Да си спомняш аварията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Да си спомняш аварията

30 секунди за цял живот - събиране на отпадъците с лопати

Да си спомняш аварията

Петър Гаврилов
15654 прочитания

30 секунди за цял живот - събиране на отпадъците с лопати

© GULIVER PHOTOS/GETTY IMAGES


Виталий Петренко е един от хората, чийто живот датата 26 април 1986 разделя на преди и след.

Разговаряме една неделна вечер в Киев. Виталий е бил на 16, когато се случва взривът, има ярки спомени от живота в Припят, от деня след аварията и евакуацията, но няма особено голямо желание да ги разказва. Това като че ли е общо за повечето хора, преживели и оставили част от живота си там, в "зоната".

Историята на Виталий, който е връстник на родния си град (Припят е построен през 1970 г. за хората, работещи в Чернобилската АЕЦ), е поразителна - почти целия ден на 26 април той прекарва в близката гора. Причината - военно обучение, което за класовете в гимназията е било задължително по времето на СССР. По-късно тази гора става известна като Червената гора поради факта, че сменила цвета си в ръждивочервен заради поетото количество радиационно замърсяване.

Виталий помни как военни коли и пожарни поливали с подобно на пяна вещество нався­къде. Малко след един часа той се качил на покрива на блока си, за да види горящия 4-ти блок на АЕЦ, на около три километра. Питам го дали някой друг негов познат е видял пожара. Да, казва той, моят приятел Максим Маклюк, който ловеше риба през онази нощ в езерото, от което се охлаждаше реакторът, видя взрива с очите си. Умря още през 1986 от рак на мозъка, изпреварва Виталий моя въпрос какво е станало след това с Максим. После ми показва снимка на улицата, където е живял и откъдето са си тръгнали рано сутринта на 27 април, когато е станало ясно, че евакуация ще има. В началото се считало, че е за малко и когато аварията бъде овладяна, ще се завърнат отново - затова и напуснали без нищо, само с документи и малко храна.

Александър Сирота също е живял в Припят до аварията. През 1986 е бил на десет. Не помни много от този ден, казва, че със свой приятел избягали от училище, за да си играят на река Припят, която тече покрай града и централата. Направил им впечатление големият брой линейки, които влизали в болницата, както и слуховете, че в АЕЦ "нещо става". Помни, че отишъл на стадиона, за да гледа вертолетите, които кацали там. Връщал се е многократно в Припят - "поне по 3-4 пъти годишно ходя там, най-хубаво е през май, искаме градът да бъде обявен за музей". Подобно нещо ми казва и Виталий - те с Александър са редактори на проекта Pripyat.com - сайт, в който са събрани материали, снимки и спомени за града, аварията и всичко, свързано с нея. Освен превръщането на Припят в музей желанието на това "общество" е да се спрат мародерствата и да се провежда дезактивация - каквато е имало в първите дни след аварията, когато се е считало, че хората ще се върнат отново. Искат и отчуждената зона официално да бъде обявена за резерват. Все още отговор от властите няма.

В музея на Чернобил в Киев пускат откъс от филма "Чернобил - хроника на трудните седмици", в който се виждат войници, излизащи за своите тридесет секунди на покрива на тре-ти реактор, преди да ги уволнят предсрочно. Питам колко от тях са живи. Екскурзоводката не знае. Успявам да се сдобия с телефона на един от операторите на филма, с когото се срещам в деня на заминаването си. Разговарям с Владимир Таранченко в Съюза на украинските филмови дейци, където пием нещо подобно на кафе във ведомственото барче. Екипът прекарва около 100 дни в "зоната" - от май до декември 1986. Таранченко е оператор на кадрите с войниците на покрива на трети блок, където усещането било "като, че ли ти стискат главата в менгеме". В първите дни имало места с толкова силна радиация, че операторът Виктор Крипченко, който снимал от укритие, получил нещо като изгаряне на ръката, с която държал камерата.

Готовият филм получил 152 бележки от съветската цензура. "Ако се бяхме съобразили с всички, филм нямаше да има, коментира кратко Таранченко. Излезе благодарение на режисьора Владимир Шевченко, който отказа да прави каквито и да било поправки в монтираната лента." Режисьорът победил цензурата, но не победил радиацията. Заради фатална доза облъчване Шевченко починал на следващата година.

"Ликвидаторите"

Повече от 600 хиляди души в Украйна, Беларус и Русия са участвали в ликвидация на последствията от аварията на Чернобилската АЕЦ и днес те са известни именно така - "ликвидатори". Близо десет хиляди войници са минали през покрива на съседния 3-ти реактор, откъдето с лопати изгребвали радиоактивни остатъци и ги хвърляли в разрушения 4-ти блок. Смяната на работата е била по 30 секунди на човек, след което те били предсрочно уволнявани и изпращани вкъщи. Много човешки истории са записани и на pripyat.com, където е поразителен разказът на един от вертолетчиците, "бомбардирали" реактора с торби с пясък и химикали, с които да спрат горенето и радиацията. На въпроса "вие знаехте ли какво става там и доброволно ли отивахте" той отговаря "и какво, като знаехме, че е опасно - няма да дойдат шведите или американците да ни поправят аварията".

Виталий Петренко е един от хората, чийто живот датата 26 април 1986 разделя на преди и след.

Разговаряме една неделна вечер в Киев. Виталий е бил на 16, когато се случва взривът, има ярки спомени от живота в Припят, от деня след аварията и евакуацията, но няма особено голямо желание да ги разказва. Това като че ли е общо за повечето хора, преживели и оставили част от живота си там, в "зоната".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Делото „Чернобил“

Делото „Чернобил“

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK