Унижението на един премиер
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Унижението на един премиер

Камерън за пореден път бе предаден от собствените си депутати

Унижението на един премиер

Британските депутати бламираха Камерън за Сирия, а това може да се окаже повратен момент за Лондон на международната сцена

Марин Душев
10819 прочитания

Камерън за пореден път бе предаден от собствените си депутати

© Reuters


Последният Британски премиер, който е губил военен вот в парламента, е лорд Норд, който през 1782 г. не успял да убеди депутатите да продължат войната срещу обявилите независимост американски колонии. Миналата седмица Камерън попадна в тази историческа компания, след като депутатите в Долната камара отказаха да подкрепят включването в коалиция за удари в Сирия.

След повече от две години активно лобиране за въоръжаване на сирийската опозиция, намеса на международната общност в конфликта и сваляне на президента Башар Асад Дейвид Камерън ще бъде принуден да стои отстрани и да наблюдава американските действия (вероятно в сътрудничество с Франция).

Лондон бе сред първите, които посочиха режима на президента Башар Асад за отговорен за химическата атака до Дамаск и обявиха, че прокараните от Барак Обама червени линии по отношение на Сирия са прекрачени. Кораби на Кралския военноморски флот се насочиха към източното Средиземноморие. Камерън бе и първият западен лидер, който се опита да убеди руския президент Владимир Путин в наложителността от международна военна намеса, а Великобритания изработи и внесе проекта за резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която да оторизира ударите. Очакваше се още преди края на август наказателната операция срещу Асад да започне, а Лондон за пореден път бе заел челно място в новата "коалиция на желаещите". Цялата дипломатическа активност на британския премиер и правителството му обаче претърпяха пълен и неочакван крах на вътрешния фронт. Предложението му за участие във военна операция в Сирия бе отхвърлено с 285 срещу 272 гласа в долната камера на Британския парламент.

В капана на времето

От нормативна гледна точка въпросите за обявяване на война влизат в т.нар. Кралски правомощия, които днес са изцяло в ръцете на правителството и само се подписват от монарха, без да е задължителна консултация с парламента. "Камерън на практика нямаше друг избор, освен да постави въпроса за гласуване от депутатите преди началото на военните действия", казва обаче за "Капитал" професор Тим Бейл от Лондонския университет Queen Mary. При включването на Великобритания в операция "Иракска свобода" през 2003 г. тогавашният министър-председател Тони Блеър поставя темата за гласуване и това се превръща в прецедент, който Камерън още в опозиция обещава да следва. През 2011 г., при операцията в Либия, самият той също се допита до парламента. Така, макар да не е задължен по закон да се съобрази с резултата от вота, британският премиер вече просто не би могъл да си позволи политическата цена от евентуално погазване на волята на депутатите.

Друг е въпросът обаче дали бе нужно парламентът да се свиква извънредно от отпуска и гласуването да се проведе още преди да са излезли резултатите от разследването на ООН и дори преди да се е изяснило какви точно ще бъдат целите и стратегията на бъдещата военна операция. И то при положение че според изследване на YouGov от навечерието на гласуването 50% от британците са твърдо срещу участието във военни действия, докато поддръжниците са едва 25%.

"Днес (седмица след гласуването – бел.ред.) бързането на Камерън лесно може да се нарече грешка. Той се надяваше да се разбере с опозицията и вярваше, че дори да не успее, в крайна сметка депутатите от управляващото мнозинство ще застанат зад него", обяснява професор Бейл. Преговорите с лейбъристите обаче се провалиха – в крайна сметка двете страни предложиха за гласуване два почти еднакви текста, но отказаха да подкрепят този на отсрешната страна и така по същество предпочетоха да затвърдят противопоставянето помежду си и позициите пред избирателите си. В същото време част от депутатите от дясното крило на консервативната партия за пореден път показаха неодобрението и недоверието си към Камерън и гласуваха против или се въздържаха. "Не забравяйте обаче, че тогава изглеждаше, че американците буквално след малко ще започнат да стрелят, а одобрението на парламента бе нужно преди това", добавя Бейл.

"По същество идеята на премиера и хората около него бе, от една страна, да се възползват от вълната на възмущение срещу използването на газово оръжие и, от друга, дебатът да се средоточи около въпроса за международната роля на страната – дали да бъдем активни, т.е. с американците, или да останем да гледаме отстрани. Вместо това обаче разговорът се концентрира около самата ситуация в Сирия и всички проблеми и неясноти около нея", анализира за "Капитал" Джеймс Халууд от лондонското Constitution Society. "Паралелите с Ирак и неуспехите там изплуваха бързо и на фона на негативното обществено мнение това просто уби каузата на правителството."

Да останеш встрани

Ударът срещу Камерън отеква още по-тежко заради поредния бунт на депутати от собствената му партия. По време на шестчасовия дебат 30 депутати от управляващите консерватори и още 9 от коалиционните им партньори от Либерал-дамократическата партия унизиха публично Камерън за втори път, след като преди време подобен брой гласуваха срещу законодателната програма на правителството. Тогава недоволството беше срещу членството на Великобритания в ЕС. Този път пред Financial Times няколко от консерваторите обясниха, че некадърното ръководене на кампанията преди вота е попречило да се обединят гласовете на партията. Въпросът вече е колко подобни вота може да преживее един премиер. Мирът с Америка, гласуван от парламента през 1782 г., между другото значи и край на правителството на лорд Норд.

Последният Британски премиер, който е губил военен вот в парламента, е лорд Норд, който през 1782 г. не успял да убеди депутатите да продължат войната срещу обявилите независимост американски колонии. Миналата седмица Камерън попадна в тази историческа компания, след като депутатите в Долната камара отказаха да подкрепят включването в коалиция за удари в Сирия.

След повече от две години активно лобиране за въоръжаване на сирийската опозиция, намеса на международната общност в конфликта и сваляне на президента Башар Асад Дейвид Камерън ще бъде принуден да стои отстрани и да наблюдава американските действия (вероятно в сътрудничество с Франция).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Нищо унизително няма, Камерън си има прекалено много проблеми с икономиката на Англия, та да се впуска в оправяне на кривите краставици в Сирия.... Щом парламента не иска ОК! оставяме краставиците на мира!!!

  • 2
    villiger avatar :-|

    Не съм съгласен, че допитването до Британския парламент може да се нарече грешка. Даже напротив, би трябвало да стане традиционна практика, за военна намеса да се гласува в Камарата на общините.

  • 3
    smokingpipe avatar :-|
    smokingpipe

    " Цялата дипломатическа активност на британския премиер и правителството му обаче претърпяха пълен и неочакван крах на вътрешния фронт. "

    Прецедент от 1782г. .
    Едва ли .
    Би било прецедент ако конгресът на САЩ
    забележи случилото се .

  • 4
    thepirineagle avatar :-P
    thepirineagle

    До коментар [#3] от "smokingpipe":
    Не само,че Конгресът " забеляза" случилото се,но и Обама беше неприятно изненадан и трябваше леко да пренюансира позицията си.....

  • 5
    thepirineagle avatar :-|
    thepirineagle

    И да,премиерът загуби вот и получи плесница за външната си политика,но това не е непременно лошо за него дългосрочно. Самият факт, че подложи решението за интервенция на гласуване в Парламента,при положение че мнозина британци са категорично против,а други доста скептично настроени,му спечели не едно одобрение. Да не говорим, че при неяснотите по отношение на намесата и последствията от нея и драстичните съкращения в Британската армия от последните години, Великобритания рискуваше да се изправи пред проблеми,които едва ли би могла да си позволи при все още ненапълно възстановената икономика. За риска от обратен ефект по отношение на международния престиж и влияние да не говорим...

  • 6
    antikommunist avatar :-|
    antikommunist

    Това за унижението е малко относителна работа. Забележителното и това което се дискутира много в западната преса е точно обратното: че Камерън моментално прие вота и директно се отказа от участие във военните действия. И въпреки че подкрепата на парламента не е нужна. Но не само това: много наблюдатели са наясно че ако Камерън беше организирал заседанието по-добре беше изчакал да излязат докладите и т.н. със сигурност можеше да получи мнозинство. Така че имаше доста гласове, включително от лейбъристката опозиция (сред която има също има доста привърженици на интервенцията) които предлагаха да има второ гласуване, нещо което обаче беше директно отхвърленоот правителството. Затова общото мнение е че на Камерън и обкръжението му по-скоро им е олекнало. Така те хем са показали ясна позиция, хем не им се налага да се забъркват във война. Колко несъстоятелно е "унижението" се вижда между другото и от факта, че никой, нито от лявата опозиция, нито от вътрешнопартийната дясна опозиция не поиска оставката на Камерън, нито пък съюзникът САЩ не се обиди от това, а напротив: Обама веднага каза че приема и уважава решението на британския парламент и дори свика по британско подобие Конгреса да се занимае с казуса (нещо което и в Америка не е задължително).
    Ето един интересен материал по-въпроса от немската преса:

    http://www.faz.net/aktuell/politik/ausland/europa/grossbritannien-die-imperialen-zeiten-sind-vorbei-12561599.html

  • 7
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    До коментар [#6] от "antikommunist":

    Мда, FAZ, както винаги, са на ниво.

  • 8
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    интересно....

  • 9
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Камерън не е сред най-успешните британски управници.

  • 10
    pruch avatar :-?
    pruch

    До коментар [#9] от "Нефертити":

    "Камерън не е сред най-успешните британски управници."

    ???
    Хайде пак.Преди 3 години Камерън беше на срещата на Г-20 с една затънала в проблеми икономика и банкова система ,която беше пред колапс.На последната такава среща пак той беше вече представител на една от най-бързо възстановяващите се икономики в момента.Само това е достатъчно да го прати няпред в класацията на добрите британски премиери.
    А колкото до кризата в Сирия.Камерън доста хитро си изигра картите с помоща ,разбира се на почти цялата политическа класа във Великобритания.Воплита за това как Англия си била загубила позициите на межд. сцена са просто мокрите сънища на типажи от типа на Пут.ин.С предизвестеното като резултат гласуване в парламента Камерън всъщност подкрепи по най-категоричен начин големият си съюзник САЩ.Обама с неговите червени линии и линийки просто нямаше полезен ход след последната химическа атака в Сирия.Камерън му даде добър повод да не се замесва в РУСКО-Китайско-Иранско.............сирийските надлъгваници.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK