С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 юли 2019, 10:02, 2191 прочитания

Как да подобрим живота в столицата?

Елица Панайотова от "Зелена София" и Любо Георгиев от "Визия за София" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Елица Панайотова е координатор на инициативата на Столичната община "Зелена София". Започва професионалната си кариера като архитект и експерт по градско планиране. Участва в планирането и изграждането на първите сгради на "Бизнес парк София", които управлява за няколко години. По-късно в кариерата си работи като търговски аташе в българското посолство във Вашингтон, ръководител на звеното за недвижими имоти на Global Finance за България и изпълнителен директор на "Алфа дивелъпмънтс". Тя е сред създателите и първи изпълнителен директор на "София тех парк".
Любо Георгиев е директор на общинското дружество "Софпроект" и ръководител на екипа на "Визия за София" от създаването й преди две години. Учил е архитектура в IUAV (Венеция, Италия) и TU Delft (Делфт, Холандия). Работил е като директор на фестивала One Architecture Week (Пловдив, 2014-2016), бил е водещ проектант в Turenscape (Пекин, Китай 2012–2014), проектант в MVRDV (Ротердам, Холандия, 2009) и в Claus en Kaan Architecten (Амстердам, Холандия, 2007 – 2009). Участвал е в инициативи като Failed Architecture, рубриката "Архитектурна критика", филмите "Усещане за град" и "Познавате ли архитекта?", групата "Лаборатория за градско развитие". Автор на изложби, работилници, лекции и публикации.

Как си обяснявате парадокса, че хората искат по-добра среда: по-чист въздух, по-малко шум, по-чисти улици, но в същото време не са склонни да си променят навиците и да изхвърлят разделно или да ползват градски транспорт?

Любо Георгиев: Гражданската активност е ключова и трябва да я има. Но всяко усилие за по-качествена среда трябва да бъде улеснено в рамките на някаква работеща система. Човек трябва да знае, че има полза от неговото действие. В момента няма силна, ясна и достатъчно добре функционираща система, която да има ефект върху целия град, иначе позитивни неща в различни сфери има. И обратно - която да порицае и накаже действията на недобросъвестния гражданин.


Елица Панайотова: Един от най-големите проблеми е липсата на контрол. Ако няма контрол, нищо от това, което искаме да постигнем, няма да се случи, защото никъде по света не се е случило по друг начин. Обсъждахме наскоро с една от неправителствените огранизации проект за нова велоалея в София и те казват: "Вече никой не прилага ограничителни мерки в градовете, само такива, които насочват." Да, но това се случва в общества, които първо са имали ограничителни мерки, много строг контрол и санкция. Те са стигнали вече до нивото, в което един знак върши работа, но чак след тази стъпка.

Има ли воля в администрацията за непопулярни мерки и ефективен контрол?

Е: За съжаление е малко като кокошката и яйцето - за да имаш воля, трябва поне малко да знаеш, че ще срещнеш разбиране, или другият вариант е да си камикадзе и да кажеш: аз въпреки всички негативи съм готов да се унищожа и да наложа тези мерки. До скоро общинската администрация нямаше много механизми да контролира неправилното паркирането. Това беше в правомощията на пътна полиция. "Център за градска мобилност" вече има право да санкционира всички неправилно паркирали автомобили в рамките на синя и зелена зона - не само тези, които не са си пуснали есемес навреме, но и тези, които са паркирали върху тротоар, извън очертанията и др. Ето това е крачка в правилната посока. Друг пример са инициативите на районните кметове за платени зони за паркиране или еднопосочни улици.



Л: За да има воля и капацитет в администрацията, тя трябва да е едно цяло, би трябвало да действа като една машина. В момента не е абсолютно стикована. Нещата доста зависят от личната инициатива на конкретен районен кмет, заместник-кмет, директор на дирекция. Самият аз работя в общината, за да допринеса този град да стане по-добър.

Автомобилите и трафикът се превръщат в най-съществения проблем за качеството на живота в София? Как да ги намалим?

Л: Много хора не го осъзнават, но мобилността ни влияе на психологическо ниво. Когато вървим по тротоара, един до друг, сме много по-човечни, защото виждаме човешки същества. Когато сме в коли, виждаме кола, не мислим за това, че в нея има човек, и ставаме по-агресивни, изнервени.

Съществена причина за ползването на автомобили е воденето на деца на детска градина и училище. Надявам се системата за записване по райони да започне да дава резултати. Ще продължим да правим анализи в тази посока.

Има и културно-психологически феномен, особено сред хора над средна възраст, на които са им забранявали да имат коли, сега решават, че никой не бива и не може да им забранява. Но не всички се движат с кола - да, една трета от хората се придвижват с автомобил, но 40% ползват градски транспорт, а останалите - пеша или колело.

Е: Надявам се скоро да има движение по проекта за споделени велосипеди под наем. Също така две чужди и една българска компания са заявили желание да предоставят електрически тротинетки под наем.

Могат ли технологиите, иновациите, научната общност да "издърпат" града? И къде би могло да има пробив?

Л: Важно е да кажем, че общината не е градът. Всъщност голяма част от това, което ни се случва, е дело, в положителен и лош смисъл, на не-общината. В София от години кипи активност в много сфери: гражданско общество, иновации, предприемачество. Каква би трябвало да бъде ролята на общината - тя трябва да задава правила и да ги прилага. Но друга ключова нейна роля, за която все още няма достатъчно разбиране, е медиаторската - да свързва заинтересовани лица, да прави така, че не тя сама непременно да избута някакъв проект, а да свърже други хора, които имат знанието, възможностите, човешкия ресурс, парите. Има действия в тази посока, например главният архитект с опита за НПЗ "Хладилника".

Е: Технологиите, данните, информацията - те са важни. Но има още три неща - хора с визия, които да искат да направят този скок и да искат да учат. Второто е добра координация - между различните институции. И силна законодателна инициатива. Чисто законодателно ние понякога изоставаме от реалностите около нас.

Посочете сфера, която би подобрила качеството на живот в София?

Елица Панайотова: Ключът е в транспорта и цялата мобилност в града. Решенията са да регулираме паркирането, да се обърне по-голямо внимание на развитието на автобусния транспорт и да се насърчават всички други алтернативи - велосипеди и скутери. Това ще има ефект върху чистотата на въздуха и нивата на шум, ще отвори място за зеленина, а тротоарите трябва да са инвестиционен приоритет.

Любо Георгиев: Приоритет би трябвало да е вътрешната организация. Бих го нарекъл административна реформа, макар че звучи изтъркано. В общината няма един отдел, който да се занимава с комуникацията на цялата община, а след като огромни корпорации могат да имат успешна комуникация, значи и София може.

Капитал #27

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Битката за постовете в ЕС
  • Държавата се триуми за концесионера на летище София
  • Раждането на хъба "Балкан"

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 3 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 3907 прочитания

Лесният паник бутон на гетата 1 Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 3450 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА" Затваряне
Раждането на газовия хъб "Балкан"

В законопроекта за бъдещата газова борса има редица спорни моменти, които може да обезсмислят идеята България да бъде газоразпределителен център

Още от Капитал
Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10