Сто ракети и нито една стратегия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сто ракети и нито една стратегия

Путин и Асад: едно отровно приятелство

Сто ракети и нито една стратегия

Ударите в Сирия не променят курса на войната и не приближават нейния край

Светломира Гюрова
6178 прочитания

Путин и Асад: едно отровно приятелство

© Reuters


Темата накратко

- Въпреки размяната на ожесточени реплики между Вашингтон и Москва в дните преди ударите в Сирия, след тях рискът от ескалация не е по-голям.

- Дори напротив, пределната ограниченост на операцията е сигнал за нежеланието на САЩ и Европа да бъдат въвлечени в по-широк конфликт в Сирия.

- Лошото е, че бомбите не са заместител на политика, която да сложи край на войната.

В ранните часове на 14 април САЩ, Великобритания и Франция изпратиха залп от ракети срещу Сирия. На 15 април силите на президента Башар ал Асад нанесоха 28 въздушни удара и подложиха на тежък артилерийски обстрел градовете Хомс и Хама. Просто още един ден в Сирия, който показва, че военната машина на режима продължава да работи на пълни обороти, реалността на терен не се е променила и седемгодишният конфликт не е по-близо до разрешаване.

"Мисията е изпълнена", похвали се американският президент Доналд Тръмп в Twitter след атаката на западното трио, поразила научен център близо до Дамаск, използван за производство на химически оръжия, и две военни бази на север. Само че 105 ракети по-късно "мисията" на САЩ и на европейските им съюзници в Сирия не е нито по-ясна, нито по-осъществима.

Единствената добра новина е, че въпреки размяната на ожесточени реплики между Вашингтон и Москва в дните преди ударите след тях рискът от ескалация не е по-голям. Дори напротив, пределната ограниченост на операцията е сигнал за нежеланието на САЩ и Европа да бъдат въвлечени в по-широк конфликт в Сирия и сблъсък с останалите играчи на бойното поле - Русия, Иран, Турция. Лошата новина е, че бомбите не са заместител на политика, която да спре една война, отнела вече живота на близо половин милион души и превърнала над 5 млн. в бежанци.

Истински червени линии

Целта на интервенцията беше същата като на американския удар през април миналата година - да накаже режима на Асад за предполагаема атака с химически оръжия (виж хронологията на войната). Този път ракетите бяха двойно повече, а участието на Великобритания и Франция добавя нюанс на международни действия вместо едностранна акция.

Има и две други фундаментални разлики. Първо, силите на Асад с подкрепата на Русия и Иран на практика са спечелили гражданската война. Недостигът на войници и оборудване може и да не позволява на режима да разшири още териториалния си контрол, но той вече няма сериозни противници на терен, които да застрашават съществуването му. И второ, сега отношенията между Москва и Вашингтон и като цяло между Москва и Запада се вледениха до степен, в която говоренето за нова студена война не звучи пресилено.

"Един удар не променя реалността на войната в Сирия. Но изпрати важно послание - че използването на химически оръжия наистина е червена линия и САЩ и западните съюзници ще го наказват. Изпрати послание и към Русия - че ако иска да стабилизира Сирия, трябва да го прави по определен начин и да гарантира, че червените линии няма да бъдат пресичани. Изпрати послание и към Иран, че той също не е имунизиран", казва пред "Капитал" Нир Бомс, изследовател от Центъра "Моше Даян" към Университета в Тел Авив.

Но дори Асад да бъде възпрян да посяга към химическия си арсенал, той ще продължава да сее ужас и смърт с варелни бомби, ракети и артилерия, които взимат несравнимо повече жертви в Сирия. Както посочва пред AFP Фейсал Итани от Atlantic Council, "има опасност Асад да разчете тези удари по следния начин: "Нямаш право на химически атаки. Всичко друго е позволено, давай смело."

И какво от това

Интервенцията не променя курса на войната в Сирия и не приближава нейния край. "Идеята как да "сглобим" Сирия след тоталния разпад, в който се намира, остава неясна. Не само САЩ, но и Европа няма никаква визия за бъдещето на страната", казва пред "Капитал" Мирослав Зафиров, дипломат и политически съветник в международна организация, базиран в Близкия изток.

Разнопосочните сигнали от Вашингтон предизвикват единствено объркване. Тръмп дълго време твърдеше, че единствената важна цел на САЩ в Сирия е унищожаването на ИДИЛ. Дни преди химическата атака в Дума той обяви, че иска да изтегли намиращите се в Сирия близо 2000 американски войници. После разпореди въздушните удари. След тях посланикът на САЩ в ООН Ники Хейли каза, че до часове Вашингтон ще излезе с нови санкции срещу Русия. Малко по-късно Тръмп я опроверга. После се отказа и от прибирането на войниците.

"Доколкото разбирам, наблюдавайки едновременно изявленията и действията, стратегията на САЩ в Сирия се състои от две неща - стабилизиране и изход. Първото означава обезвреждане на ислямистките екстремисти от типа на ИДИЛ и удържане на Иран, за да не поеме контрол над Сирия. Но на фона на противоречивите послания е трудно да се каже дали Вашингтон следва тази стратегия", посочва Нир Бомс.

"Идеята как да "сглобим" Сирия след тоталния разпад, в който се намира, остава неясна. Не само САЩ, но и Европа няма никаква визия за бъдещето на страната."

Мирослав Зафиров, дипломат и политически съветник в международна организация, базиран в Близкия изток

Още по-трудно е да се види как Сирия може да бъде стабилизирана при високия риск от нови сблъсъци между външните сили, въвлечени в конфликта: Русия и Иран, които поддържат режима; Америка, която подкрепя и въоръжава кюрдите; Турция, която започна офанзива срещу тях; и Израел, който преди десетина дни бомбардира иранска база в Сирия, разтревожен от перспективата Техеран и ливанското му протеже "Хизбула" да се настанят в Голанските възвишения. "Войната в Сирия е война на изтощение. Тя може да се води единствено ако страните в конфликта имат подкрепата на своите външни съюзници. А те по-скоро мислят за етапа след конфликта", посочва Мирослав Зафиров.

"Не мисля, че някой от основните играчи е готов или способен да поведе войната в Сирия към ендшпил. Тези удари срещу Асад съвсем не са последният ход в тази партия шах. Те просто отварят нова фаза в нея, но не я водят към финал."

Нир Бомс, изследовател от Центъра "Моше Даян" към Университета в Тел Авив

За да се стигне дотам обаче, е нужно Русия да спре да блокира преговорите под егидата на ООН в Женева за политическо решение на сирийската криза и да маневрира с алтернативни формати в Сочи и Астана, където кани Иран и Турция. Въпросът е кога президентът Владимир Путин ще реши, че подкрепата за Асад започва да му струва твърде скъпо и го притиска в ъгъла. "Русия не е в суициден модус. Тя си дава сметка, че сирийската криза вече й коства много. Колкото и да е гласовита официалната медийна пропаганда, очевидно е, че управляващият елит се намира в изолация навън. Това не е нещо, което той би искал да задълбочи. Концепцията от Астана е трудно приложима оттук нататък, а Русия има нужда от платформа за диалог с държави, които тя смята за равни на нея. В момента тези държави са по-скоро от другата страна на барикадата ,посочва Мирослав Зафиров.

А и страната, с която Русия най-много иска да говори - САЩ, не изглежда да има какво да каже. "Не мисля, че някой от основните играчи е готов или способен да поведе войната в Сирия към ендшпил. Тези удари срещу Асад съвсем не са последният ход в тази партия шах. Те просто отварят нова фаза в нея, но не я водят към финал", обобщава Нир Бомс. Само че продължаването й се измерва в човешки животи.

Темата накратко

- Въпреки размяната на ожесточени реплики между Вашингтон и Москва в дните преди ударите в Сирия, след тях рискът от ескалация не е по-голям.

- Дори напротив, пределната ограниченост на операцията е сигнал за нежеланието на САЩ и Европа да бъдат въвлечени в по-широк конфликт в Сирия.

- Лошото е, че бомбите не са заместител на политика, която да сложи край на войната.

В ранните часове на 14 април САЩ, Великобритания и Франция изпратиха залп от ракети срещу Сирия. На 15 април силите на президента Башар ал Асад нанесоха 28 въздушни удара и подложиха на тежък артилерийски обстрел градовете Хомс и Хама. Просто още един ден в Сирия, който показва, че военната машина на режима продължава да работи на пълни обороти, реалността на терен не се е променила и седемгодишният конфликт не е по-близо до разрешаване.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Не може да се пише така.
    Това е някаква лего журналистика - граматически правилни прапагандни конструкции се миксират с мнения на никому непознати експерти.

    Замених в текста Сирия и сирийската топонимия с Йемен и йеменски градове, вместо ал Асад - сложих покойния Салех. Ами стана си лего материалче за Йемен...С нищонезначещите словесни конструкции и универсалните изводи, че войната е много лошо нещо...

    Много елементарно е войната в Сирия да продължава да се етикира като гражданска. Когато през 2011 г дойде редът и на Сирия да мине през "арабската пролет", един от задължителните етапи, предвидени от задокеанските й инженери беше прерастване на народното недоволство в размирици и малко след това в гражданска война. После следва сваляне на лошото правителство и поставянето на "правилното". Като под индиго това се случи в Тунис, Либия, започна в Египет, но се сблъска с ас Сиси и армията...

    В момента в Сирия се води класическа прокси война от големите геополитически играчи, защото Сирия е пресечна точка на зашеметяващо много интереси. Тези интереси не са от 14 април. Допреди десетина години Сирия съвсем официално имаше политическо и сериозно военно присъствие в Ливан. Определено проиранско и антиизраелско. Ал Асад отказа "сунитския" газопровод на Саудитска и Катар. Не изгони руснаците от Тартус. Не тръшна вратата на аятолласите. И... дойде "пролетта"...

    Когато се пише сериозно за Сирия (тук не съм попадал на такова чудо) не може да не се анализират стратегиите на основните играчи. САЩ не са се отказали да разпарчалдосат страната по подобие на пропадналите им планове за Ирак на сунитска, шиитска и кюрдска минидържавици. Нещо като сирийско Косово. Затова и помпат сирийските кюрди. Моля авторката да опита да обясни какво правят кюрдските отряди на ССА в югоизточната провинция Дейр ез-Зор?

    Макар че с обяснения в лего журналистиката никой не се занимава.

    Между другото, има компютърни програми, които могат да генерират приличен (и също толкова безсмислен) текст по ключови думи. Защо не опитате, Капитал?
    Всъщност вече го правите отдавна.

  • 2
    hlr1435497791434792 avatar :-(
    coinspirator


    До коментар [#1] от "
    D-r D
    ":

    Явно може да се пише така. Когато ти кажат да напишеш нещо по определени критерии. Друг е въпросът, че хора, които обичат и намират време да четат, се мръщят от такава блудкава безвкусица с ясна цел и съмнителни резултати в постигането и. А че не струва и не е журналистика е ясно. Затова и Капитал вече се чете отгоре, отгоре.

  • 3
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    Като почне да се плаща за истинска журналистика, ще се пишат и по-добри статии. Сега се плаща за това и това се пише. Малко офтопик, но помните ли колко струваше Капитал в началото и колко струваше примерно едно кафе!? Малко като Биг Мак рейтинг...

  • 5
    stoiank avatar :-|
    stoiank


    ....Ако се съгласим, че "истинската" журналистика е в пряка зависимост от плащането й, то ще приравним тази професия с онази - най-старата...
    В момента най-старата професия дори е по-уважавана, защото може да предложи качество за разлика от моментната картина на журналистиката.

  • 6
    ruslan avatar :-|
    Росен Радославов

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Газопровод ще има. Не, че го твърдиш.

    Ето историята на измислената държава Сирия. Оказа се, че има неща, които не съм знаел. Както беше и за Либия. Изкуствена държава тип събери чарк.
    Има и за зверствата на животното асад и баща му.
    Самият факт, че асад е наследствен диктатор е достатъчно основание да бъде премахнат.

    https://www.webcafe.bg/id_1693863600

  • 8
    onufrii avatar :-|
    onufrii

    До коментар [#1] от "D-r D":

    не може ама може.
    Щом Мирослав Зафирофф казва,че Русия трябва да бъде спряна значи Русия трябва да бъде спряна,защото ако за теб,за мен,а и за всеки четящ човек,тоя Зафир Мирославофф е бай никой,то за четящите капиталоподобна преса в Африка.Азия,Австралия и Океания,тоя зафирчо вече е Източноевропейския АНАЛИТИК,ЕВРОПЕЙСКИЯ ПОЛИТОЛОГ и ДЕТЕТО ЧУДО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕА МИСЪЛ!!!

  • 10
    the_3rd_wave avatar :-|
    Третата Вълна

    До "D-r D" [#9]

    И друг път съм го писал тук: без вашето участие в тукашния форум качествотото на коментариите няма да е същото. А че нивото на списваните и компилираните статитии, публикувани тук отдавна е паднало под едновремешното ниво на Капиталци е очевидно за всички следящи това печатно и електронно издание на Икономедия.

    Поговорка "Който сее ветрове - жъне бури" е отстояла на времето.
    И ще идват нови и нови ветрове на промяната.

    (музикална пауза)

    SCORPIONS - Wind Of Change (Gorbachev's 80th Birthday, London, March 2011) : https://www.youtube.com/watch?v=mXIU4ajFGqs

    Joon Moon - Tiger (Official Video) 2017
    https://www.youtube.com/watch?v=9aZrRNlQUME

    Leonard Cohen - Everybody Кnows - 1988
    https://www.youtube.com/watch?v=mEQldSi-heE


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.