Най-яркият пример какво означава това е Олег Дерипаска. За два дни неговите най-големи публични компании Еn+ (листната на Лондонската борса) и "Русал" (на борсата в Хонконг) загубиха над половината от стойността си, или близо 6 млрд. долара. "Всичко се свежда до съвсем прост въпрос - дали ще продължавате да правите бизнес с Дерипаска или със САЩ. Това е блокиращо действие. Те казват на Дерипаска: "Ти си свършен, когато става въпрос за бизнес в долари," обобщава пред Bloomberg Браян О'Тул, бивш служител на американската Служба за контрол на чуждестранните активи, която изготвя санкциите.

Каскадният ефект от наказателните мерки в комбинация със заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп към Москва да се подготви за политащите към Сирия американски ракети доведе до френетична разпродажба на руски активи. Резултатът е, че рублата преживя най-лошата си седмица от 1999 г. насам, а руските борси светеха на червено. По-големият въпрос е каква е вероятността случващото се да прекърши крехкото възстановяване на излизащата от двегодишна рецесия руска икономика. И отговорът зависи от това дали паниката ще бъде овладяна.

Седем с един удар

Само преди шест месеца Олег Дерипаска, смятан за любимия олигарх на руския президент Владимир Путин, беше стъпил на върха на света. Той точно беше направил забележителен пробив - листването на неговия хидроенергиен и алуминиев холдинг En+ на Лондонската фондова борса. Това беше първата руска компания, допусната на този пазар след въвеждането на западните санкции срещу Русия през 2014 г.

Сега с един замах от Вашингтон Дерипаска бе превърнат в международен финасов парий, а две от перлите на бизнес империята му, "Русал" и En+, са заплашени да изпаднат в технически фалит. Тътенът от рухването отекна чак до базираната в Швейцария Glencore, най-голямата компания за добив и търговия със суровини в света. За да избегне заразата, нейният изпълнителен директор Иван Глазенберг бе принуден да обяви, че излиза от борда на "Русал". Допълнителен шамар за Дерипаска бе решението на Лондонската борса ценни метали (LME) да прекрати търгуването на алуминий от "Русал", което още повече ще затрудни руската компания да пласира продуктите си.

Драмата на "Русал", производител номер две на алуминий в света с дял от 9% в глобалната продукция, има потенциала да размести световния пазар на алуминий и да предизвика пренареждане на потоците на доставки. Още повече че идва на фона на наложените от Тръмп мита върху вноса на алуминий в САЩ.

Макар останалите шестима олигарси в наказателния списък на Вашингтон да не предизвикаха толкова силен отзвук, колкото Дерипаска (който е и обект на разследване от американския специален прокурор Робърт Мюлър заради връзките му с бившия мениджър на кампанията на Тръмп Пол Манафорт), сред тях също има интересни имена. Като например това на финансиста Виктор Векселберг, който бе сред гостите на церемонията по встъпването в длъжност на американския президент.

Според Вашингтон основание за санкциите са връзки с действията на Русия в Крим, Сирия, Украйна, както и опитите й за намеса в западни държави, включително чрез кибероперации. Докато при предишните американски санкции всяка наказателна мярка бе обвързана с ясно посочена причина, този път подборът изглежда донякъде произволен. И това подхранва страхове сред руските бизнес кръгове, че всеки, който често си взаимодейства с Кремъл или заема значима позиция в икономиката на страната, може да се превърне в мишена.

"Сега никой в топ 100 на най-богатите руснаци не може да бъде сигурен, че няма да бъде следващият", коментира пред Dow Jones Тимъти Аш, анализатор от лондонската BlueBay Asset Management. Което е причината не само акциите на отделни компании, а целият руски пазар да потъне. Както обобщава Кристофър Гранвил, управляващ директор на консултантската компания Trusted Sources, "това е помитаща атака срещу руския елит". Нищо, че надеждите натискът да доведе до обръщането на членове на този елит срещу Путин може да се окажат преувеличени.

Този път боли

Кремъл вече обеща помощ на наказаните компании, даващи работа на стотици хиляди руснаци, както го прави от 2014 г. насам. Само че въпросът не е само дали иска да им помогне, но и дали може. В последните три години Кремъл изхарчи близо 6.4 трлн. рубли от Резервния фонд и Фонда за национално благосъстояние (ФНБ), за да подкрепи икономиката. Сега във ФНБ са останали около 3.7 млрд. рубли и ако санкциите се окажат продължителни и обхватът им се разшири, тази "възглавница" може да се окаже недостатъчна, отбелязва редакционен коментар на в. "Ведомости". И добавя, че за Кремъл няма да е лесно да обяснява на обедняващите руснаци защо са длъжни да плащат за спасяването на милиардни бизнеси.

Добрата новина за възстановяващата се руска икономика е, че за разлика от преди четири години този път санкциите не идват на фона на спадащи цени на петрола, които изиграха решаваща роля за изпадането й в рецесия. Освен това руските банки и корпоративният сектор са в по-добра форма от преди и са разтоварили голяма част от дълговете си в чужда валута.

И все пак ходовете на Вашингтон увеличават рисковете пред руската икономика. Едно от преките последствия е, че "вече не може да се очаква централната банка да понижи лихвите през следващата половин година," прогнозира икономическият съветник на Путин и бивш финансов министър Алексей Кудрин. Очакванията все още са тази и следващата година руският БВП да отбележи ръст от малко под 2%. Но за повече от това в дългосрочен план ще са нужни решителни реформи плюс инвестиции. А хладният повей на санкциите може да изплаши и отблъсне онези чуждестранни инвеститори, които напоследък бяха започнали отново да гледат по-положително на Русия. Както казва пред в. Financial Times директор на западен фонд, фокусиран върху инвестиции в Русия, "когато дойдоха първите санкции, всички си мислеха, че те ще бъдат временни. Едва сега хората осъзнават, че още дълго ще бъде така".