Франко-германският мотор запали

- Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон се договориха за обширен план за реформи на ЕС. - Детайлите по плана са още неясни, но очевидно е, че Германия прави повече отстъпки.

Вече година, след като Еманюел Макрон спечели изборите във Франция, между него и Ангела Меркел, която макар и трудно си осигури нов мандат начело на Германия, тече странно ухажване.

Френският президент с размах отправяше предложения за нови институции и правила в Европейския съюз. В Париж те се виждат като лекарство за проблемите на страната, чийто икономически динамизъм е отдавна в миналото. Ако Макрон успее да прокара своя grand projet, част от който е борбата срещу по-евтината работна ръка от Изток, той би събрал и доста вътрешнополитически точки от усещането, че величието на Франция се завръща. Това определено би му помогнало да преодолее масираната съпротива срещу някои от предлаганите от него умерени икономически реформи.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Меркел пък внимателно лавираше между това да не обиди новия европейски любимец, но и да не раздразни германския данъкоплатец. Германците са едни от европейците, за които всяка френска идея означава повече евро да излязат от техния джоб.

Резултатът е декларацията от Месеберг, подписана тази седмица от Меркел и Макрон, която би трябвало да постави основите на бъдещите реформи в ЕС. Както каза в сряда комисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси, разбирателство между Франция и Германия не е достатъчно, но без тяхното съгласие няма как нещо да се случи в ЕС.

Въпреки че първите точки в декларацията се отнасят за сигурността и миграцията – реверанс към Меркел, която се бори с ултиматума на коалиционните си партньори от Христиансоциалния съюз да намери решение на миграционната криза, ключовата фраза в декларацията е "бюджет на еврозоната".



Берлин дълго се съпротивляваше на идеята за бюджет на страните от еврозоната, заради възможността той да отвори още една вратичка, през която германският данъкоплатец да трябва да финансира Италия или Гърция. Сега самото му споменаване в официален документ, под който има подписа на Меркел, е значителна промяна – според едни революция, според други само еволюция.

Малките детайли на голямата декларация

"Това, което се случва, е едновременно не много важно, но също така е и символично", казва Гунтарм Волф, директор на влиятелния брюкселски тинк-танк Bruegel. Според него в декларацията няма много детайли, например за да се разбере колко голям и с какви функции ще бъде предлаганият бюджет на еврозоната. Ако той е малък, то е много вероятно Германия да го преглътне и сегашното одобрение от страна на Меркел да е по-скоро жест към Макрон, за когото това беше голяма тема.

От друга страна, обяснява Волф, съгласието на Берлин показва несигурност. "Германия беше шокирана от поведението на Тръмп и сега търси консолидация на съюзниците си. В такъв момент правиш жестове", смята икономистът.

Планът за реформи на еврозоната е внимателно балансиран между интересите на Франция и Германия. Срещу всяко предложение за повече солидарност и споделяне на рисковете стои друго предложение, което предвижда въвеждането на повече дисциплина.

Например, докато Париж може да се радва на съгласието на Берлин за създаването на общ бюджет на еврозоната, със сигурност много френски финансисти изпитват неприятни тръпки от желанието на Германия да въведе възможност за преструктуриране на дълговете на страните в еврозоната. Идеята на пръв поглед звучи добре – задлъжнелите стрaни ще могат да се освобождават от част от задълженията си и по този начин по-лесно биха излизали от дългова криза. Париж (но и Рим, и Мадрид) отхвърля идеята, тъй като заради експлицитното въвеждане на такава опция финансовите пазари могат да класифицират дълга на държавите с по-слаби икономики като по-ненадежден и да влошат положението им още отсега.

Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) пък се предвижда да може по-лесно да отпуска кредитни линии на закъсали страни. За сметка на това той по примера на Международния валутен фонд ще получи и правото да налага програми за преструктуриране на икономиките на получателите на финансиране от него.

Въпреки явно търсения баланс германският Ifo институт вече предупреди, че декларацията от Месеберг е небалансирана и в полза на солидарността.

Какъв ще е ефектът

Очевидно някакви реформи ще има. Част от най-скандалните за Германия предложения няма да бъдат въведени скоро - като единната схема за защита на депозитите (която е дълбоко закопана в декларацията от Месеберг). Кардинални идеи, като общия бюджет на еврозоната, щ е получат скромна реализация.

По-важното в настоящия компромис е, че така нареченият френско-германски мотор на ЕС след дълго мълчание отново забръмча. Засега това е повече шум на празен ход, но поне идеите са поставени на масата. Очакващите кардинални промени в еврозоната обаче вероятно ще останат разочаровани.

За България срещата в Месеберг отговаря на един важен въпрос. Една от пречките за приемането на страната в еврото, която някои страни членки начело с Франция досега изтъкваха, е именно нуждата от реформи в самата еврозона. Въпреки че Гърция беше някак си закърпена, проблемите на единната европейска валута не са се изпарили. Затова и в общи линии негласното мнение е, че на еврозоната само България й липсва. В момента, поне формално, пред страната се поставя само изискване първо да влезе в Банковия съюз на ЕС и едва след това в еврозоната - нещо, което досега никой не е правил.

От срещата в Месеберг стана ясно, че реформаторските планове засега не изглежда да издигат нови стени за приемане на еврото. Това, ако не друго е успокояващ сигнал за България, която често трябва да гони движещи се цели.

Какво ново се разбраха Макрон и Меркел (извън промените в еврозоната) За миграцията - Създаването на единна Европейска агенция за бежанците, която да взема решенията за предоставяне на бежански статут. Целта е да се избегне практиката на страните да допускат мигранти, без да ги регистрират. - Създаване на истинска общоевропейска гранична полиция. Засега не е ясно с какво тя ще се различава от съществуващата Фронтекс, но вероятно целта е да се изземат правомощията на някои страни членки по охрана на границите им. - Засилени мерки срещу движението на регистрирани мигранти към други страни в ЕС и ускоряване на реадмисията. Берлин вече намеква, че ще иска да използва съществуващите си споразумения с други страни членки. Вероятно целта е да се заобиколи сегашната система, според която, ако един мигрант не е бил върнат до 18 месеца в държавата, където е бил регистриран, той има право да подаде нова молба за бежански статут. По този начин в Германия се натрупват много мигранти, които са успели да се укрият за този срок. С България Берлин има такова споразумение за реадмисия от 2006 г. За външната политика и сигурността - Предлага се създаване на Съвет за сигурност на ЕС. Това е скорошна идея на Ангела Меркел и очевидно цели решенията в областта на външната политика да се взимат по-бързо. Това обаче ще изолира малките страни, които ще загубят правото си на вето. - Европейска интервенционна инициатива, предложена от Франция. Въпреки че звучи като създаването на обща експедиционна сила, идеята е по-скоро за обмен на военни, така че страните членки да сближат стратегическите отбранителни виждания. Шеговито идеята е вече наричана "Еразмус" за военни.