Неясната заплаха от Брюксел
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Неясната заплаха от Брюксел

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер се пошегува, че в къща без пари, любовта умира. В следващата година, когато текат преговорите за новия бюджет на ЕС, любовта между страните членки ще бъде поставена на сериозно изпитание.

Неясната заплаха от Брюксел

Европейската комисия предлага нови санкции за страните, чиито правосъдни системи не могат да гарантират върховенство на закона и липса на системни кражби от еврофондовете

3591 прочитания

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер се пошегува, че в къща без пари, любовта умира. В следващата година, когато текат преговорите за новия бюджет на ЕС, любовта между страните членки ще бъде поставена на сериозно изпитание.

© FRANCOIS LENOIR


- Засега орязването на фондове е умерено, но това може да се промени

- България може би ще излезе от мониторинга, за да влезе в нова обща система с истински санкции

"В бюджета на ЕС за периода след 2020 г. българският интерес е в достатъчна степен защитен".

Позицията на вицепремиера Томислав Дончев и министъра на финансите Владислав Горанов по повод представения в сряда от Европейската комисия проект за бюджет на ЕС за периода 2021 - 2027 г. изглежда странна. На практика няма страна, която да не възразява срещу предложените разходи за 1.279 трилиона евро.

След напускането на Европейския съюз от Великобритания и предложените нови европейски политики в областта на отбраната, миграцията, охраната на границите, изследванията и цифровите технологии в евробюджета ще се отвори дупка от почти 20 милиарда евро. За да компенсира липсата, ЕК предлага най-сериозната трансформация на европейските финанси в последните 20 години. Сега европейската бюрокрация предвижда орязване на стари програми, които се считат за свещени крави, като Общата селскостопанска политика, въвеждането на нови приоритети, които изискват пари, и не последно място, възможността за санкции в областта на върховенството на закона, които могат да засилят разделението между страните членки.

Австрия и Холандия вече се изказаха твърдо против да внасят и един евроцент повече, Германия предупреждава, че ще иска справедливо разпределение на тежестите, Испания и Италия задават въпроси за кохезионните политики, а Полша и Унгария се възмущават на предложените мерки, които могат да доведат до спирането на еврофондовете за тях. И т.н.

На този фон, българското правителство влиза с възможно най-слабата преговорна позиция – съгласието с първоначалното предложение означава, че София може само да отстъпва. Освен ако, разбира се, кабинетът не счита, че България е ударила големия джакпот и не следва да предизвиква съдбата, като критикува Брюксел.

Какво носи новият бюджет на ЕС с две думи

На теория, това което предлага ЕК е леко свиване на фондовете, малко повече контрол и умерени нови изисквания за реформи. По-сериозния натиск за промени не идва от самия бюджет, а например от вече приетото енергийно и климатично законодателство на ЕС. Според комисаря по бюджета Гюнтер Йотингер кохезионните фондове ще се свият със 7%, а селскостопанската политика с 5%. Точните цифри за България ще бъдат ясни след две седмици, но те едва ли ще бъдат много по-различни (орязването ще бъде може би малко по-високо в областта на кохезията). Всичко това на фона на получаваните 9.8 млрд. евро от структурните фондове и отделно 7 млрд. евро за земеделие може да се преглътне без особено затруднение.

Надеждата на българските власти е, че заради новите инициативи на ЕК София всъщност може дори да компенсира намалените средства. Например парите за гранична охрана скачат четири пъти, като Йотингер посочи именно България като една от дестинациите за попълненията на "Фронтекс". Средства към България могат да дойдат и от новия фонд за подкрепа на реформите, който освен това би трябвало да финансира и подготовката на страната за влизане в еврозоната.

ЕК предвижда и кохезионните фондове (които се получават от страните и регионите с БВП под 90% от средното за ЕС) вече да бъдат по-тясно обвързани с общите цели на ЕС за икономически растеж или с борба с климатичните промени. Подобна обвръзка би трябвало да принуди страните членки да харчат парите, така че да се променя цялостната икономическа среда. Това обаче вече е отигравано многократно и няма как българско правителство да се притесни от критики, че не прави достатъчно за образованието, здравеопазването или интеграцията на малцинствата. Същото важи и за новия фонд за подкрепа на реформите, от чийто първообраз България вече получи помощ за анализ на ситуацията в съдебната система, която като цяло беше пренебрегната (а новите предложения за проучвателни мисии директно биват отхвърляни).

Неясната заплаха

Това, което тревожи кабинета, е друго. ЕК предлага въвеждането на нов механизъм за "Добро финансово управление и върховенство на закона". С негова помощ Брюксел ще може да санкционира финансово страните, които имат проблеми със съдебните си системи или с използването на европейските фондове.

От една страна, механизмът звучи така сякаш България би била първият му клиент от момента, в който той бъде задействан през 2021 г. Вече единадесет години София е под наблюдение на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), който трябваше да гарантира, че българската съдебна система ще отговори на минималните европейски стандарти. Това още не се е случило и няма изгледи скоро да се получи. В същото време за никога не е тайна, че система на обществените поръчки в България е тотално опорочена и едва ли е нужно задълбочено разследване на ОЛАФ (европейската агенция за борба с измамите с европейски средства), за да се докаже нагласянето на поръчки.

България е една от страните, чиито фондове са били замразявани (през 2009 и 2014 г.) и макар че реално изгубените пари бяха малко и в двата случая кабинетите на Сергей Станишев и Пламен Орешарски изгубиха доверие и малко след това слязоха от власт.

За това и още от края на миналата година кабинетът възразява срещу обвързването на фондовете и качеството на правораздавателната система.

Новата мярка обаче очевидно е насочена към Унгария и Полша, двете страни, които имат сериозни политически разногласия с Брюксел. В момента срещу Будапеща текат разследвания за неправилно усвояване на европейски средства, а срещу Полша - процедура за нарушение на основните ценности на ЕС. Първият политик, на който комисарят Вера Йоурова, в чийто ресор е върховенство на закона, ще обяснява новия механизъм, е полският външен министър.

Критериите за активиране на механизма са така формулирани, че те едва ли ще засегнат България. Например един от тях е заплахата за независимостта на съдебната система. В полския случай той е много лесно приложим, тъй като поправките в месните съдебни закони дават право на министъра на правосъдието директно да уволнява и назначава съдии.

По този критерий България трудно може да бъде уязвима. Тук превземането на съда става не експлицитно (чрез законодателни промени), а с години негативна селекция. Сложният контекст, по който става поставянето под контрол над съда (непрозрачни назначения, прикриване на корупционни казуси) е трудно разбираем за чуждите експерти и те често не виждат голямата картина. Този маниер на подриване на независимостта на съда трудно се улавя в конкретни обвинения.

От тази гледна точка българските власти (от всяка партийна окраска) могат да дишат спокойно. Като бонус за кабинета може да дойде използването на "Добро финансово управление и върховенство на закона" за мотив за отпадането на наблюдението върху съдебната система. В момента всички искат прекратяването на МСП като абсолютно неработещ инструмент. В последните четири години ЕК всъщност търси предлог да се отърве от мониторинга, тъй като той очевидно не води до напредък в България. Не напразно председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер декларира от началото на мандата си, че иска да сложи край на наблюдението до 2019 г. След това Брюксел и София могат да твърдят, че то е заменено с нова система, която даже предполага санкции.

Много розово не е на розово

В момента българските проблеми в правосъдието остават в дебелата сянка на откритото противопоставяне на Полша и Унгария на критиките от Брюксел. Високопоставен източник от ЕК обаче каза, че за никого не е тайна, че МСП не работи и дори че в последно време в България се забелязва регрес. Същият източник посочи, че София също трябва да се замисли за бъдещото прилагане на процедурата за "Добро финансово управление и върховенство на правото", която за разлика от сегашното наблюдение на съдебната система предлага истински механизми за санкции.

На практика сегашната ситуация, в която България лесно минава между капките, тъй като не предизвиква открито Брюксел, лесно може да се измени. Как - сега едва ли някой може да каже, тъй като след 2021 г., когато новите механизми влязат в сила (ако и бъдат одобрени), Европейската комисия ще има съвсем друг състав и вероятно различни приоритети.

Във финансовата област ситуацията също не е толкова розова. Според вицепремиера Дончев, че първоначалните предложения на ЕК за бюджета рядко претърпяват срочни корекции. С този бюджет това няма да е така.

Отсега е ясно, че някои предложения на европейската бюрокрация за централизиране на европейското финансиране няма да се случат. Един от начините, по които ЕК се опитва да продаде новия си бюджет на страните членки, е с твърдението, че те няма да внасят повече средства. Брюксел предлага въвеждането на нови приходи за общия бюджет – 20% от постъпленията от продажбите на права за емисии от CO2, вноски на базата на корпоративните данъци в страните членки или нов данък върху нерециклираните пластмаси. Промяната на източниците на финансиране на ЕС обаче изисква сложна юридическа процедура. И тъй като вероятността да се случи е малка, това означава, че страни като Холандия или Дания ще трябва да внасят значително повече пари в ЕС. Това също трудно ще се случи, което може да доведе до допълнително свиване на европейския бюджет.

Подобно развитие неизбежно ще засегне България. Очакванията на българските власти, че по новите приоритети на ЕС – отбрана, миграция и охрана на външните граници, София ще получи пари, също вероятно ще останат излъгани. Например от предвижданите 1.5 млрд. евро годишно в Европейския отбранителен фонд към България ще стигнат трохи, тъй като страната все още не може да се позиционира в нито един сериозен общ проект. За охрана на границите действително в посока България ще дойдат допълнителни средства, но те ще бъда похарчени основно от европейската агенция "Фронтекс".

Засега правителството играе за варианта, в който България поради стечение на обстоятелствата (и заради това, че не дразни открито Брюксел) ще получи изгодна сделка. В следващите няколко месеца, когато дебатът за европейския бюджет се разгорещи, предстои да се види дали този залог е бил успешен.

По темата работи и Росен Босев

- Засега орязването на фондове е умерено, но това може да се промени

- България може би ще излезе от мониторинга, за да влезе в нова обща система с истински санкции

"В бюджета на ЕС за периода след 2020 г. българският интерес е в достатъчна степен защитен".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    capf avatar :-|
    capf

    Вместо ЕС да преобрази България, все повече заприличва на нея. Понеже слушаме, може да се корумпираме колкото си искаме. Народа да му мисли. На Запада му изнася - ценни кадри се изнизват от България, подтикнати от нищоправенето на политиците.

    Докато не почнем да си избираме по-добре политиците, няма да стигнем доникъде. Няма и кой да ни помогне. А сред всички партии има 1-2 извъ статуквото за момента.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK