Да си спомняш аварията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да си спомняш аварията

30 секунди за цял живот - събиране на отпадъците с лопати

Да си спомняш аварията

Петър Гаврилов
15615 прочитания

30 секунди за цял живот - събиране на отпадъците с лопати

© GULIVER PHOTOS/GETTY IMAGES


Виталий Петренко е един от хората, чийто живот датата 26 април 1986 разделя на преди и след.

Разговаряме една неделна вечер в Киев. Виталий е бил на 16, когато се случва взривът, има ярки спомени от живота в Припят, от деня след аварията и евакуацията, но няма особено голямо желание да ги разказва. Това като че ли е общо за повечето хора, преживели и оставили част от живота си там, в "зоната".

Историята на Виталий, който е връстник на родния си град (Припят е построен през 1970 г. за хората, работещи в Чернобилската АЕЦ), е поразителна - почти целия ден на 26 април той прекарва в близката гора. Причината - военно обучение, което за класовете в гимназията е било задължително по времето на СССР. По-късно тази гора става известна като Червената гора поради факта, че сменила цвета си в ръждивочервен заради поетото количество радиационно замърсяване.

Виталий помни как военни коли и пожарни поливали с подобно на пяна вещество нався­къде. Малко след един часа той се качил на покрива на блока си, за да види горящия 4-ти блок на АЕЦ, на около три километра. Питам го дали някой друг негов познат е видял пожара. Да, казва той, моят приятел Максим Маклюк, който ловеше риба през онази нощ в езерото, от което се охлаждаше реакторът, видя взрива с очите си. Умря още през 1986 от рак на мозъка, изпреварва Виталий моя въпрос какво е станало след това с Максим. После ми показва снимка на улицата, където е живял и откъдето са си тръгнали рано сутринта на 27 април, когато е станало ясно, че евакуация ще има. В началото се считало, че е за малко и когато аварията бъде овладяна, ще се завърнат отново - затова и напуснали без нищо, само с документи и малко храна.

Александър Сирота също е живял в Припят до аварията. През 1986 е бил на десет. Не помни много от този ден, казва, че със свой приятел избягали от училище, за да си играят на река Припят, която тече покрай града и централата. Направил им впечатление големият брой линейки, които влизали в болницата, както и слуховете, че в АЕЦ "нещо става". Помни, че отишъл на стадиона, за да гледа вертолетите, които кацали там. Връщал се е многократно в Припят - "поне по 3-4 пъти годишно ходя там, най-хубаво е през май, искаме градът да бъде обявен за музей". Подобно нещо ми казва и Виталий - те с Александър са редактори на проекта Pripyat.com - сайт, в който са събрани материали, снимки и спомени за града, аварията и всичко, свързано с нея. Освен превръщането на Припят в музей желанието на това "общество" е да се спрат мародерствата и да се провежда дезактивация - каквато е имало в първите дни след аварията, когато се е считало, че хората ще се върнат отново. Искат и отчуждената зона официално да бъде обявена за резерват. Все още отговор от властите няма.

Преглед на оригинала

В музея на Чернобил в Киев пускат откъс от филма "Чернобил - хроника на трудните седмици", в който се виждат войници, излизащи за своите тридесет секунди на покрива на тре-ти реактор, преди да ги уволнят предсрочно. Питам колко от тях са живи. Екскурзоводката не знае. Успявам да се сдобия с телефона на един от операторите на филма, с когото се срещам в деня на заминаването си. Разговарям с Владимир Таранченко в Съюза на украинските филмови дейци, където пием нещо подобно на кафе във ведомственото барче. Екипът прекарва около 100 дни в "зоната" - от май до декември 1986. Таранченко е оператор на кадрите с войниците на покрива на трети блок, където усещането било "като, че ли ти стискат главата в менгеме". В първите дни имало места с толкова силна радиация, че операторът Виктор Крипченко, който снимал от укритие, получил нещо като изгаряне на ръката, с която държал камерата.

Готовият филм получил 152 бележки от съветската цензура. "Ако се бяхме съобразили с всички, филм нямаше да има, коментира кратко Таранченко. Излезе благодарение на режисьора Владимир Шевченко, който отказа да прави каквито и да било поправки в монтираната лента." Режисьорът победил цензурата, но не победил радиацията. Заради фатална доза облъчване Шевченко починал на следващата година.

Преглед на оригинала
"Ликвидаторите"

Повече от 600 хиляди души в Украйна, Беларус и Русия са участвали в ликвидация на последствията от аварията на Чернобилската АЕЦ и днес те са известни именно така - "ликвидатори". Близо десет хиляди войници са минали през покрива на съседния 3-ти реактор, откъдето с лопати изгребвали радиоактивни остатъци и ги хвърляли в разрушения 4-ти блок. Смяната на работата е била по 30 секунди на човек, след което те били предсрочно уволнявани и изпращани вкъщи. Много човешки истории са записани и на pripyat.com, където е поразителен разказът на един от вертолетчиците, "бомбардирали" реактора с торби с пясък и химикали, с които да спрат горенето и радиацията. На въпроса "вие знаехте ли какво става там и доброволно ли отивахте" той отговаря "и какво, като знаехме, че е опасно - няма да дойдат шведите или американците да ни поправят аварията".

Виталий Петренко е един от хората, чийто живот датата 26 април 1986 разделя на преди и след.

Разговаряме една неделна вечер в Киев. Виталий е бил на 16, когато се случва взривът, има ярки спомени от живота в Припят, от деня след аварията и евакуацията, но няма особено голямо желание да ги разказва. Това като че ли е общо за повечето хора, преживели и оставили част от живота си там, в "зоната".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Делото „Чернобил“

Делото „Чернобил“

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK