"Хъбът е отворен за всички инвеститори", пък допълни Малинов.

Борхард очерта широк кръг възможни инвеститори – пенсионни и други институционални фондове, подкрепа от "Фонда Юнкер" (т.е. даване на гаранции за частни инвеститори). Неясната концепция на хъба изисква по-скоро стратегически или рискови инвеститори, докато очертаният профил е на инвеститори, които търсят бизнеси със стабилни и предвидими приходи. Такъв е държавната "Булгартрансгаз", която има гарантирани приходи до поне 2030 г. (особено ако "Газпром" запази нивото на транзит през България) и поради тази причина вече десетилетия е дойната крава на българската енергетика.

Самият Малинов спомена, че 50% от чешкия газов системен оператор са притежавани от общинския пенсионен фонд на канадския град Онтарио. Другата половина са собственост на инвестиционното звено на застрахователния гигант Allianz.

Всъщност вече две години Европейската комисия настоява за приватизация на контролния пакет от "Булгартрансгаз". Изискването беше поставено като част от условията България да се размине с глобата, която виси над нея след разследването на ЕК, в което се установи, че Българският енергиен холдинг и двете му газови дружества са възпрепятствали други компании да получат достъп до газовата инфраструктура на страната. "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" твърдяха, че не могат да допуснат трети страни да ползват транзитните им капацитети в България и Румъния заради договорите им с "Газпром".

Правителството обаче се отказа от приватизацията, като през 2016 г. премиерът Бойко Борисов дори заяви, че е готов да плати глобата, но не и да продава на безценица газовата мрежа на страната. В този момент това вероятно беше така. След като "Газпром" обяви през 2014 г., че ще измести транзита на газ към Турция от българската мрежа към "Турски поток", цената на българското дружество рязко се понижи за евентуалните инвеститори.

В изтеклия проект за решение на Генерална дирекция "Конкуренция" глобата за България се определя на 330 млн. евро, но с поемането на определени ангажименти тя може да бъде свита и до 110 млн евро. В началото на годината Народното събрание гласува резолюция, с която забранява правителството да упълномощи БЕХ да признае вина и така глобата да се свие до 70 млн. евро.

Според едната версия ЕК не бърза с налагането на глобата, за да не се случи това по време на българското председателство на Съвета на ЕС. Според друга Брюксел и София все още преговарят. По-важното е, че на фона на приключилото без глоба разследване срещу "Газпром" би изглеждало странно България да бъде глобена за условия по договорите й с руската компания. Със сигурност ЕК, която отдавна не вярва на обещанията на българското правителство за дерегулация на пазара и свободна конкуренция, може да бъде мотивирана за по-лека санкция с ясен план за продажба на "Булгатрансгаз".

Ако бъдещият хъб поеме част от активите на "Булгатрансгаз" и в него влязат чуждестранни инвеститори, това на практика ще означава приватизация на част от мрежата на дружеството. По-важното обаче е, че ако в България се приеме газът да се търгува на отворена платформа, "Булгатрансгаз" и "Булгаргаз" няма да могат да манипулират пазара – най-важната критика на ЕК. ЕК отдавна настоява страните членки да създадат повече конкуренция на пазарите, включително чрез нови търговски платформи.

Подобно нещо вече се случва на електроенергия пазар, където поделенията на БЕХ имат задължение да продават част от производството си на независимата българска енергийна борса.

Как ще го бъде хъба

"Говорихме за възможни доставки на газ от Азербайджан, САЩ и, разбира се, Русия", уточни Станков във вторник. (Газопроводът ТАНАП от Азербайджан беше официално открит тази седмица в Турция (вижте графиката). Според Станков заинтересованост към хъба са проявили и много страни от Централна и Източна Европа като Словения и Хърватия. Хърватия обаче в момента изгражда терминал за втечнен газ, като по-скоро търси пазар за него.

Силата на българския хъб била тарифите – с 12% по-евтини на входа и изхода на газовата мрежа (т.е. заплащане правото да се ползва капацитет) и с 28% по-ниски за пренос на газ през българската мрежа спрямо средните тарифи на европейските пазари.

Тези тарифи обаче едва ли са достатъчна предпоставка за търговия на пазар, който, поради ниската консумация в страната трудно може да бъде ликвиден. Именно поради същата причина молове се строят в големите градове, а в малките - смесени магазини. Борхард подчерта, че хъбът е търговска платформа, която няма да обслужва само България, но и целия регион. Досега обаче нито Гърция, нито Турция са проявявали особен интерес.

В момента "Булгаргаз" действително получава евтин газ от "Газпром", т.е. може да продава малки количества на трети пазари, но не го прави. Ако има платформа, на която държавната компания задължително трябва да предлага газа си, могат да се появят и купувачи. Но засега това биха били по-скоро спорадични количества. Например по време на тестовете миналата година за виртуална търговия на газ така и не се реализира истинска сделка.

Ниските тарифи всъщност са силен аргумент за пренос на газ през България, нещо, което очевидно се предлага на "Газпром". Засега е ясно, че руската компания иска да обърне потока на транзита вместо от Украйна през Румъния и България, той да стане от Турция, през България към Румъния и Сърбия. Това не само ще й помогне в стратегическата й цел да заобиколи Украйна, но и ще избегне евентуални съдебни дела с "Булгатрансгаз", с която има договори за пренос до 2030 г. Но дори и това да се случи, за държавната компания в най-добрия случай промяната ще бъде игра с нулев резултат, освен ако не се намерят други компании, които искат да пренасят газ през България.