С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 1 юни 2018, 12:58, 23442 прочитания

Европейският бюджет Какво да очаква България от структурните фондове

България получава с до 8% увеличение на средствата по кохезионните фондове за периода 2021-2027 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

За повечето страни от Източна Европа Европейската комисия имаше две новини: заради европейските фондове, които получавате, икономиките ви растат добре, така че от сега нататък за вас са предвидени по-малко пари. Новините за България са точно обратните - растежът на БВП е по-бавен (с изключение на Чехия и Хърватия), така че след 2020 г. ще получавате повече пари от европейски бюджет.

Въпросът обаче е дали увеличеното финансиране е добра новина. То идва не заради някакъв успех, а заради продължаващото изоставане на България спрямо по-бързо растящите икономики на Латвия или дори Румъния.


Най-важният въпрос – парите

Въпреки всички прокоби за края на кохезионните политики, които звучаха особено силно от президентството и социалистите, за България средствата по политиката по сближаването нарастват от 8.3 млрд. евро за периода 2014-2020 г. на 8.9 млрд. (по цени от 2018 г.) за периода 2021-2017 г. Това е ръст от 8%.

При средно намаляване на средствата за кохезията от 10% за всички страни, подобен процент е постижение. За разлика от България и Румъния, Чехия, Полша, Литва, Латвия. Словакия и Естония например ще трябва да се справят с орязване между 13 и 24%.



Парите по политиката за сближаване са изключително важни за страните от Източна Европа или Гърция, тъй като те заместват липсата на публични инвестиции от бюджета. Например в Полша те представляват 60% от всички публични инвестиции, а в България – близо 50%.

Ако българското правителство трябваше да се изправи пред съкращения, подобни на тези, с които трябва да се справят чешкото или естонското, то трябваше да зачеркне една магистрала "Струма".

Европейската комисия не дава прогнози за инфлацията – в следващите девет години тя може сериозно да изяде предвиденото увеличение, но при всички случаи България няма да има намаляване на средствата в реално изражение. По правило предвидените средства в европейските фондове се индексират с 2% всяка година, така че ако инфлацията е под този процент, т.е. се задържи ниска като през периода 2014-2018 г. (което е малко вероятно), парите по структурните фондове реално дори може и да нараснат.

Причината за голямата разлика между България и Румъния, от една страна, и останалите източноевропейски страни, се дължи на два фактора. Първият е, че двете страни все още имат много ниско ниво на БВП и нито един техен регион не се води богат. Така че те получават пълната сума по кохезионните фондове. Докато например Словакия и Латвия преминават в по-горна категория на държавите, чиито БВП е над 75% от средния за ЕС. "Някои страни просто растат по-добре и никой не трябва да е недоволен от това", каза вицепрезидентът на ЕК Валдис Домбровскис, обяснявайки по-малкото предвидени пари за част от страните членки.

Другият фактор е бонусът, който получиха през 2013 г. Унгария и трите прибалтийски страни. Тогава те успяха да договорят в последния момент повече пари "за специфични нужди", които така и не бяха уточнени впоследствие. Сега, според източник от ЕК, половината от намалението на парите за Унгария се дължи именно на корекция на предишната щедрост.

Какво да очаква България от структурните фондове

Преглед на оригинала

Автор: Капитал


Малко финансова принуда

Новост в предложената кохезионна политика след 2021 г. е, че 4% от парите в нея са резервирани за справяне с миграцията и климатичните промени.

ЕК предлага страните членки да получават по 400 евро на година за всеки мигрант от страна извън ЕС, когото са приели. Въпреки че предложението изглежда насочено срещу Полша и Унгария, това не е точно така. Например Полша и България могат да получава средства за украинците или молдовците, които са се заселили на тяхна територия. С тази политика ЕК явно цели да изолира Унгария, която не приема мигранти и е срещу правилото да се отпускат каквито и да било пари за тях.

Освен това страните членки могат да получават по едно евро за всеки тон въглероден диоксид, който трябва премахнат, за да постигнат целите си за намаление на емисиите си от парникови газове към 2030 г. Т.е. ако България реши да намали емисиите си с още примерно 10 млн. тона CO2 до 2030 г., за седем години тя ще получи 70 млн. евро. Те ще могат да бъдат вложени в мерки за намаляване на емисиите или пък за намиране на алтернативна работа на миньорите. По този начин това предложение обслужва колкото Германия, която е най-големият ентусиаст за агресивни климатични политики, така и Полша и България, които имат голям дял на въглищната си енергетика.

И двете политики може да се разглеждат като лека финансова принуда, но от гледна точка на България те са по-скоро положителни – подпомагат разрешаването на миграционния проблем и ще облекчат замяната на въглищните ТЕЦ с други технологии.

Друга форма на полезна финансова принуда е увеличаването на процента за съфинансиране с национални средства на европейските проекти. Досега за Българи важеше правилото, че в един проект 85% от средствата можеха да бъдат от ЕС, но 15% трябваше да идват от бюджета. Сега вече българското правителство ще трябва да дава 30% от парите. Целта е, от една страна, да се финансират повече проекти (особено в страните, които ще загубят пари) и така да се увеличи мултиплициращият ефект от еврофондовете, но от друга, да се спре с финансирането на селски стадиони, на които няма кой да играе, или на магистрали без трафик.

Тази промяна обаче няма да е толкова чувствителна, тъй като от 2021 г. ДДС по проектите вече ще се финансира и с европейски средства. Досега то се внасяше отделно от националните бюджети.

Плащаш, но и проверяваш

Друго нововъведение е възможността средствата по фондовете да бъдат програмирани спрямо специфичните препоръки към страните членки. Те се договарят между тях и Европейската комисия и целят да родят такива политики, които увеличават конкурентоспособността им и решават структурните им проблеми (като например младежка безработица).

Тази възможност обаче съществуваше и досега, като в резултат на нея националните администрации изработваха стотици страници стратегии и планове. За да отпусне парите, ЕК първо трябваше да ги одобри. Досега заради неспазването на тези препоръки обаче няма спряно и едно евро, а целите, заложени в тях, се изпълняват най-вече на хартия. Например, едва ли някой в България е забелязал в последните години да се е подобрила интеграцията на малцинствата, въпреки че това е една от целите на националната програма на страната.

"Тази връзка ще се засили, отговори Домбровскис на въпрос на "Капитал", след 2021 г. например вече ще имаме възможност да препрограмираме средствата, ако една страна не следва плановете си." Вицепрезидентът, както и други служители на ЕК не звучаха много убедително, че това ще се случи.

Големият завой

Всъщност, ако служителите на ЕК можеха публично да кажат коя е наистина голямата лоша новина за източноевропейските страни, то тя е, че държавите с парите вече не искат да плащат за това. И за разлика отпреди, вече нямат и желанието да спазват политически коректен език, когато си искат фондовете обратно.

"Процесът на солидарност" е двустранен, припомни за "Капитал" висш служител на ЕК, като цитира една от новите мантри в Брюксел. След като дълги години западните страни обвиняваха новите си източни партньори в ЕС, че ги конкурират несправедливо с ниски данъци или разходи за труд, сега една от "поправките" идва и в различно разпределение на кохезионните фондове.

Свиването на средствата за страни като Полша или Чехия, разбира се, не се дължи само на техния икономически ръст. Европейската комисия разширява и обхвата на регионите, които могат да получават помощи за сближаване. Вече почти цяла Франция например ще попада в обхвата на кохезионната политика. По този начин средствата за нея падат минимално, а за някои всъщност богати страни като Холандия те дори растат.

Това ще създаде изключително лош климат в предстоящите преговори за бюджета на ЕС за периода 2021-2027 г., които трябва да започнат в края на юни. Източноевропейските държави ще бъдат недоволни не само че някой взима "парите им", но и че те отиват в друг. Особено болезнено е, че след като години Италия беше сочена като болния човек на Европа заради отказа си от реформи, сега тя е възнаградена за това с допълнително средства. А страни като България или Латвия, които трябваше да изпият доста горчиви реформаторски хапчета, всъщност биват наказани.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно? Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно?

Възможностите за бъдещето на старите жп линии в София се разделят на две, но могат и да се обединят

20 окт 2019, 402 прочитания

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 2589 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Гиди закон за личните данни

Как ще бъде доразвит GDPR на национално ниво е много по-голям проблем от самия регламент. Началото не изглежда обещаващо

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10