С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 12 апр 2018, 13:42, 17055 прочитания

Когато САЩ ударят, как санкциите не заглъхват

Ефектът от последния кръг наказателни мерки на Вашингтон срещу Русия беше колкото мълниеносен, толкова и болезнен

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Наказателните мерки в комбинация със заплахите на Тръмп към Москва да се подготви за политащите към Сирия американски ракети доведоха до паническа разпродажба на руски активи и срив на рублата.

- Най-яркият пример за глобалния мащаб на щетите е Олег Дерипаска. Крахът на неговата компания "Русал" има потенциала да размести световния пазар на алуминий.
Вече изглеждаше, че пазарите са претръпнали към обявяването на нови санкции срещу Русия и са започнали да ги игнорират. Просто защото наказателните мерки някак са изгубили жилото си и руската икономика се е научила да живее с тях през изминалите години след анексирането на Крим. Спокойствието се изпари на 6 април, когато Вашингтон оповести поредния рунд санкции. И този път ефектът беше колкото мълниеносен, толкова и болезнен.

Американският удар е насочен срещу 7 руски олигарси и техните компании и 17 правителствени служители, част от които са от близкото обкръжение на президента Владимир Путин (виж карето). Шоковите вълни обаче се разпространиха надалече, тъй като някои от санкционираните компании са с глобален бизнес и значимо присъствие на световните капиталови и стокови пазари. Ключовата разлика този път е, че мерките включват забрана американци да правят бизнес със санкционираните компании и лица плюс предупреждение за не-американци, че ще бъдат наказани, ако имат "значими транзакции" с тях. "Това е неизследвана територия. В миналото Министерството на финансите на САЩ много внимаваше за две неща - първо, да не засяга американски инвеститори и второ, да не удря фондовите пазари. Този път санкциите се отразяват и на двете", казва мениджър от американска компания за управление на активи пред Reuters.


Най-яркият пример какво означава това е Олег Дерипаска. За два дни неговите най-големи публични компании Еn+ (листната на Лондонската борса) и "Русал" (на борсата в Хонконг) загубиха над половината от стойността си, или близо 6 млрд. долара. "Всичко се свежда до съвсем прост въпрос - дали ще продължавате да правите бизнес с Дерипаска или със САЩ. Това е блокиращо действие. Те казват на Дерипаска: "Ти си свършен, когато става въпрос за бизнес в долари," обобщава пред Bloomberg Браян О'Тул, бивш служител на американската Служба за контрол на чуждестранните активи, която изготвя санкциите.

Каскадният ефект от наказателните мерки в комбинация със заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп към Москва да се подготви за политащите към Сирия американски ракети доведе до френетична разпродажба на руски активи. Резултатът е, че рублата преживя най-лошата си седмица от 1999 г. насам, а руските борси светеха на червено. По-големият въпрос е каква е вероятността случващото се да прекърши крехкото възстановяване на излизащата от двегодишна рецесия руска икономика. И отговорът зависи от това дали паниката ще бъде овладяна.

Седем с един удар



Само преди шест месеца Олег Дерипаска, смятан за любимия олигарх на руския президент Владимир Путин, беше стъпил на върха на света. Той точно беше направил забележителен пробив - листването на неговия хидроенергиен и алуминиев холдинг En+ на Лондонската фондова борса. Това беше първата руска компания, допусната на този пазар след въвеждането на западните санкции срещу Русия през 2014 г.

Сега с един замах от Вашингтон Дерипаска бе превърнат в международен финасов парий, а две от перлите на бизнес империята му, "Русал" и En+, са заплашени да изпаднат в технически фалит. Тътенът от рухването отекна чак до базираната в Швейцария Glencore, най-голямата компания за добив и търговия със суровини в света. За да избегне заразата, нейният изпълнителен директор Иван Глазенберг бе принуден да обяви, че излиза от борда на "Русал". Допълнителен шамар за Дерипаска бе решението на Лондонската борса ценни метали (LME) да прекрати търгуването на алуминий от "Русал", което още повече ще затрудни руската компания да пласира продуктите си.

Драмата на "Русал", производител номер две на алуминий в света с дял от 9% в глобалната продукция, има потенциала да размести световния пазар на алуминий и да предизвика пренареждане на потоците на доставки. Още повече че идва на фона на наложените от Тръмп мита върху вноса на алуминий в САЩ.

Макар останалите шестима олигарси в наказателния списък на Вашингтон да не предизвикаха толкова силен отзвук, колкото Дерипаска (който е и обект на разследване от американския специален прокурор Робърт Мюлър заради връзките му с бившия мениджър на кампанията на Тръмп Пол Манафорт), сред тях също има интересни имена. Като например това на финансиста Виктор Векселберг, който бе сред гостите на церемонията по встъпването в длъжност на американския президент.

Според Вашингтон основание за санкциите са връзки с действията на Русия в Крим, Сирия, Украйна, както и опитите й за намеса в западни държави, включително чрез кибероперации. Докато при предишните американски санкции всяка наказателна мярка бе обвързана с ясно посочена причина, този път подборът изглежда донякъде произволен. И това подхранва страхове сред руските бизнес кръгове, че всеки, който често си взаимодейства с Кремъл или заема значима позиция в икономиката на страната, може да се превърне в мишена.

"Сега никой в топ 100 на най-богатите руснаци не може да бъде сигурен, че няма да бъде следващият", коментира пред Dow Jones Тимъти Аш, анализатор от лондонската BlueBay Asset Management. Което е причината не само акциите на отделни компании, а целият руски пазар да потъне. Както обобщава Кристофър Гранвил, управляващ директор на консултантската компания Trusted Sources, "това е помитаща атака срещу руския елит". Нищо, че надеждите натискът да доведе до обръщането на членове на този елит срещу Путин може да се окажат преувеличени.

Този път боли

Кремъл вече обеща помощ на наказаните компании, даващи работа на стотици хиляди руснаци, както го прави от 2014 г. насам. Само че въпросът не е само дали иска да им помогне, но и дали може. В последните три години Кремъл изхарчи близо 6.4 трлн. рубли от Резервния фонд и Фонда за национално благосъстояние (ФНБ), за да подкрепи икономиката. Сега във ФНБ са останали около 3.7 млрд. рубли и ако санкциите се окажат продължителни и обхватът им се разшири, тази "възглавница" може да се окаже недостатъчна, отбелязва редакционен коментар на в. "Ведомости". И добавя, че за Кремъл няма да е лесно да обяснява на обедняващите руснаци защо са длъжни да плащат за спасяването на милиардни бизнеси.

Добрата новина за възстановяващата се руска икономика е, че за разлика от преди четири години този път санкциите не идват на фона на спадащи цени на петрола, които изиграха решаваща роля за изпадането й в рецесия. Освен това руските банки и корпоративният сектор са в по-добра форма от преди и са разтоварили голяма част от дълговете си в чужда валута.

И все пак ходовете на Вашингтон увеличават рисковете пред руската икономика. Едно от преките последствия е, че "вече не може да се очаква централната банка да понижи лихвите през следващата половин година," прогнозира икономическият съветник на Путин и бивш финансов министър Алексей Кудрин. Очакванията все още са тази и следващата година руският БВП да отбележи ръст от малко под 2%. Но за повече от това в дългосрочен план ще са нужни решителни реформи плюс инвестиции. А хладният повей на санкциите може да изплаши и отблъсне онези чуждестранни инвеститори, които напоследък бяха започнали отново да гледат по-положително на Русия. Както казва пред в. Financial Times директор на западен фонд, фокусиран върху инвестиции в Русия, "когато дойдоха първите санкции, всички си мислеха, че те ще бъдат временни. Едва сега хората осъзнават, че още дълго ще бъде така".
Кой кой е сред санкционираните

На 6 април САЩ обявиха санкции срещу 7 олигарси, 12 компании и 17 високопоставени правителствени служители. Ето кои са те:

Олигарси и компании:
- Олег Дерипаска, контролира Еn+, "Русал", "Базов елемент", "Група ГАЗ", "Агрохолдинг Кубан", "Б-Финанс", "ЕвроСибЕнерго", "Руски машини". Според сп. Forbes той е 19 по богатство в Русия със състояние от 6.7 млрд. долара. "Русал" има активи в Италия, Ирландия, Швеция, Нигерия, Гвиана и Гвинея, както и дял в австралийската QAL, най-голямата алуминиева рафинерия в света.
- Виктор Векселберг, собственик на холдинга "Ренова". Forbes го нарежда на 9-о място по богатство в Русия с 14.4 млрд. долара. Освен в Русия "Ренова" има активи в САЩ и Европа.
- Кирил Шамалов контролира "Лагода Мениджмънт" и е миноритарен акционер в нефтената "Сибур" (компанията не е санкционирана). Състоянието му рязко се увеличава след брака с малката дъщеря на Путин и според Forbes е 1.4 млрд. долара.
- Андрей Скоч, депутат и бизнесмен, 23-ти по богатство, според Forbes със състояние от 4.9 млрд. долара
- Сулейман Керимов, депутат, контролира най-голямата руска компания за злато "Полюс-голд" (не е санкционирана). Според Forbes състоянието му е 6.4 млрд. долара. Керимов е разследван за данъчни измами във Франция, като Кремъл се опитва да му помогне с разрешаването на случая.
- Владимир Богданов - контролира "Сургутнефтегаз" (вече обект на предишни санкции). Според Forbes богатството му възлиза на 1.8 млрд. долара.
- Игор Ротенберг - контролира "Газпром Бурение" и е син на партньора по джудо на Путин Аркадий Ротенберг, който вече е обект на санкции. Според Forbes синът е 93-ти по богатство в Русия с 1.1 млрд. долара.
- санкционирани са и държавната оръжейна компания "Рособоронекспорт", и притежаваната от нея "РФК-Банк"

Правителствени служители:
Андрей Акимов, председател на борда на "Газпромбанк"
Алексей Дюмин, губернатор на Тулска област
Андрей Костин, президент на банка ВТБ
Алексей Милер, председател на управителния съвет на "Газпром"
Михаил Фрадков, президент на руския Институт за стратегически изследвания
Сергей Фурсенко, член на борда на "Газпром нефт"
Олег Говорун, началник на президентската служба за социално-икономическо сътрудничество с Абхазия и Южна Осетия
Владимир Колокольцев, министър на вътрешните работи
Константин Косачев, председател на комисията по външни работи в Съвета на РФ
Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на РФ
Евгений Школов, съветник на президента по кадровите въпроси
Владислав Резник, депутат в руската Дума
Александър Торшин, подуправител на Руската централна банка
Владимир Устинов, пълномощен представител на президента в Южния федерален окръг
Тимур Валиулин, началник на Главното управление за противодействие на екстремизма към вътрешното министерство
Александър Жаров, ръководител на Роскомнадзор
Виктор Золотов, ръководител на Националната гвардия и член на Съвета за сигурност на РФ

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борис Джонсън шмекерува - прати неподписано писмо до Брюксел за отсрочка на Brexit Борис Джонсън шмекерува - прати неподписано писмо до Брюксел за отсрочка на Brexit

Това стана, след като парламентът го задължи да поиска ново отлагане на напускането на ЕС

20 окт 2019, 112 прочитания

Китайският икономически ръст се понижи до ново дъно от 6% 3 Китайският икономически ръст се понижи до ново дъно от 6%

Най-ниският резултат от близо 30 години добавя допълнително напрежение на глобалната икономика

19 окт 2019, 1403 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Тръмп и съюзниците се подготвят за удар срещу Сирия

Все още не е ясно кога ще бъде нанесен военният отговор на химическата атака в Дума

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10