Множествена безпомощност

Без лидер и без колективен дух. А сега накъде?

Множествена безпомощност

Провалът на националния отбор по волейбол открехна вратата към скритите проблеми

Божидар Къртунов
3178 прочитания

Без лидер и без колективен дух. А сега накъде?

© fivb.org


"Не мъже, а герои", беше девизът на телевизионното излъчване на Световната лига по волейбол. Доскоро националният отбор беше обединителната спортна кауза на България. Представянето му тази година обаче остави запалените си фенове разочаровани и отблъсна по-неутралната публика, която обичайно следва успеха. Единадесетте загуби в 12 мача за Световната лига бяха последвани от 13-о място на световното първенство - изравнено най-слабо представяне от всичките 17 участия. Толкова ниско този състав не беше падал от години. А неуспешните опити за лечение чрез смяна на треньора открехнаха вратата към килера на истинските проблеми, които дълги години ръководството на федерацията замиташе.

Слаба игра и липса на характер дори в по-обикновени мачове доведоха до истинското падение. Селекционерът Пламен Константинов отказа да посочи цели преди турнира, за да не натоварва състезателите си с очаквания. Но пък заяви, че влизането в осмицата е напълно постижимо. Е, оказа се, че не е съвсем така.

Твърде малко блясък

Когато застана начело на отбора, Константинов каза, че основните му проблеми са два - липсата на време и недостатъчният брой подготвени за националния отбор волейболисти. Той донякъде изненадващо извади близнаците Георги и Валентин Братоеви извън състава, въпреки че от известно време се говори, че създават проблеми в съблекалнята. Пое и няколко важни риска, които впоследствие не се оправдаха. Единият беше отборът да навлиза във форма с течение на световното, като целта беше във втората фаза тимът да е във вихъра си. Вторият беше свързан с взимането на само трима центрове - Виктор Йосифов, Теодор Тодоров и Светослав Гоцев, докато Николай Николов остана в София заради травма.

Резултатът в Полша е само три победи от девет мача, при това срещу скромните отбори на Мексико, Китай и Египет. А единствено тази срещу мексиканците може да влезе в категорията "убедителна". Отборът изигра един наистина силен мач - срещу олимпийския шампион Русия. Тогава обаче нямаше шанс - Йосифов се контузи още в началото и се наложи Данаил Милушев да играе на необичайния за него пост център. Руснаците вкарваха традиционно ас след ас (срещу слабото българско посрещане това им е основно оръжие от години) и завършиха с впечатляващите 17 точки от начален удар.

След този мач България духом напусна световното. В най-важните моменти липсваше игра, нямаше човек, който да поведе отбора, отсъстваха дух, разбирателство, отговорност на полето и се стигна до тежкия срив. "Напълно провалено световно първенство. Представихме се под очакванията ми и под нивото на отбора. Направихме слаба втора фаза. За мен по-голямото разочарование бяха последните два мача, въпреки че в началото отборът живееше с идеята, че можем да влезем в шестицата. Но последните два мача ме разочароваха като отношение", каза Константинов.

Според либерото Теодор Салпаров е време за равносметка: "Всеки знае къде е сбъркал, какво не е успял да направи по-добре, за да има резултат. Според мен изцяло вината трябва да поемем ние, състезателите, никой друг."

Без колектив, но и без лидер

Провалът на световното е провал и на отбора, но и на треньора. Константинов не намери начин да повлияе на грохналите си психически състезатели, въпреки че опита с различни прийоми - с добър тон, с викове, с мълчание. След това каза, че е разочарован от бездушието им и това може да го принуди да преосмисли идеята си да бъде селекционер и занапред. Обективните пречки като контузиите и визията на новия треньор не звучат убедително за хаоса на игрището в някои елементарни ситуации, нито пък недопустимо високият брой грешки - общо 233 или по седем средно на гейм.

Когато след скандалите около напускането на Матей Казийски през 2012 г. отборът все пак направи фурор на олимпиадата в Лондон, всички го отдадоха на колективния дух. Сега се оказа, че когато него го няма, липсата на лидер също е проблем. "Липсва колективният дух, изгуби се лидерът в отбора", каза мениджърът на шампиона "Марек Юнион Ивкони" и бивш дългогодишен национал Людмил Найденов за "Капитал". Според него преди лидер е бил Казийски, а също и Тодор Алексиев. Настоящият капитан обаче често беше ваден от игра или дори не започваше като титуляр. Освен това е известен и с трудния си характер.

В лидер трябваше да се превърне и диагоналът Цветан Соколов, но в трудните момент той изглежда по-скоро мекушав, отколкото човек с инстинкт на убиец, който да преобърне хода на мача. "Лидерите не се създават, а се раждат", повтори старата максима Константинов, който беше естественият номер 1 на този отбор в последните години от кариерата си. След това такъв беше Владимир Николов.

В плен на безвремието

Провалът от Полша е и директно отражение и от работата на федерацията в последното десетилетие. Потърсен от "Капитал", президентът на БФВ Данчо Лазаров даде серия от уклончиви отговори за представянето на отбора. "Твърде прибързано ще е, ако дам оценка. Резултатът е с по-сложен характер. Оценката със сигурност не е някаква възторжена. Безспорно ще излезем с изводи", каза той и допълни, че всеки е в правото си да критикува.

Лазаров и най-близките му хора в управлението от 13 години години гледат на успехите на националния отбор като на първостепенна задача и се носеха на вълните на спокойствието от успехите му. Затова и федерацията прави всичко необходимо, за да върви той - осигурява условия за добра подготовка, качествени съперници за контроли, а когато се налага, задейства силното си международно лоби и взима домакинства, за да не се пропуска участие на големи първенства. Константинов призна, че нищо не му е отказано.

В същото време БФВ е загърбила другите елементи в управлението на волейбола. Клубовете и школите са заринати във финансови проблеми, а първенството е на ниско ниво. Структуроопределящият преди години ЦСКА е в постоянна финансова криза. В провинцията също трудно могат да се намерят клубове с осигурен бюджет. Дори клубът на Лазаров "Левски Сиконко" вече е в историята. "Трябва да се обърне повече внимание на клубния волейбол. Сега е нарушен балансът - няма ги клубовете от средно ниво. Преди имаше шест-седем отбора със спонсори. Останахме само ние, докато другите карат на мускули или разчитат на местната община", каза Найденов.

Клубовете от елитната група са готови да продадат всеки качествен играч където и да е, за да си осигурят средства за съществуването си. От недоимъка обаче страдат школите им, които остават недофинансирани. Страдат и по-малки клубове, които са се специализирали в производството на млади волейболисти. Преди години те ги продаваха на по-големите клубове с мъжки отбори и така си осигуряваха съществуването. Сега няма кой да им купи продукцията.

Време за действие

От години се предлагат идеи, които остават висящи и неосъществени - като например създаването на Б национален отбор, какъвто предлага Константинов и имаше при Радостин Стойчев, както и да се провеждат треньорски курсове. В същото време отбори като Германия, Канада и Иран израстват благодарение на целеустремена стратегия, такава липсва в България. Лазаров твърди друго: "Име дългосрочна стратегия, но не е работа да я публикуваме за всенародно обсъждане. Вършим изключителна работа с подрастващите, но трябва време".

Когато преди години в най-силните моменти на националния отбор "Капитал" попита вицепрезидента Иван Тодоров какво прави за привличането на спонсори, отговорът му прозвуча перифразирано така: "Ние не ги търсим, те сами трябва да ни търсят." Такова е било отношението и към чуждестранна маркетингова компания, която е искала да помогне в търсенето на партньори. Сега опитът да се маркетира първенството през Валентин Михов дойде в един момент, в който вече почти нямаше какво да се продава. Националният отбор с това си представяне също става все по-безинтересен.

Според Найденов въпреки че управителният съвет на федерацията е от 25 души, решенията се взимат от петима-шестима от тях. Традиционно Лазаров се стреми да заглушава критиците си и ги привлича на своя страна, като им предоставя различни постове. Но пък твърди, че се вслушва в критиките. "Не сме безгрешни и се съобразяваме с мненията", заяви той. Покрай скандала Стойчев - Казийски не личеше да е така. Сега вече дори да не искат, ще трябва да се вслушват, защото без магията на националния отбор целият спорт е застрашен от катастрофа.

"Не мъже, а герои", беше девизът на телевизионното излъчване на Световната лига по волейбол. Доскоро националният отбор беше обединителната спортна кауза на България. Представянето му тази година обаче остави запалените си фенове разочаровани и отблъсна по-неутралната публика, която обичайно следва успеха. Единадесетте загуби в 12 мача за Световната лига бяха последвани от 13-о място на световното първенство - изравнено най-слабо представяне от всичките 17 участия. Толкова ниско този състав не беше падал от години. А неуспешните опити за лечение чрез смяна на треньора открехнаха вратата към килера на истинските проблеми, които дълги години ръководството на федерацията замиташе.

Слаба игра и липса на характер дори в по-обикновени мачове доведоха до истинското падение. Селекционерът Пламен Константинов отказа да посочи цели преди турнира, за да не натоварва състезателите си с очаквания. Но пък заяви, че влизането в осмицата е напълно постижимо. Е, оказа се, че не е съвсем така.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


6 коментара
  • 1
    bezhanetsa avatar :-|
    bezhanetsa

    Прекрасна статия. Да се чете и препрочита!

  • 2
    tony_j avatar :-|
    Tony

    Стойчев и Казийски се оказаха прави на 100 %, жалко че нямаше кой да ги подкрепи.

  • 3
    pilingun avatar :-|
    pilingun

    До коментар [#2] от "Tony":

    Никой не подкрепя манипулатори и дезертьори! От тези двамата започна кризата в националния отбор. Статията е едностранчива. На всеки му е лесно да напише "Смърт за Лазаров". Но все пак това е оня същия отбор, който се класира четвърти.

  • 4
    rosko1306 avatar :-|
    rosko1306

    До коментар [#3] от "pilingun":
    А сега - 13-ти...... И ще става все по-зле, за справка - футбол, борба, щанги..... Сега така, ами след 5 години?

  • 5
    tony_j avatar :-|
    Tony

    Да се откажеш, когато си на върха защото не искаш да прикриваш злоупотреби, некадърност и пълна липса на визия за проблемите и развитието на спорта - това не е дезертьорство. Мъжество е да се разграничиш категорично, да кажеш открито и ясно защо го правиш и ако получиш подкрепа - да действаш и да следваш пътя си. Възхищавам се на Матей за неговия талант и личност. Що се отнася до Пламен - да, много е талантлив, но като състезател беше твърде емоционален и на моменти вместо да поведе отбора, допускаше разделения. А сега като треньор показа, че е склонен на компромиси.
    В ситуация като тази с нашата федерация не компромис, а само безкомпромисно твърда позиция ще помогне.

    Вижте финалите от днес - прекрасен полски отбор, с Влазли и Мика, Загубни приемственост, талантливи играчи и отборна игра и победиха Бразилия, зарадваха полските фенове.
    А къде е нашето талантливо поколение?!?
    Плаках, когато полските фенове скандираха "Дженкуем", наистина не знам какво повече да кажа.


    "Това е волейбол"!!!!! това пишеше на светлинното табло в залата в Катовице. Поляците са го разбрали. Време е българската публика да го осъзнае. Пламен, Матей и Стойчев все още имат време за съвместни действия, преди всичко да бъде изгубено, но това няма да стане без обществена подкрепа.

  • 6
    bezhanetsa avatar :-|
    bezhanetsa

    До коментар [#5] от "Tony":

    Говориш със силни думи, мислиш с честно сърце! Дано те разберат четящите и мислещите!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал