследък имат повече дълги текстове, всяка седмица пускат по един, който е като за списание.

Показателно накъде отиват нещата е и това, че абонатите на Тhe New Yorker растат, тези на The Economist също, това значи нещо. Истинската загуба за известно време, и то беше неизбежно, понесоха всекидневниците, защото в един момент се оказа, че ставаш сутрин, отваряш вестника и вече знаеш всичко. Затова им се наложи да се променят. Отчасти се превърнаха в уебстраници, но все още излизат и на хартия и просто предлагат повече фийчъри, повече анализи, вече в известен смисъл са повече като списания. Това, което ме притеснява и което мисля, че губим, са местните вестници, които губят от националните, сигурно изпитват финансови затруднения и за журналистите е трудно да се издържат от работата си. В резултат на всякакви пакости на местно ниво може да им се размине, защото никой не ги следи. Освен това националните вестници черпят информация от местните, оттам излизат големи истории.

Казахте, че не харесвате кампанията на мрежата от обществени радиостанции в САЩ NPR под мотото "Истината е по-важна от всякога" - защо?

- Според мен е нелепо. Истината винаги е била важна. Предполагам, че става дума за следното: по принцип журналистите се ползват с обществено доверие, но пропуснаха някои огромни новини миналата година. Популярната американска журналистика не е особено горда от начина, по който бяха отразявани изборите през 2016 г. Прогнозите им се оказаха грешни, всички мислеха, че Хилари Клинтън ще спечели. Затова с готовност я нападаха или отразяваха новините, които бяха атака срещу нея. Пресата твърде много се забави да разследва бизнесите на Тръмп. И какво стана – я, виж ти, кандидат без "досие", с чиста история. А той също си дойде със своето минало – на един голям мошеник в огромен мащаб, като невероятен гангстер, крадец, лъжец и сексуален насилник. Но отне много време, за да излезе наяве всичко това. До май Тръмп вече беше официален кандидат, а истински големите разкрития започнаха чак през септември. Мисля, че когато Тръмп встъпи в длъжност, пресата осъзна, че има мисия. И според мен в тази кампания на NPR става дума точно за това: ангажирани сме с мисията си повече от всякога.

Как виждате ситуацията с Тръмп в момента?

- В момента той е подкрепен от мнозинство и неговата партия явно е избрала да постави партийните интереси над националните и да заложи съществуването си на него. С малко късмет избирателите ще ги унищожат за вечни времена. Но пък, ако разчиташ на американския гласоподавател, той е склонен доста често да те разочарова, така че Демокрацията е доста рисковано начинание. Никога досега не ни се е случвало да се чувстваме като че ли онези, които спечелиха, не дават пет пари за системата, напротив - презират я, искат да я разбият с чук.

Така, че ситуацията при нас в момента е доста мрачна. Но може би все пак помогна на Европа - избирателите се отнесоха сериозно към Льо Пен и се опитват да се отърват от Мей, а Меркел изведнъж започна да си възвръща преднината. Хората осъзнават, че може много неща да не им харесват, но алтернативата е ужасяваща и извратена. И е заплаха за съществуването им.

Как се пише за геноцид?

- Винаги си човешко същество, не си неутрален наблюдател, изпратен от боговете роботи да иде и да докладва какво става, без емоции. Не, имаш съзнание, имаш ум, с които обработваш информацията. Много кореспонденти слагат акцент върху правата на човека, а то става дума за зверство, нещо ужасно. Ние не сме адвокати, не работим само с доказателства, които биха имали тежест в съда.
Надявам се читателите да научат нещо и да помислят върху нещата, които хората, за които разказвам, изпитват, и да се опитат да разберат - какво означава справедливост, прошка, достатъчно понесена отговорност, наказание. Случвало ми се е много пъти – да пиша за Руанда, а някой казва "еха, този разказ ми помогна да разбера нещо, което досега не осъзнавах".
Когато пиша в САЩ, да речем коментар за здравеопазването, там бих се надявал това да е в подкрепа на нещо, в което вярвам.

За какво ви се пише сега?

- Интересна ми е журналистиката, свързана с околната среда.

Интервюто взе Бистра Андреева