Цената на три месеца
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Цената на три месеца

Pixabay.com

Цената на три месеца

Колко може да изгуби българската икономика през април, май и юни заради COVID-19

5042 прочитания

Pixabay.com

© Pixabay.com


През първите два месеца на годината светът до голяма степен беше само наблюдател на борбата на Китай с COVID-19. Повечето държави подцениха ситуацията, въпреки че още тогава глобалната промишленост започна да усеща влиянието на вируса през затруднените вериги на доставки, наложиха се и промени в международните въздушни маршрути. Всичко това обаче бледнее пред силата на бурята, която връхлетя световната икономика през март с разпространението на коронавируса в Европа и САЩ. Най-често спряганият срок на строгите ограничения е около 2-3 месеца, а това означава, че загубите за бизнеса и икономиката ще се усетят шоково предимно през второто тримесечие на 2020 г. Това в никакъв случай не означава апокалипсис, защото обикновено след рязко потъване следва бързо наваксване. Но си струва да се погледне, доколкото е възможно, какъв е мащабът на рисковете за българската икономика през следващите месеци през призмата на миналото.

Автор: Капитал

Един от преките ефекти от изолацията на голяма част от населението ще бъде видим през частното потребление - сумата на домакинските разходи е 17 млрд. лв. през второто тримесечие на миналата година при общо 29.5 млрд. лв. стойност на БВП. Правителството предприе фискални мерки, които могат да компенсират част от негативните ефекти, но загубите от отлагането както на големи покупки от страна на домакинствата, така и на инвестиционни планове от страна на фирмите, ще бъдат значителни. Създадената добавена стойност също ще понесе удар - от 25.4 млрд. лв. почти половината се генерира от активността в търговията, транспорта, индустрията, туризма и развлеченията.

Автор: Капитал

По-слабо потребление тази година автоматично означава и по-малки данъчни приходи в държавния бюджет. През периода април - юни 2019 г. постъпленията от ДДС превишават 2.5 млрд. лв. - безспорно най-големият източник на приходи в бюджета. Спад може да се очаква и по второ перо - осигуровките, предвид извилите се тази седмица опашки пред бюрата по труда и промените в мярката 60/40, според които държавната помощ за работодателите по време на извънредното положение включва не само 60% от осигурителния доход на служителите, но и дължимите осигурителни вноски. Изплащането на корпоративен данък също ще се забави и може да постъпи в сметките на правителството чак към края на юни. Но вероятно и тук ще е видим спад, тъй като фирмите имат опцията да не изплащат авансови вноски, ако очакват загуба през тази година.

Автор: Капитал

През второто тримесечие на миналата година работещите в България са 3.26 млн. души по данни на НСИ, от които 58% са в сектори, които ще бъдат по-силно засегнати от кризата. В най-голям риск са позициите на заетите в ресторанти, хотели, туризъм, развлечения. От търговията и леката промишленост пък идват около 30% от новорегистрираните 37.9 хил. безработни три седмици след обявяването на извънредното положение по данни на Агенцията по заетостта.

Автор: Капитал

Нарушения могат да се очакват в почти всеки аспект на външната търговия през второто тримесечие, било то заради трудности в доставките, неплатежоспособни партньори в чужбина или промени в структурата на търсенето на потребителски стоки заради несигурното бъдеще на домакинския бюджет. През второто тримесечие на 2019 г. общата сума на продадените в чужбина български стоки достига 14.1 млрд. лв., от които с най-голям дял са машините (3.8 млрд. лв.). Негативен ефект тук може да се очаква заради нарушените вериги за доставки в Европа, което свива поръчките към българските поддоставчици. За същия период на българския пазар са продадени чужди стоки за 16.2 млрд. лв. Тук машините - основно потребителска електроника, техника и други, се равняват на 4.9 млрд. лв., но надали търсенето на бяла, черна техника или телефони ще е голямо през следващите месеци предвид несигурния пазар на труд и спадащите доходи.

Автор: Капитал

Въпреки че пикът на летния туристически сезон е през третото тримесечие на годината, българските граждани се възползват от великденските и майските празници, за да пътуват в страната и зад граница. Така например миналата година броят на хората, ходили в чужбина с цел почивка, нараства от 121 хил. през март до 255 хил. през май и юни. Но разходите на българите са малка част от оборота в сектора. Краят на тримесечието маркира началото на летния туристически сезон и притока на чужденци към България. Шансовете дотогава ограниченията за международни пътувания да са облекчени са минимални. Само хотелите например са в риск да изпуснат над 300 млн. лв. приходи от нощувки. Към момента прогнозите за възстановяване на международния въздушен трафик клонят към края на есента. По всяка вероятност броят на посещения на чужди туристи ще е на рекорден минимум тази година.

Автор: Капитал

Закономерност на имотния пазар е, че второто тримесечие е по-силно от първото, а в отделни години (за последен път през 2011 г.) - и от третото. През второто тримесечие на 2019 г. са регистрирани 52.5 хил. покупко-продажби на имоти в цялата страна, от които 7.67 хил. в София. Агенцията по вписванията все още не е публикувала статистиката за първото тримесечие на 2020 г. След въвеждането на извънредни мерки от втората половина на март обаче някои агенции заговориха за спад от 70% в сделките при тях. При това през периода пазарът все още се движеше по инерция и се довършваха сделки, започнати преди 13 март. Сделки и при карантината технически са възможни, но купувачите изчакват, за да видят как ще се развие пазарът. А и след като се вдигне извънредното положение, този сектор едва ли автоматично ще възстанови предишните си темпове. Мнозина ще са несигурни в доходите си и ще избягват да вземат ипотечни кредити, ако нуждата не е неотложна, а банковото кредитиране, както е известно, беше един от двигателите на ръста в последните години.

Автор: Капитал

Българският автомобилен пазар от години е движен основно от продажбите и вноса на по-стари коли. И макар през последните години новите автомобили да бележат ръст, в сектора преобладават леките коли над 15-годишна възраст. През второто тримесечие на 2019 г. пазарът беше относително стабилен. Очакванията за същия период на тази години са за тотален срив заради спряната икономическа активност и предпазливите клиенти.

През първите два месеца на годината светът до голяма степен беше само наблюдател на борбата на Китай с COVID-19. Повечето държави подцениха ситуацията, въпреки че още тогава глобалната промишленост започна да усеща влиянието на вируса през затруднените вериги на доставки, наложиха се и промени в международните въздушни маршрути. Всичко това обаче бледнее пред силата на бурята, която връхлетя световната икономика през март с разпространението на коронавируса в Европа и САЩ. Най-често спряганият срок на строгите ограничения е около 2-3 месеца, а това означава, че загубите за бизнеса и икономиката ще се усетят шоково предимно през второто тримесечие на 2020 г. Това в никакъв случай не означава апокалипсис, защото обикновено след рязко потъване следва бързо наваксване. Но си струва да се погледне, доколкото е възможно, какъв е мащабът на рисковете за българската икономика през следващите месеци през призмата на миналото.

Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    dpnps avatar :-|
    dpnps

    Сега, когато нещата в Китай се поуспокоиха (Хубей е последната провинция, която се върна към нормален живот, и отвори границите си на 8ми Април, 76 дни след като стартира изолацията. В останалите провинции на Китай животът се върна към нормалния си ритъм още края на Февруари, началото на Март), нека прегледаме времевата линия на фактите около епидемията, откакто тя стартира в град Ухан, провинция Хубей. Така можем да си направим някои изводи за това какви са ефективните методи за справяне с кризата. Можем също да направим и някои сравнения на реакцията на азиатския гигант, с реакциите на Европа и САЩ, които сравнения съвсем не са в полза на последните.

    В средата и края на Декември в Ухан се появяват случаи на атипична пневмония. В онзи момент не е имало тестове, не се е знаело за какво заболяване става въпрос. Единственият метод за диагностика е бил скенер на белите дробове. В началото има регистрирани 7 случая, на 21ви Декември. Започва разследване, все още на провинциално ниво. На 27 Декември са известени централните власти в Пекин.

    На 31ви Декември Китай уведомява СЗО за случващото се. По онова време вече екипи в Ухан проследяват пътя на заразата на десетки случаи. В онзи момент генезисът на всички случаи може да бъде проследен обратно до рибен пазар в Ухан и все още няма доказателства вирусът да се пренася от човек на човек.

    На 1ви Януари 2020, въпросният рибен пазар е затворен и дезинфекциран, а районът е отцепен. На същия ден е уведомена обществеността в Китай като има два репортажа за деня по Китайската национална телевизия ССТВ.

    Междувременно броят на случаите се увеличава. Учените разбират че става въпрос за нов коронавирус на 7ми Януари 2020, а на 11 Януари успешно изолират вирусния геном и го споделят със световната научна общественост, което е от огромно значение за да може на ранен етап да започне работа по изнамирането на лечение и ваксина. По-късно СЗО наименува вируса САРС-Ков 2, а заболяването причинено от него Ковид-19.

    На 15 Януари изникват неоспорими доказателства, че има разпространение от човек на човек. И тук започва интересната част.

    В цял Китай буквално за часове се спират всички групови събития. Затварят всички обществени сгради, зали, храмове. Всички билетни канселации за събития или транспорт стават безплатни, за да се разубедят хората да се събират или да пътуват. Консултацията и лечението на грипоподобни симптоми стават безплатни в цялата страна с идеята хората да бъдат насърчени да потърсят лекарска помощ и да докладват състоянието си. Междувременно, всички лекари в страната са върнати на работа по спешност. (в онзи момент много от тях вече са били в новогодишен отпуск)

    На 21ви Януари се състои среща на Политбюро. След срещата, президентът Ши Джинпин прави изявление относно случващото се в което казва, че на всички нива държавата и нацията трябва да се мобилизират за борба със заболяването.

    2 дни по късно, на 23 Януари 2020 в 10 часа сутринта (на Китайската Бъдни Вечер), Китай карантинира град Ухан с 15 милионно население. Спират се всички полети, влакове, обществен транспорт. Трябва да се отбележи, че това решение се взима при регистрирани в онзи момент около 400 случая на заболели. Статистически анализ в последствие показва, че в онзи момент реалната бройка е била вече над 12,000 случая, но властите са знаели за малко над 400. (  тази информация е от статията на математика Thomas Pueyo, която горещо препоръчвам.
    https://medium.com/ @tomaspueyo/coronavirus-the-hammer-and-the-dance-be9337092b56  )

    ***

    Нека си припомним, че по онова време Западните медии тръбяха колко репресиращо и ненужно било всичко това и как било само демонстрация на сила. Нямало било доказателства, че карантинирането на цели градове е ефективно. Е, три месеца по-късно международен екип от учени публикуват репорт според, който навременните действия на Китайските власти са предотвратили заразяването на 700,000 души:

    https://www.japantimes.co.jp/news/2020/04/01/asia-pacific/china-wuhan-lockdown-700000-coronavirus-cases/ #.Xo_SNcgzbIU

    "China’s decision to lock down the city of Wuhan, ground zero for the global COVID-19 pandemic, may have prevented more than 700,000 new cases by delaying the spread of the virus, researchers said Tuesday.

    Drastic Chinese control measures in the first 50 days of the epidemic bought other cities across the country valuable time to prepare and install their own restrictions, according to the paper by researchers in China, the United States and the U.K., published in the journal Science."

    ***

    На следващия ден, 24 Януари 2020, Китай запечатва още 15 града в провинция Хубей, всички с милионно население, като най големия от тях е с 8 милионно население.

    На 25 Януари, 10 дни след като се доказва пренос от човек на човек, се карантинира цялата провинция Хубей с 60 милионно население.

    Това е равносилно на карантинирането на цяла Италия... за 3 дни.

    Още в средата на Януари, 7 градски болници в Ухан са превърнати в инфекциозни за борба с Ковид-19, а пациентите им са преразпределени по други болници. След като провинцията се запечатва и така се изолира огнището, буквално за дни се създават нови болници с капацитет около 1000 легла всяка. Стадиони и обществени сгради се превръщат в инфекциозни болници и карантинни отделения. 2 големи специализирани болници с капацитет общо 3000 легла са построени от нулата. Първата за около 7 дни, втората за около месец. Там се лекуват най-тежките случаи. В пика на епидемията в Ухан е имало 14 временни болници създадени за случая. Днес вече всички тези временни болници са затворени.

    По онова време кадрите на строящите се болници бяха обявени от СиЕнЕн и други Западни медии за Комунистическа пропаганда. А междувременно в Европа и в САЩ фестивали, мачове и други многолюдни събития си вървяха с пълна сила сякаш нищо не се случва, въпреки че в края на Януари вече имаше регистрирани случаи в Европа. (първите два случая в Италия са регистрирани в Рим още на 31ви Януари, а в Германия има регистрирани случаи още преди тази дата)

    ***

    Епидемиологът от СЗО, Bruce Aylward, който месец по късно (през Февруари) беше в Китай заедно с делегация от 25 международни специалисти обобщи ситуацията така: "Стадиони стават на болници с 1000 легла за 48-72 часа. Оборудвани и с персонал." На пресконференцията, която даде след прибирането си, доктор Aylward обясни много добре за какво заболяване става въпрос и как то бива успешно ограничавано в Китай. Мерките ги описа много добре: карантина и социално дистанциране, клиники извън болниците които да поемат пика на желаещите да се изследват, масови тестове и карантиниране на заразените, издирване и интервюиране на десетки хиляди контакти на доказано заразени и последващото им карантиниране и така нататък.

    След посещението си в Китай, 25те специалисти публикуваха обстоен репорт. Ето видеото от пресконференцията на доктор Aylward веднага след прибирането му от Китай:

    https://www.youtube.com/watch?v=PfR2pECJoeY

    По онова време (средата на Февруари) повечето страни по света, бяха във фаза на епидемията далеч преди Ухан от 23 Януари и мерките можеше да се приложат, дори и частично.

    За жалост обаче, основният отзвук от пресконференцията на доктор Aylward беше, че получи критики, заради това, че бил защитавал и възхвалявал комунистическия режим в Китай.

    ***

    Сега да се върнем на първите дни от епидемията в Ухан, когато се създават специализираните болници за борба с Ковид-19.

    Ще се запитате, откъде са дошли оборудването и персоналът? Оборудването и персонала ги докараха от други провинции, за да поемат пика на нуждаещите се в провинция Хубей. Всяка една провинция на Китай изпраща хиляди респиратори и хиляди медици в знак на солидарност. Китайците бързо осъзнаха, че за да поддържат хората живи им е нужна апаратура, която не е на лице в Ухан. С наличните респиратори и персонал в Ухан няма как да покрият пика на заболелите. Затова на високо ниво още в средата на Януари се взима решение да се изолира най-засегнатата провинция и в епицентъра на кризата да се съсредоточат ресурси от цялата страна. Резултатът е, че буквално за няколко дни 40,000 души медицински персонал се стичат от цял Китай в Ухан и започват работа във временните специализирани болници.

    Междувременно в останалите Китайски провинции, където епидемията е все още в зародиш, се налагат строги мерки. Там където градският транспорт или обществените сгради все още работят не може да се влиза без хирургическа маска. Навсякъде се измерва температурата на хората. А много от провинциите налагат карантинни мерки. Изчислява се че до края на Януари месец в Китай 750 милиона души са под пълна или частична карантина.

    Всяка местна власт в Китай е задължена да наложи минимум мерките препоръчани от централната власт в Пекин, но доста провинции налагат дори по-стриктни мерки.

    Една от най-важните причини за успешното ограничаване на епидемията е интервюирането на всички заразени в страната за лицата, с които са били в контакт, и последващото им издирване и тестване. От края на Февруари Китай прави по 1.5 милиона теста на седмица. За сравнение, в началото на Март в САЩ имаше направени само 1000 теста, и след като получи критика, Агенцията по Контрол на Заразните Болести в САЩ (СиДиСи) просто спря да обявява броя на направените тестове без да обясни защо.

    Колкото до издирването и тестването на контакти на доказано заразени в Китай, само в Ухан има сформирани 1800 издирвателни екипа (5 души всеки), които се занимават с издирване на контакти ежчасно. В другите градове организацията е сходна.

    По информация от Края на Февруари:

    в град Шенжен заразените са споменали 2842 контактни лица, 2240 от които са тествани, като 2.8% от тях са се оказали болни.

    в провинция Съчуан при споменати 25,493 контактни лица, 25,347 са открити и 23,178 от тях са тествани (заболели са 0.9% от тях).

    Разбира се подобни мерки изискват големи човешки и финансови ресурси, но много от взетите мерки могат да бъдат рутинни и евтини, без да ангажират медицински персонал, и в същото време ефективни. Ето едно интересно видео, в което се засягат някои от мерките, които са взети в град Нанкин и са сработили успешно:

    https://m.youtube.com/watch?v=YfsdJGj3-jM&feature=youtu.be

    За това доколко са проработили мерките в останалите Китайски провинции говори статистиката.

    Китайските власти очакват 170,000 случая на заразени, докато реалната бройка е два пъти по-малка. Навсякъде освен в Хубей епидемията е овладяна в ранна фаза, като в повечето провинции има по-малко от 1000 заразени.

    Смъртността в провинция Хубей е около 4.8%, докато в останалата част на Китай е 0.9%. В страни като Италия или Испания смъртността тепърва ще се разбере, но за огромна жалост по най-вероятно ще надхвърли смъртността в провинция Хубей.

    От друга страна Южна Корея бързо и успешно приложи гореизброените мерки и успя да заравни кривата и да задържи смъртността под 1%.

    Какви са изводите.

    Китай беше първата засегната страна. В самото начало дори не знаеха с какво си имат работа. Трябваше да изучат заболяването от нулата и да действат на доста фронтове едновременно. Трябваше да вземат много трудни решения за много кратко време и то пред лицето на неизвестното - без да разполагат с добра диагностика и разработени методи на лечение. (Например, Китайците още в ранен етап разбраха, че за разлика от САРС, сегашното заболяване може да бъде заразно дори преди болният да има симптоми. Това наложи създаването на издирвателните екипи споменати по-горе. В някакъв момент стана ясно, че бързите тестове не дават коректни резултати. Промениха правилата за диагностика и се въведе задължителен скенер на дробовете. Китайски компании разработиха софтуер с изкуствен интелект, който да разпознава заболяването по снимка на дробовете. Това доведе до рязко увеличение на бройката заразени с около 15,000 души. Разбира се медиите на Запад побързаха да обявят това за доказателство, че Китайските власти лъжат за реалния брой заразени.)

    От друга страна в Европа и САЩ всичко, което се случва сега можеше да се предвиди преди 2 месеца. Отдавна има бързи антиген тестове, има и тестове за антитела от 17 Февруари. Отдавна е известно как протича заболяването, какви са усложненията, какво е необходимото оборудване за да бъдат поддържани пациентите живи както и какви са нужните мерки, които трябва да се вземат за да се предпази медицинския персонал. Има ги и примерите на Корея, Тайван, Сингапур, които възприеха много бързо Китайските методи на социална дистанция, тестване и изолация и овладяха кризата.

    И въпреки това навсякъде в Европа и САЩ в момента е пълен хаос.

    Та толкова за фактологията зад това защо и как на Изток някои страни си решиха проблема и се връщат към нормален живот и защо на Запад това не се случва.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK