С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
5 юли 2019, 10:02, 2066 прочитания

Как да подобрим живота в столицата?

Елица Панайотова от "Зелена София" и Любо Георгиев от "Визия за София" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Елица Панайотова е координатор на инициативата на Столичната община "Зелена София". Започва професионалната си кариера като архитект и експерт по градско планиране. Участва в планирането и изграждането на първите сгради на "Бизнес парк София", които управлява за няколко години. По-късно в кариерата си работи като търговски аташе в българското посолство във Вашингтон, ръководител на звеното за недвижими имоти на Global Finance за България и изпълнителен директор на "Алфа дивелъпмънтс". Тя е сред създателите и първи изпълнителен директор на "София тех парк".
Любо Георгиев е директор на общинското дружество "Софпроект" и ръководител на екипа на "Визия за София" от създаването й преди две години. Учил е архитектура в IUAV (Венеция, Италия) и TU Delft (Делфт, Холандия). Работил е като директор на фестивала One Architecture Week (Пловдив, 2014-2016), бил е водещ проектант в Turenscape (Пекин, Китай 2012–2014), проектант в MVRDV (Ротердам, Холандия, 2009) и в Claus en Kaan Architecten (Амстердам, Холандия, 2007 – 2009). Участвал е в инициативи като Failed Architecture, рубриката "Архитектурна критика", филмите "Усещане за град" и "Познавате ли архитекта?", групата "Лаборатория за градско развитие". Автор на изложби, работилници, лекции и публикации.

Как си обяснявате парадокса, че хората искат по-добра среда: по-чист въздух, по-малко шум, по-чисти улици, но в същото време не са склонни да си променят навиците и да изхвърлят разделно или да ползват градски транспорт?

Любо Георгиев: Гражданската активност е ключова и трябва да я има. Но всяко усилие за по-качествена среда трябва да бъде улеснено в рамките на някаква работеща система. Човек трябва да знае, че има полза от неговото действие. В момента няма силна, ясна и достатъчно добре функционираща система, която да има ефект върху целия град, иначе позитивни неща в различни сфери има. И обратно - която да порицае и накаже действията на недобросъвестния гражданин.


Елица Панайотова: Един от най-големите проблеми е липсата на контрол. Ако няма контрол, нищо от това, което искаме да постигнем, няма да се случи, защото никъде по света не се е случило по друг начин. Обсъждахме наскоро с една от неправителствените огранизации проект за нова велоалея в София и те казват: "Вече никой не прилага ограничителни мерки в градовете, само такива, които насочват." Да, но това се случва в общества, които първо са имали ограничителни мерки, много строг контрол и санкция. Те са стигнали вече до нивото, в което един знак върши работа, но чак след тази стъпка.

Има ли воля в администрацията за непопулярни мерки и ефективен контрол?

Е: За съжаление е малко като кокошката и яйцето - за да имаш воля, трябва поне малко да знаеш, че ще срещнеш разбиране, или другият вариант е да си камикадзе и да кажеш: аз въпреки всички негативи съм готов да се унищожа и да наложа тези мерки. До скоро общинската администрация нямаше много механизми да контролира неправилното паркирането. Това беше в правомощията на пътна полиция. "Център за градска мобилност" вече има право да санкционира всички неправилно паркирали автомобили в рамките на синя и зелена зона - не само тези, които не са си пуснали есемес навреме, но и тези, които са паркирали върху тротоар, извън очертанията и др. Ето това е крачка в правилната посока. Друг пример са инициативите на районните кметове за платени зони за паркиране или еднопосочни улици.



Л: За да има воля и капацитет в администрацията, тя трябва да е едно цяло, би трябвало да действа като една машина. В момента не е абсолютно стикована. Нещата доста зависят от личната инициатива на конкретен районен кмет, заместник-кмет, директор на дирекция. Самият аз работя в общината, за да допринеса този град да стане по-добър.

Автомобилите и трафикът се превръщат в най-съществения проблем за качеството на живота в София? Как да ги намалим?

Л: Много хора не го осъзнават, но мобилността ни влияе на психологическо ниво. Когато вървим по тротоара, един до друг, сме много по-човечни, защото виждаме човешки същества. Когато сме в коли, виждаме кола, не мислим за това, че в нея има човек, и ставаме по-агресивни, изнервени.

Съществена причина за ползването на автомобили е воденето на деца на детска градина и училище. Надявам се системата за записване по райони да започне да дава резултати. Ще продължим да правим анализи в тази посока.

Има и културно-психологически феномен, особено сред хора над средна възраст, на които са им забранявали да имат коли, сега решават, че никой не бива и не може да им забранява. Но не всички се движат с кола - да, една трета от хората се придвижват с автомобил, но 40% ползват градски транспорт, а останалите - пеша или колело.

Е: Надявам се скоро да има движение по проекта за споделени велосипеди под наем. Също така две чужди и една българска компания са заявили желание да предоставят електрически тротинетки под наем.

Могат ли технологиите, иновациите, научната общност да "издърпат" града? И къде би могло да има пробив?

Л: Важно е да кажем, че общината не е градът. Всъщност голяма част от това, което ни се случва, е дело, в положителен и лош смисъл, на не-общината. В София от години кипи активност в много сфери: гражданско общество, иновации, предприемачество. Каква би трябвало да бъде ролята на общината - тя трябва да задава правила и да ги прилага. Но друга ключова нейна роля, за която все още няма достатъчно разбиране, е медиаторската - да свързва заинтересовани лица, да прави така, че не тя сама непременно да избута някакъв проект, а да свърже други хора, които имат знанието, възможностите, човешкия ресурс, парите. Има действия в тази посока, например главният архитект с опита за НПЗ "Хладилника".

Е: Технологиите, данните, информацията - те са важни. Но има още три неща - хора с визия, които да искат да направят този скок и да искат да учат. Второто е добра координация - между различните институции. И силна законодателна инициатива. Чисто законодателно ние понякога изоставаме от реалностите около нас.

Посочете сфера, която би подобрила качеството на живот в София?

Елица Панайотова: Ключът е в транспорта и цялата мобилност в града. Решенията са да регулираме паркирането, да се обърне по-голямо внимание на развитието на автобусния транспорт и да се насърчават всички други алтернативи - велосипеди и скутери. Това ще има ефект върху чистотата на въздуха и нивата на шум, ще отвори място за зеленина, а тротоарите трябва да са инвестиционен приоритет.

Любо Георгиев: Приоритет би трябвало да е вътрешната организация. Бих го нарекъл административна реформа, макар че звучи изтъркано. В общината няма един отдел, който да се занимава с комуникацията на цялата община, а след като огромни корпорации могат да имат успешна комуникация, значи и София може.

Капитал #27

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Битката за постовете в ЕС
  • Държавата се триуми за концесионера на летище София
  • Раждането на хъба "Балкан"

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Европейските инвестиции на Пловдив Европейските инвестиции на Пловдив

Бизнесът в региона влага средства в машини, а властта подобрява инфраструктурата и градската среда, къде успешно, къде не

12 окт 2019, 1607 прочитания

Кеч с корупцията 3 Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

11 окт 2019, 5494 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "ПОЛИТИКА И ИКОНОМИКА" Затваряне
Раждането на газовия хъб "Балкан"

В законопроекта за бъдещата газова борса има редица спорни моменти, които може да обезсмислят идеята България да бъде газоразпределителен център

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм