С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 12 юли 2018, 17:03, 5782 прочитания

А ако САЩ все пак се oттеглят

Едва ли Вашингтон някога ще се откаже от НАТО, но кошмарният сценарий смущава съня на Европа (обновена)

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Покъртителен провал

Америка единодушно за срещата Тръмп - Путин

20 юли 2018

Европейската инвестиционна банка няма да финансира проекти в Иран

Ръководството й се опасява, че в противен случай световните й операции ще бъдат подложени на риск

19 юли 2018

Тръмп преди срещата с Путин: ЕС е враг, Путин – конкурент

Съюзниците в ЕС са притеснени, че американският президент може да спре военните учения на САЩ в Европа

15 юли 2018

Защо трябва да ви е грижа за НАТО

Тръмп и европейската сигурност

13 юли 2018

Тръмп: Германия е пленник на Русия

Президентът на САЩ атакува Берлин, че не плаща достатъчно за отбрана, но прави многомилиарден бизнес с Кремъл

11 юли 2018

Македония очаква покана за преговори за членство в НАТО

Условието ще бъде финализиране на договора с Гърция за името на страната

11 юли 2018

Военното "прасе-касичка"

САЩ все по-свирепо притискат европейските си съюзници да поемат нарастващ дял от разходите за въоръжени сили

6 юли 2018

Разминавания на КСНС

По настояване на президента кабинетът обеща да ускори темповете на нарастване на парите за армията, БСП и ВОЛЯ - против

20 апр 2018
Какво би станало, ако САЩ напуснат НАТО? Въпросът звучи абсурдно – няма как Вашингтон току-така да се откаже от вероятно най-успешния военен съюз в историята. Това твърдение обаче не е толкова немислимо, поне ако питате отдела за обществена комуникация на Северноатлантическия алианс. При откриването на срещата на върха на страните - членки на НАТО, до централата на пакта беше опънат огромен транспарант с надпис "Ние сме съюзници", който сякаш трябва да напомни на американския президент някои факти.

Ако миналата година на срещата на върха дипломатите се тревожеха дали Тръмп ще спомене чл. 5 от Северноатлантическия пакт - клаузата за взаимна защита при нападение (през 2017 г. той пропусна да направи това), сега страхът беше дали няма да повдигне въпроса за чл. 13 - клаузата за напускане.

Страх и отчаяние в Брюксел

Първоначално изглеждаше, че всичко ще се размине с поредното повишаване на тона от страна на Тръмп, който не спира да критикува европейските съюзници, че харчат малко за отбрана.

"Страните от НАТО трябва да плащат ПОВЕЧЕ, САЩ да плащат ПО–МАЛКО. Много нечестно", написа в Twitter американският президент в навечерието на срещата. Причината за гневния туит е неизпълнението от повечето страни - членки на пакта, на заложената през 2014 г. цел 2% от БВП на всяка от тях до отиват за отбрана. Срокът това да стане обаче е 2024 г. Малко преди това той обвини Германия, че не инвестира повече в своята отбрана, а прави "колосални сделки с Русия".



Въпреки очакваните сблъсъци такива реално нямаше. Срещата завърши с миролюбива обща декларация, в чийто първи параграф като реверанс към Европа се изтъква, че между двете страни на Атлантика има "нерушима връзка". Във втория се подчертава общото мнение, че Русия действа в разрез с международния ред, включително с анексирането на Крим, т.е. няма начин Тръмп да признае полуострова за руски, както двусмислено се изказа наскоро. В третия параграф като жест към американския президент декларацията подчертава, че страните "ще споделят справедливо отговорностите на взаимната си отбрана".

Докато течеше самата среща в сряда, Тръмп туитваше за проблемите с износа на американска соя и достъпът на американските фермери до европейските пазари. Това по-скоро показва, че разпускането на НАТО явно не го занимава в момента и повече очаква предстоящите разговори с ЕС за търговията.

За да е всичко ОК, след срещата си с канцлера Ангела Меркел, последвала нервните му изблици срещу Германия, Тръмп каза, че има "страхотни" отношения с нея.

Радостта обаче трая кратко. Малко по-късно, в типичния си стил Тръмп се отметна от вече договореното миролюбиво завършване на срещата, точно както стана с Г-7 преди месец. Преди вечерята на лидерите в първия ден, сякаш за да им развали храносмилането, Тръмп обяви, че те "трябва да платят 2% от БВП ВЕДНАГА, не до 2024 г.". По същото време стана ясно, че по време на разговорите в пленарната зала той е поискал военните разходи да скочат до 4% от брутния вътрешен продукт на страните членки.

След като се заговори, че Тръмп дори е заплашил да извади САЩ от НАТО, на другия ден (в четвъртък) по време на пресконференцията той отговори, че вероятно може, но не счита това за необходимо, защото съюзниците са "набрали" 32 млрд. долара.

2-процентовото мюре

Тази година обаче по-важното може да се случи извън лидерската среща. След НАТО Тръмп заминава за Хелзинки (през Лондон), където на 16 юли ще проведе двустранни разговори с руския президент Владимир Путин. Основните теми вероятно ще бъдат Близкият изток, Иран и руската намеса в изборния процес в САЩ.

Мнозина в Брюксел обаче се притесняват, че както при срещата със севернокорейския лидер Ким Чен Ун Тръмп може да разиграе любимата си карта – да се съгласи на изтегляне на американския контингент от Европа за сметка на някаква обещана му насреща имагинерна победа. И че сегашният скандал с парите за НАТО цели да отклони вниманието от евентуалната сделка с Путин и да послужи като бараж за критиката, която се очаква срещу Тръмп.

Вашингтон отдавна не поставя Европа в центъра на вниманието си. Още предшественикът на Тръмп Барак Обама обяви, че САЩ завиват към Азия и искат по-малко ангажиране с глобалните кризи. Американският министър на отбраната Джим Матис посочи наскоро, че 60% от отбранителните разходи на САЩ са съсредоточени към тихоокеанския регион, а дори част от американските военните инсталации в Европа всъщност са тилови възли за операциите в Близкия изток. Тръмп не казва нищо ново (неговата администрация дори увеличи американските войски в Европа), просто го казва с друг тон. Разликата е, че Обама никога не е поставял под съмнение стойността на НАТО, докато настоящият обитател на Белия дом неведнъж е подчертавал, че за него алиансът е отживелица.

Засега атаката срещу НАТО изглежда като част от игра, която цели да накара европейските съюзници да бъдат по-отстъпчиви в областта на търговията и ядреното споразумение с Иран. Вероятността САЩ да задействат чл. 13 е микроскопична. Но все пак какво би се случило, ако това стане?

Евроармии без опит

Формално погледнато, НАТО дори без САЩ изглежда като огромна военна машина. Разходите за отбрана на европейските страни членки плюс Канада са равни на китайските и няколко пъти по-високи от руските. Морската армада на оставащите 28 страни (заедно с поканената в НАТО Македония) поне като бройка далеч изпреварва флотилиите на Русия или Китай.

Зад тази привидна мощ обаче има много "но". Например руските разходи за отбрана вероятно са много по-големи от официалните, а и една рубла купува много повече военна сила от еврото на европейските страни - членки на НАТО. Руската армия вече години не само се готви, но и участва в реални военни операции, докато с изключение на въоръжените сили на Франция, Великобритания, Канада, Турция и няколко други страни войниците на повечето членки на алианса имат най-вече опит в маршировките.

От всички 1.4 млн. войници, с които НАТО без САЩ разполага, не повече от около 25% реално могат да бъдат използвани в бойни операции. Но дори и те биха имали проблеми да се придвижат бързо към евентуална глобална заплаха: както гласи една стара шега, когато САЩ отиват на война, взимат самолета, а европейците - влака. Въздушният и морският стратегически транспорт е почти изцяло в ръцете на американски пилоти и моряци. Сега Европейската комисия предлага страните от ЕС да вложат повече средства в поддръжката на мостове и тунели, явно очаквайки, че транспортните навици на европейските армии няма да се променят скоро.

За да преодолеят тези недостатъци, европейските нации ще трябва да инвестират не само повече пари. Проблемът е т.нар. стратегическа култура – т.е. дали България и Португалия например еднакво оценяват заплахата от Русия. И дали когато българският премиер Борисов постоянно критикува ЕС за провала му в Сирия, той би бил готов да заповяда разполагането на български контингент като част от европейски сили, които да наложат мир в близкоизточната държава.

В момента ЕС няма такава култура и ако има промяна, тя ще настъпи с едва забележими крачки. Дори най-новата инициатива – Европейските сили за интервенции, концепция, движена от Франция, е много далеч от създаване на реални бойни части. Засега участващите в нея девет страни ще обменят военни именно за сближаване на стратегическата култура. Така ЕС, дори и да иска, не може да "поеме нашата съдба в нашите собствени ръце", както призова германският канцлер Ангела Меркел на 28 май. За да се случи това, ще е необходима огромна политическа воля, която трудно може да бъде генерирана дори и от евентуалното напускане на САЩ от НАТО.

Засега усилията на Брюксел са съсредоточени към уеднаквяване на оръжейните системи на страните (които имат седем типа основни бойни танкове за разлика от единствения модел в САЩ), както и за увеличаване на инвестициите в отбранителни изследвания. Разходите за разработването на модерни оръжейни системи вече не са по силите нито на Франция, нито на Германия поотделно. В резултата Европа като цяло изостава в ключови областта като безпилотни летателни апарати, изтребители от пето поколение (т.е. стелт) или системи за контрол на водните пространства.

В момента Брюксел се надява да изгради обща отбранителна идентичност, но отдолу нагоре. Повечето сътрудничество при разработването и купуването на въоръжение, както и повече координация в мироопазващите мисии, трябва лека-полека да създадат и повече сътрудничество в отбраната. Но засега терминът "европейска армия" се изплъзва от устата само на някои крайни еврофедералисти.

Пренареждане на картите

Още преди да е преминал първоначалният шок от заплахата за USexit, 26-те европейски членки трябва да се замислят какви нови кризи би отключил подобен сценарий. Без САЩ в НАТО за Канада например би имало малко аргументи да остане в пакта – страната няма достатъчно ресурси да оказва влияние отвъд Атлантика, пък и забъркването в европейските дела би било тежест за нея.

Отава може да реши да запази връзката си със Северноатлантическия съюз, но по-скоро като ход, който да покаже различно мнение спрямо Вашингтон, както направи с подписването на
СЕТА (всеобхватното търговско и икономическо споразумение между ЕС и Канада).

По-голям проблем би била Турция. Без САЩ в НАТО за Анкара няма много полза да е в алианса, тъй като европейските страни така или иначе не споделят нейната оценка за заплахите – от Сирия, през Ирак, а в последно време и за Русия. Това е сценарий, който Бойко Борисов няколко пъти определи като кошмарен. Ако Турция реши да остане в пакта, това би било, за да оказва натиск върху Брюксел за приемане в ЕС. Но тогава тя ще бъде много по-самоуверена като страната с най-голяма армия в НАТО. Така и при оставане, и при напускане резултатът ще е, че Турция ще забърка още по-дълбоко кашата в Кипър и ще усложни двустранните си отношения с Гърция.

Ударът би разклатил и ЕС от много посоки. Най-очебийната е, че поне първоначално европейската глобална дипломация ще загуби силовия си потенциал. Например общата европейска външна политика има роля в преговорите за ядрената програма на Иран, но като част от обединения фронт на Запада. В момента Техеран е активен и търси помощта на европейските столици само за да може да използва техните контакти във Вашингтон и да върне САЩ на масата на преговорите. Но ако се окаже, че Берлин или Париж вече нямат влияние отвъд Атлантика, Иран едва ли ще гледа с толкова надежда към Брюксел.

Допълнително много страни членки ще се опитат да сключат двустранни сделки със САЩ, както прави Полша. Преди месец Варшава предложи на Вашингтон на нейна територия да бъде разположена американска база, като дори е готова да плати по 2 млрд. евро годишно за нейната поддръжка. Подобни сделки ще взривят единството на алианса и в крайна сметка могат да доведат до неговата маргинализация и без радикален ход от страна на Тръмп.

Сделки ще искат да сключат и други държави, но този път с Русия. От една страна, защото вече липсва единството, гарантирано от НАТО, а от друга, като презастраховка. Което е ще бъде поредният удар срещу ЕС и парче от пъзела на Русия, целящ оттеглянето на САЩ от Европа.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Триадата бизнес, политика и медии в Румъния Триадата бизнес, политика и медии в Румъния

Най-влиятелните медии в Румъния се контролират от някои от най-богатите хора в страната и често се използват като политически оръжия и за обслужване на интереси

20 юли 2018, 748 прочитания

Транспорт за милиони Транспорт за милиони

Как Сеул успя да върне доверието в градския транспорт чрез по-добро управление и високи технологии

20 юли 2018, 1297 прочитания

24 часа 7 дни

20 юли 2018, 3704 прочитания

20 юли 2018, 3689 прочитания

20 юли 2018, 3389 прочитания

20 юли 2018, 2810 прочитания

20 юли 2018, 2408 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Суша, потоп и още от същото

Как земеделието да се адаптира към климатичните промени

Пикът на телевизионния бизнес

И "БТВ медиа груп", и "Нова броудкастинг груп" отчитат увеличение на приходите и печалбата

Половин милиард - да си харчат

Парите за ремонт на язовирите бяха отпуснати на ДКК без количествено-стойностна сметка за необходимите разходи. При разпределянето им може да се заобиколи ЗОП.

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Естествен романс

Олафур Елиасон в Китай

Жак Перети: Бизнесът ще спаси света

Разследващият журналист, който работи за медии като BBC, The Independent, The Guardian, Wired, Huffington Post, пред "Капитал"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 29

Капитал

Брой 29 // 21.07.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Колко ще е дълъг пътят към еврото?

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 20.07.2018 Прочетете