С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 6 юли 2018, 10:30, 7223 прочитания

Китайско чудо за два дни

Срещата Китай - Източна Европа в София ще донесе поредните обещания за много инвестиции. Не стискайте много силно палци

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Колко дълго София може да жонглира между Запада и Москва

Българският енергиен сектор е добър пример за тази двойна игра

16 авг 2018

ПИМК и "Тракия икономическа зона" още искат летище Пловдив

Обединението е вторият участник в концесионната процедура след отказалите се китайци. Община Пловдив пък поиска обекта от държавата

2 авг 2018

Дойде, видя, обеща: един ден на Китай в София

На срещата "16+1" стана ясно, че Пекин харесва Европа, има интерес към АЕЦ "Белене", прави тютюнев подарък на Борисов, а в Пловдив може да се появи завод за електрически камиони

8 юли 2018

Без смокиновия лист

По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"

6 юли 2018

Чуй Хонгджиян: Трудно е за Китай да приеме всички правила на ЕС изведнъж

Директорът на департамента по Европейски Науки в Китайския институт за международни науки пред "Капитал"

6 юли 2018

ЕС е загрижен заради китайските инвестиции на Балканите

Пекин влага половината от средствата си в Европа в страни извън ЕС, което притеснява Брюксел

2 юли 2018

Как Българската банка за развитие се изгуби в рекламата

Без творческа идея и с голям медиен бюджет институцията инвестира в тв представянето си като домакин на международен форум

1 юли 2018

Китай разрешава чужди инвестиции в 15 сектора

Напрегнатите търговски отношения със САЩ карат Пекин да търси алтернативи

1 юли 2018

Надеждата тунел под Шипка

Регионът около Габрово все още е без бърза връзка с Южна България и София и това продължава да тежи

30 юни 2018

Пловдив в очакване на китайското кацане

Договорът за концесията на летище Пловдив с китайската HNA Airport Group ще се подпише в началото на юни

11 май 2018

Един пояс, един път, много проблеми

Китайските амбиции за глобално влияние се засилват, но реализирането им ще отнеме известно време

26 май 2017

България към Китай: пристанища, пътища, летища, изберете си

Страната изложи цял куп проекти за концесии или публично-частно партньорство с участието на азиатски инвеститори. Интерес засега има само към един

25 ное 2015
Сезонът, в който ще се говори за китайски инвестиции, отново е дошъл. Напоследък всяка година има една-две седмици, в които усилено по медиите се появяват информации за грандиозни обещания от Пекин, както и за фамозни проекти, които китайски компании искат да правят в България.

Тази седмица със срещата на върха 16+1 (страните от Източна Европа и Китай) в София, за която пристигна китайският премиер, ще има поредната доза големи обещания и подписани споразумения.

Най-голямата надежда за такава инвестиция към момента е летище Пловдив, а най-фантастичното обещание - АЕЦ "Белене". Появиха се и редовните мечти за инфраструктура - тунелът под Шипка, пътят Русе - Велико Търново и вечно обещаваната магистрала "Черно море".

Към повечето такива новини е редно да се подхожда с огромна доза скептицизъм - дотук всички китайски инвестиции се свеждат до една купена софтуерна компания, малко земеделие и минимално участие в затворения вече завод на "Грейт уол". Но самият факт, че срещата ще се проведе сега, е донякъде изненадващ и доста показателен за климата на отношенията между ЕС и Китай.

Изненадващата дипломатическа победа



Само допреди няколко месеца от Китай идваха слухове, че следващата среща във формата 16+1 ще бъде отложена. Според експерта по отношенията на ЕС с Китай Франсоа Годмон, от Европейския съвет за външна политика, тази информация е била подхранвана от високите нива на китайското правителство. "Пекин беше очевидно разочарован от ефектите от този формат - срещи веднъж годишно. Мисля, че това беше отговор на разочарованието в самите страни партньори, които очакваха повече инвестиции в резултат на срещите", обяснява Годмон. Той не крие изненадата си от насрочването на срещата, която се пада малко преди големия форум ЕС - Китай на 29 юни.

Дипломатически източници посочиха, че българската страна се е активизирала сериозно, за да успее да осъществи планирания форум. Срещата беше обявена още миналата година по време на срещата в Будапеща, без да бъде фиксирана конкретна дата. Това, че форумът е в първата половина на годината, веднага след председателството, е някаква победа за София, смята Годмон. Ползвайки инерцията от ръководенето на Съвета на ЕС, София ще бъде домакин както на китайския премиер Ли Къцян, така и на държавни ръководители от цяла Централна и Източна Европа.

16 минус 11

Форматът 16+1 е създаден през 2012 г., като обединява доста разнородни държави - от Балтика до Черно море, както и 11 страни в ЕС и 5 извън съюза. Той беше вписан като част от общата инициатива за "Един пояс, един път" - мечтата на Пекин за съживяване на някогашния път на коприната и свързване по суша с Европа през Азия.

България се включи в него с постепенно растящ ентусиазъм. Лишена от големи западни инвестиции, София искаше да привлича такива от втората по големина икономика в света. Оказа се, че това не е особено лесно. По време на срещата в Суджоу през 2015 г. българското правителство изсипа един тон инфраструктурни проекти на масата, от които нито един не беше развит. Една от основните причини е, че много от тях нямат особен икономически смисъл или са твърде дребни за Китай, а от друга страна, китайските компании трябва да се борят за тях на състезателен принцип. "Голямата вълна на интерес беше 2012-2013 г. Винаги сме казвали, че искаме състезателни процедури, но идва китайска компания, която казва, че е построила 12 хил. км магистрали и не вижда смисъл да се явява на търг", обяснява източник, виждал се няколко пъти с инвеститорите от Изток.

Това обяснява и защо основните досега инвестиции от страна на Китай са в страните от Западните Балкани, които доскоро не подлежаха на същите правила за поръчки, на каквито членките на ЕС. Единственият голям проект, влизащ на територията на съюза - линията Белград - Будапеща, се е натъкнал на пречки според германския център за изследване на Китай MERICS - заради регулаторна проверка от страна на ЕК. Проектът е финансиран с държавно гарантиран китайски заем за двете държави, като според унгарски медии стойността му е пораснала до над 3.5 млрд. долара.

Българските надежди

Затова и сегашните големи обещания на министъра на регионалното развитие Николай Нанков за подписване на споразумение за интерес към тунела под Шипка и пътя Русе - Велико Търново, трябва да бъдат приемани с резервираност. Интересът не значи ангажимент, а позицията на българското правителство остава, че нито един такъв проект няма да се случи с държавна гаранция, обясни пред "Капитал" вицепремиерът Томислав Дончев.

"Ние нямаме нужда да взимаме назаем китайско финансиране, като даваме държавна гаранция. Имаме достатъчно други начини да се финансираме по-евтино, ако решим", обясни Дончев. Той отхвърли и възможността да се направи и квазидържавна гаранция през споразумение, при което китайците получават дадена отсечка на концесия и получават процент от таксите от бъдещата тол-система.

Тази позиция има доста общо с всички останали държави - членки на ЕС, във формата. Китайските компании предлагат предимно заемно финансиране от китайски банки срещу фиксиран лихвен процент, като извършват цялото строителство и дори внасят работници. Този формат е трудно приемлив - както за строителите в съответната държава, така и за управлението, казва и Франсоа Годмон. "
Повечето инвестиции дойдоха в държавите, които не са членки на ЕС, заради липсата на правила. В другите страни няма много интерес към китайски заеми заради пазарните лихви." Той посочва, че тъй като Западните Балкани наскоро са били задължени да прилагат европравилата при поръчки, е възможно да сме стигнали пика на китайските инфраструктурни инвестиции тук.

Пекин вече мисли по въпроса, казва пред "Капитал" анализаторът Чуй Хонгджиян (виж интервюто). "Трудно е за Китай да приеме всички правила на ЕС изведнъж. Не може страната ни да промени изцяло своята система, за да влезе на европейските пазари. Държавните гаранции бяха полезен инструмент на китайските политики в други развиващи се региони, но може би това не е приемлива политика тук."

Това между другото се очаква да спъне и надеждите за възраждане на АЕЦ "Белене". Каквото и да говорят китайските инвеститори, твърдата (засега) позиция на кабинета, че няма да дава държавни гаранции за проекта, го правят невъзможен за изпълнение освен като някакъв вид подарък от Пекин. А досегашната история на отношенията е показала, че Китай не прави подаръци.

Прагматичните разделители на Европа

Ако се погледне статистиката, се вижда ясно, че регионът продължава да се радва предимно на думи вместо на дела. Той е твърде малка част от европейския стокооборот с Китай (под 12% от вноса и под 5% от износа). По отношение на инвестициите с изключение на Унгария, Сърбия и донякъде Босна останалите държави не се радват на твърде забележими такива. Ако се вярва на MERICS, които са събирали огромно количество национални бази данни, за периода 2000 - 2016 г. общите инвестиции на Китай в ЕС са за над 100 млрд. евро. От това общите инвестиции в региона са малко над 10%.

Това всъщност е лесно обяснимо. "Китайците са дълбоко прагматични", обяснява Годмон. Същото потвърждава и българка, която от години води преговори с китайски компании за инвестиции в най-различни области. Основните неща, които те търсят в Европа, са технологии, достъп до европейския и трети пазари, брандове, стабилна и предвидима рамка и политическо влияние. Много малко от тези неща могат да бъдат осигурени от страните от ЦИЕ. Затова и основният интерес на Пекин остава насочен на Запад - към Германия, Франция, Италия и Великобритания.

Именно тук идва потенциалният проблем с форума в София. В момента върви триалог между ЕК, Европейският съвет и европарламента за нова директива за чуждите инвестиции, която има специално за цел да ограничи потенциалните китайски придобивания в "ключови за сигурността" сектори. Както посочи Жан-Клод Юнкер миналата година: "Когато чужда компания иска да купи европейско пристанище, енергийна инфраструктура или отбранителна компания, да сме сигурни, че всичко е прозрачно." Причината е страхът на водещите икономики, че китайските компании крадат (със или без знанието на своето правителство) технологии и информация, както и фактът че Китай продължава да държи затворени за външни инвестиции редица свои сектори.

Ако форумът във София излезе с позиция по някой от тези въпроси, това ще бъде огромен гаф. Той ще потвърди това, което преди месец каза германският еврокомисар Гюнтер Йотингер - че форматът 16+1 има за цел да разделя Европа.

От правителството съобщиха, че са поканили германския канцлер Ангела Меркел и еврокомисията, но нито една от двете покани няма да бъде уважена. Комисията ще прати сравнително ниско ниво чиновник, а германският канцлер не е съобщил, че ще присъства. Самият Ли Къцян ще отиде на крака при Меркел след присъствието си в София, стана ясно от изказване на китайското външно министерство.

Зад тези движения стои разгарящата се търговска война със САЩ. Тя е изключително сериозна заплаха за Пекин и го тласка към Европа, смята Годмон. "Те много искат да разделят Европа и САЩ", припомня той. Това може да доведе до някои умерени отстъпки от китайска страна, макар че ЕС в момента няма много ефективни лостове, с които да накара втвърдяващия властта си Си Дзинпин да вземе предвид исканията й.

България ще участва като домакин в част от тази глобална игра, но надали ще получи ядрена централа или тунел като подарък. Към момента дори завършването на първата голяма китайска инвестиция - тази в летище Пловдив - би изглеждало като успех.
Ще кацнат ли

За оператор на аерогарата до Града на тепетата в края на март беше избран консорциум между китайския конгломерат HNA Airport Group и регистрираното в Холандия инвестиционно дружествo Plovdiv Airport Invest. Негов представител е Асен Василев, който през май увери публиката, че проектът ще се случи, китайците ще дойдат, а договорът би трябвало да се подпише в началото на юни. Последното все още не е факт, като в средата на юни Министерският съвет гласува отлагането на подписването на договора с един месец по искане на китайския инвеститор за окомплектоването на пълния набор от документи. Междувременно при инцидент във Франция загина един от двамата ръководители на HNA, което постави под въпрос бъдещите й планове.

Основният ангажимент на победителя е да инвестира 79 млн. евро, като по думите на Василев е почти сигурно, че сумата ще бъде надхвърлена. HNA поеха ангажимент и да пуснат полети три пъти седмично между Пловдив и Китай - пътнически, товарни или и двете. Държавата пък ще получава 6% от приходите на аерогарата като концесионно възнаграждение плюс по 600 хил. лв. на година фиксирано плащане.

HNA Airport Group е създадена през 1993 г. Началото започва на едноименния остров със създаването на авиокомпанията Hainan Airlines. Тя е конгломерат в сферата на авиацията, туризма, недвижимите имоти, финансите и т.н. с активи и имоти за над 200 млрд. долара и 16 летища в Китай.

За да стане аерогарата карго летище, основна задача е удължаването на пистата със 700 метра, за да могат да кацат големите карго самолети (сега тя е дълга 2500), както и удебеляването на настилката с 25 см. Ще е нужна и подмяна на редица други неща като осветлението по пистата, разширяване и реконструкция на инфраструктурата за рулиране на самолетите и стоянките, необходимо е да се измести контролната кула.

Планира се и строителството на два карго терминала и складове зад тях, в които да могат да се съхраняват и хранителни продукти на площ от 150 хил. кв. метра. Оператор на базата за ремонти най-вероятно ще бъде израелската компания Israel Aerospace Industries, като до министерство на транспорта има писмо за намерение за нейното участие, подадено още при кандидатстването за концесията.

по темата работи
Калина Горанова

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Инерком" поиска КЗК да разгледа сделката с CEZ отново 2 "Инерком" поиска КЗК да разгледа сделката с CEZ отново

Гинка Върбакова ще пробва да убеди регулатора, че вече няма общо с фотоволтаиците си, макар че остава техен собственик

21 сеп 2018, 879 прочитания

Седмични новини за енергетика Седмични новини за енергетика

В рубриката събираме всички най-важни новини от последните седем дни

21 сеп 2018, 630 прочитания

24 часа 7 дни

21 сеп 2018, 8336 прочитания

21 сеп 2018, 4413 прочитания

21 сеп 2018, 3672 прочитания

21 сеп 2018, 3274 прочитания

21 сеп 2018, 3170 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
"Станилов" може да спечели тунела "Железница" с оферта от 174.5 млн.лв.

За отделен подход от 720 метра преди най-дългия тунел в страната най-добрата оферта е от 26.7 млн лв.

А ти в кой фонд отиваш?

Близо 93 хил. лица са сменили пенсионното си дружество през първото полугодие

Семейството с каменната мелница

"Екосем" произвежда 21 вида брашна, а най-новото им предложение е полезната вафла "Лимецка"

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

10 Corso Como в Ню Йорк

Концептуалният милански магазин на Карла Соцани вече стъпи и в Америка

Кино: "Аз съм ти, Адриана"

Артистична елегия за две силни жени в две български епохи

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Не разследвай това

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 21.09.2018 Прочетете