С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
22 29 мар 2018, 13:40, 31279 прочитания

Защо България не гони руски дипломати

Изключването от акцията няма да промени отношението на Русия, но рискува доверието на европейските партньори

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Бойко Коцев остава в Москва

След като напусне поста посланик в Русия, той ще влезе в борда на Международната банка за икономическо сътрудничество като представител на България

11 апр 2018

Гърция и Paneuropean Oil продават половината от Hellenic Petroleum

Минималният общ дял, който се предлага на инвеститорите, е 50.1%

10 апр 2018

Кабинетът изпраща секретаря по външна политика на Румен Радев за посланик в Москва

От администрацията на "Дондуков" 2 Елена Йончева стана депутат, Данчо Дяков оглави НСО, а сега Атанас Кръстин отива в Русия

5 апр 2018

Русия взе ответни мерки и ще изгони над 150 западни дипломати

Москва се притеснява от потенциалните финансови санкции на Великобритания

1 апр 2018

Власт и опозиция: Няма да гоним руски дипломати

Лидерът на БСП Корнелия Нинова посрещнала изявлението на премиера Борисов по случая "Скрипал" с "Йес!"

30 мар 2018

Голямото unfriend-ване

И още няколко теми от новия брой на "Капитал"

30 мар 2018

Кошмарът на Борисов наяве

Защо България не изгони руски дипломати

30 мар 2018

Мнения Daily - Да кажем на Русия: Стига толкова!

И още: Положението ни е такова, че...; ЕК иска военно Шенгенско пространство

29 мар 2018

Мнения Daily: Поколението, което ще наследи Путин

И още: Нова студена война ли? Германия одобри "Северен поток 2"

28 мар 2018

Германия одобри строежа на "Северен поток 2"

Дъщерното дружество на "Газпром" вече има всички необходими разрешителни от Берлин

28 мар 2018
Историята с координираното изгонване на руски дипломати от различни страни в един момент заприлича (по сполучливото определение на BBC) на Евровизия. Бройката на изгонените се съобщаваше по държави като резултатите от естрадното състезание - Франция (4), Унгария (1), Италия (2), Литва (3)... В тази дипломатическа Евровизия България отново попадна в ролята на аутсайдер - тя пее леко фалшиво и встрани от общите тенденции.

До сряда вечерта 26 държави от Европа, плюс САЩ, Канада и Австралия бяха екстрадирали руски дипломати. Сред тези, които не го правят, са малки държави като Люксембург и Малта, които обясниха, че посолствата им се състоят от двама души и ако изгонят един от тях, ще им бъде крайно невъзможно да поддържат каквито и да било отношения с Русия при реципрочни действия от нейна страна. Нова Зеландия също обяви, че би изгонила някой дипломат, но не е установила за нито един от тях, че е служител на руските служби, каквито се твърди, че са експулсираните от другите западни държави. Сред държавите, които се включиха в кампанията на солидарност с Великобритания след отравянето на бившия служител на руското военно разузнаване Сергей Скрипал, бяха дори Македония и Албания (1) и Молдова (3). Дипломати изгониха и смятаните за проруски европейски държави като Унгария (1) и Италия (2).

Мащабът на европейския (и американски) отговор беше не само внушителен, но и до голяма степен неочакван. Излизането на Великобритания от ЕС предполагаше хладен отговор от повечето западни държави. Променливата позиция на Доналд Тръмп към Русия също не обещаваше много категорични действия.

Отговорът на скандала със Скрипал всъщност беше

Тест за успеха



на една от основните задачи на руската външна политика през последните години. Ако Кремъл има една голяма цел за Европа и САЩ тя е да намира съществуващи пукнатини в отношенията между различните държави (или вътре в тях) и да ги превръща в разломи, които разделят хората и развалят съюзите. Путин никога не е приемал например Европейския съюз за партньор, защото обединени в него държавите са по-силни от Русия. Поотделно Москва може да наложи мнението си над голяма част от тях, но когато са в съюза това е много по-трудно. Затова например мирните преговори за Украйна се водеха не с ЕС, а с Франция и Германия. Затова анти-ЕС партиите на националистите от цяла Европа (включително България) получават помощ от Москва.

Мащабният отговор на отравянето сега всъщност показа неуспеха или по-скоро частичния успех на тази руска политика. Москва едва ли е очаквала толкова бързо да има реакция от толкова много държави. Солидарността за Великобритания в момент, когато се очакваше тя да изпада в изолация, показа отпор на хибридните атаки на Русия в Европа. Решителният отговор от САЩ, както и смяната на държавния секретар с отявлен антируски ястреб, показа неуспеха на руските усилията и от другата страна на океана.

За Кремъл обаче не всички новини са лоши. Списъкът с държавите, които не се включиха в акцията, показва къде хибридната стратегия е била успешна. Тези новини може да са добри за Русия, но не и за България, която попада в една особена група държави.

Православна Гърция отдавна има близки връзки с Русия, но в правителството на Ципрас те са особено силни. Ключови фигури от най-голямата партия в него - "Сириза", имат доказано близки отношения с близки до режима в Москва хора като Александър Дугин и Константин Малофеев. Една от по-малките партии в управляващата гръцка коалиция също има добри отношения с Русия.

Австрия официално отказа да изгонва руски дипломати с аргумента, че иска да бъде

"мост между Изтока и Запада"

В правителството там е крайнодясната партия FPO, която също има доста близки отношения с Москва, признава официално Крим за част от Русия и смята, че ЕС не трябва да налага никакви санкции за окупацията. FPO държи външното министерство в австрийското правителство.

В Словакия, която отказа да изгони руски дипломати, но пък привика за консултации посланика си в Москва (както направи тази седмица и Бойко Борисов), в управляващата коалиция участва една от най-крайно десните партии - евроскептичната SNS. Един от представителите й във властта е военен министър и в края на миналата година обяви, че замразява процедурата за подмяна на руските изтребители МиГ-29 с F-16, или Gripen.

В Словения няма отявлени проруски партии, но нейният премиер също заяви, че държавата иска да бъде "мост между две суперсили". В тази група е и Кипър, чиято зависимост от руските капитали едва ли дава много смелост на правителството да демонстрира солидарност с Великобритания.

В България ситуацията изглежда подобна на Гърция, Австрия и Словакия. Бойко Борисов подкрепи декларацията на ЕС, която осъждаше Русия, но отказа да изгони руски дипломати. Тук това не се превърна в голяма тема, защото едва ли някой е и очаквал друго. Проруската "Атака" е част от властта и веднага похвали тази "балансирана" политика. Ехото на Москва се чу най-силно през Волен Сидеров: "Случаят беше създаден, за да дискредитира Путин за изборите - това не се случи". Той повтори опорните точки на Москва, като обясни, че "това е един случай типично изработен в мозъчен щаб на определени служби". "Предполагам, че те са от англоезичния свят", заяви авторът на "Бумерангът на злото" - книга, в която се твърди, че атентатът от 11 септември е "извършен от свръхелита за пренареждане на света".

По изказванията на други

Ключови фигури от властта

обаче изглежда, че решението да не се гонят дипломати на Русия може и да се промени. "Много европейски държави взеха решение да експулсират руски дипломати, смятам, че и България трябва да бъде солидарна с тях", каза зам.- председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов пред bTV. Вицепремиерът Томислав Дончев обясни в интервю за Mediapool, че предстоят разговори с коалиционните партньори, което беше потвърдено и от Волен Сидеров. Вероятността за промяна на тази политика обаче изглежда малка, особено след като българското външно министерство на два пъти заяви официално, че няма да експулсира руски дипломати.

Едва ли "Атака" е единствената причина Борисов да не се присъедини към другите европейски лидери. Възможни (макар и спекулативни) обяснения могат да се търсят в желанието му за общи енергийни проекти като възстановяването на "Южен поток", газовия хъб или АЕЦ "Белене", както и в нежеланието му да взима категорични решения по спорни теми.

Независимо какви са причините за това решение обаче от него ще има последствия.

"Правителствата на около 400 милиона европейци подкрепят Великобритания по случая "Скрипал" и действат координирано спрямо руски дипломати. Българската позиция по случая е неясна", смята политологът Даниел Смилов. Според него България дава противоречиви сигнали, като, от една страна, "извиква за консултации" посланика си в Москва, а от друга, избра да остане сред държавите от ЕС, които не изразиха еднозначна подкрепа за Великобритания. "Тези страни като цяло са периферно малцинство и от ден на ден намаляват. С това правителството на Борисов рискува да остане изолирано от основните партньори в ЕС", казва Смилов. Той трудно намира някакви ползи от това решение. "България ще продължи да изглежда като потенциален троянски кон на Русия в ЕС, ще прати послание, че нямаме доверие на правителството на Великобритания (основен партньор по въпроси на сигурността) и ще допринесе за липсата на единна позиция на ЕС", категоричен е политологът. Според него всичко това се прави с надежда за евентуални

Икономически ползи

от бъдещо сътрудничество с Русия, както и заради страха на управляващото мнозинство да не загуби русофилски гласове. "Вероятната равносметка от тази политика е, че доверието между Москва и София, между Путин и Борисов няма да се увеличи, докато доверието между България и основните й партньори в ЕС ще намалее. А електорални сметки, които разчитат на отказ да се заеме ясна позиция, обикновено излизат грешни в силно политизирана среда, каквато е тази в България. Тоест Борисов нито ще се хареса на русофилите, нито ще изпъкне като убеден европеец с действията си", казва Даниел Смилов.

Според Весела Чернева от софийския офис на Европейския съвет по външна политика от тези действия на българското правителство ще има две непосредствени последствия. "Първо ще се забави изпращането на нов посланик в Москва. Предполагам, че руската страна ще изчака Бойко Коцев да се върне и чак след това да връчат съгласие за агреман. И второто последствие е, че планираното посещение по покана на президентството на руския президент Владимир Путин в тази ситуация няма как да се случи", казва Чернева.

Изпращането на нов посланик в Москва е леко странична на този сюжет интрига, но въпреки това показателна. През февруари Бойко Борисов съобщи за договорка с Румен Радев за Русия да замине президентският секретар по външна политика Атанас Кръстин, но той все още не е получил одобрение от руска страна - дипломатичен знак, че по някакви причини несмяната на караула не се одобрява. Сега назначението ще бъде отложено още повече, но това не е най-голямата щета за България. Много повече вреди нанася впечатлението, че София иска да е с единия крак в Изтока, а с другия в Запада, че се колебае къде всъщност й е мястото.

Изгонването на дипломати е изцяло символичен акт, който в случая имаше за цел да покаже кой на каква позиция е. От експулсирането няма никакви конкретни последствия и това е един от големите проблеми на западната политика. Лондон и другите западни държави можеха да обявят мерки срещу например прането на пари от руски олигарси и близки до Кремъл, които реално да засегнат властта в Москва. Политиката и бизнесът обаче и този път останаха разделени. Много ясен знак за това даде Германия, която изгони дипломати и на следващия ден даде зелена светлина на газопровода "Северен поток 2". А в играта по заемане на позиции България остана в сивата зона между Европа и Азия - аутсайдер без особени амбиции.

По темата работи и Елена Старидолска
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: И Каракачанов в битка срещу поскъпването на хляба, Франция сваля данъци от 2019 г Вечерни новини: И Каракачанов в битка срещу поскъпването на хляба, Франция сваля данъци от 2019 г

И още: Красимир Влахов ще е парламентарната кандидатура за Конституционния съд; Борисов в ООН; Основателите на Instagram напускат Facebook

25 сеп 2018, 1352 прочитания

CEZ има намерение да завърши сделката с "Инерком" CEZ има намерение да завърши сделката с "Инерком"

От чешката компания твърдят, че обмислят ново арбитражно дело срещу България и жалба до Европейската комисия

25 сеп 2018, 1711 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Търговците очакват силни продажби през следващите месеци

Строителните фирми също залагат на повече поръчки, а активността в промишлеността и услугите е слаба

Какво иска Румен Радев

С няколко хода президентът показа, че вече работи за собствения си политически образ

Семейството с каменната мелница

"Екосем" произвежда 21 вида брашна, а най-новото им предложение е полезната вафла "Лимецка"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Led Zeppelin на 50

През октомври излиза фотоалбум с непубликувани досега снимки от историята на групата (1968-1980 г.)

Кино: "Аз съм ти, Адриана"

Артистична елегия за две силни жени в две български епохи

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Германската Leoni започва инвестиция за 32 млн. евро в Плевен, нова фабрика за ловно оръжие в Габрово, кои са най-големите търговци на дрехи и обувки

Емисия

DAILY @7AM // 26.09.2018 Прочетете