С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 19 апр 2018, 15:54, 5683 прочитания

Сто ракети и нито една стратегия

Ударите в Сирия не променят курса на войната и не приближават нейния край

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Въпреки размяната на ожесточени реплики между Вашингтон и Москва в дните преди ударите в Сирия, след тях рискът от ескалация не е по-голям.

- Дори напротив, пределната ограниченост на операцията е сигнал за нежеланието на САЩ и Европа да бъдат въвлечени в по-широк конфликт в Сирия.

- Лошото е, че бомбите не са заместител на политика, която да сложи край на войната.
В ранните часове на 14 април САЩ, Великобритания и Франция изпратиха залп от ракети срещу Сирия. На 15 април силите на президента Башар ал Асад нанесоха 28 въздушни удара и подложиха на тежък артилерийски обстрел градовете Хомс и Хама. Просто още един ден в Сирия, който показва, че военната машина на режима продължава да работи на пълни обороти, реалността на терен не се е променила и седемгодишният конфликт не е по-близо до разрешаване.

"Мисията е изпълнена", похвали се американският президент Доналд Тръмп в Twitter след атаката на западното трио, поразила научен център близо до Дамаск, използван за производство на химически оръжия, и две военни бази на север. Само че 105 ракети по-късно "мисията" на САЩ и на европейските им съюзници в Сирия не е нито по-ясна, нито по-осъществима.


Единствената добра новина е, че въпреки размяната на ожесточени реплики между Вашингтон и Москва в дните преди ударите след тях рискът от ескалация не е по-голям. Дори напротив, пределната ограниченост на операцията е сигнал за нежеланието на САЩ и Европа да бъдат въвлечени в по-широк конфликт в Сирия и сблъсък с останалите играчи на бойното поле - Русия, Иран, Турция. Лошата новина е, че бомбите не са заместител на политика, която да спре една война, отнела вече живота на близо половин милион души и превърнала над 5 млн. в бежанци.

Истински червени линии

Целта на интервенцията беше същата като на американския удар през април миналата година - да накаже режима на Асад за предполагаема атака с химически оръжия (виж хронологията на войната). Този път ракетите бяха двойно повече, а участието на Великобритания и Франция добавя нюанс на международни действия вместо едностранна акция.



Има и две други фундаментални разлики. Първо, силите на Асад с подкрепата на Русия и Иран на практика са спечелили гражданската война. Недостигът на войници и оборудване може и да не позволява на режима да разшири още териториалния си контрол, но той вече няма сериозни противници на терен, които да застрашават съществуването му. И второ, сега отношенията между Москва и Вашингтон и като цяло между Москва и Запада се вледениха до степен, в която говоренето за нова студена война не звучи пресилено.

"Един удар не променя реалността на войната в Сирия. Но изпрати важно послание - че използването на химически оръжия наистина е червена линия и САЩ и западните съюзници ще го наказват. Изпрати послание и към Русия - че ако иска да стабилизира Сирия, трябва да го прави по определен начин и да гарантира, че червените линии няма да бъдат пресичани. Изпрати послание и към Иран, че той също не е имунизиран", казва пред "Капитал" Нир Бомс, изследовател от Центъра "Моше Даян" към Университета в Тел Авив.

Но дори Асад да бъде възпрян да посяга към химическия си арсенал, той ще продължава да сее ужас и смърт с варелни бомби, ракети и артилерия, които взимат несравнимо повече жертви в Сирия. Както посочва пред AFP Фейсал Итани от Atlantic Council, "има опасност Асад да разчете тези удари по следния начин: "Нямаш право на химически атаки. Всичко друго е позволено, давай смело."

И какво от това

Интервенцията не променя курса на войната в Сирия и не приближава нейния край. "Идеята как да "сглобим" Сирия след тоталния разпад, в който се намира, остава неясна. Не само САЩ, но и Европа няма никаква визия за бъдещето на страната", казва пред "Капитал" Мирослав Зафиров, дипломат и политически съветник в международна организация, базиран в Близкия изток.

Разнопосочните сигнали от Вашингтон предизвикват единствено объркване. Тръмп дълго време твърдеше, че единствената важна цел на САЩ в Сирия е унищожаването на ИДИЛ. Дни преди химическата атака в Дума той обяви, че иска да изтегли намиращите се в Сирия близо 2000 американски войници. После разпореди въздушните удари. След тях посланикът на САЩ в ООН Ники Хейли каза, че до часове Вашингтон ще излезе с нови санкции срещу Русия. Малко по-късно Тръмп я опроверга. После се отказа и от прибирането на войниците.

"Доколкото разбирам, наблюдавайки едновременно изявленията и действията, стратегията на САЩ в Сирия се състои от две неща - стабилизиране и изход. Първото означава обезвреждане на ислямистките екстремисти от типа на ИДИЛ и удържане на Иран, за да не поеме контрол над Сирия. Но на фона на противоречивите послания е трудно да се каже дали Вашингтон следва тази стратегия", посочва Нир Бомс.
"Идеята как да "сглобим" Сирия след тоталния разпад, в който се намира, остава неясна. Не само САЩ, но и Европа няма никаква визия за бъдещето на страната."

Мирослав Зафиров, дипломат и политически съветник в международна организация, базиран в Близкия изток


Още по-трудно е да се види как Сирия може да бъде стабилизирана при високия риск от нови сблъсъци между външните сили, въвлечени в конфликта: Русия и Иран, които поддържат режима; Америка, която подкрепя и въоръжава кюрдите; Турция, която започна офанзива срещу тях; и Израел, който преди десетина дни бомбардира иранска база в Сирия, разтревожен от перспективата Техеран и ливанското му протеже "Хизбула" да се настанят в Голанските възвишения. "Войната в Сирия е война на изтощение. Тя може да се води единствено ако страните в конфликта имат подкрепата на своите външни съюзници. А те по-скоро мислят за етапа след конфликта", посочва Мирослав Зафиров.
"Не мисля, че някой от основните играчи е готов или способен да поведе войната в Сирия към ендшпил. Тези удари срещу Асад съвсем не са последният ход в тази партия шах. Те просто отварят нова фаза в нея, но не я водят към финал."

Нир Бомс, изследовател от Центъра "Моше Даян" към Университета в Тел Авив


За да се стигне дотам обаче, е нужно Русия да спре да блокира преговорите под егидата на ООН в Женева за политическо решение на сирийската криза и да маневрира с алтернативни формати в Сочи и Астана, където кани Иран и Турция. Въпросът е кога президентът Владимир Путин ще реши, че подкрепата за Асад започва да му струва твърде скъпо и го притиска в ъгъла. "Русия не е в суициден модус. Тя си дава сметка, че сирийската криза вече й коства много. Колкото и да е гласовита официалната медийна пропаганда, очевидно е, че управляващият елит се намира в изолация навън. Това не е нещо, което той би искал да задълбочи. Концепцията от Астана е трудно приложима оттук нататък, а Русия има нужда от платформа за диалог с държави, които тя смята за равни на нея. В момента тези държави са по-скоро от другата страна на барикадата ,посочва Мирослав Зафиров.

А и страната, с която Русия най-много иска да говори - САЩ, не изглежда да има какво да каже. "Не мисля, че някой от основните играчи е готов или способен да поведе войната в Сирия към ендшпил. Тези удари срещу Асад съвсем не са последният ход в тази партия шах. Те просто отварят нова фаза в нея, но не я водят към финал", обобщава Нир Бомс. Само че продължаването й се измерва в човешки животи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

SpaceX изстреля експериментална втора степен на ракетата Falcon 9 2 SpaceX изстреля експериментална втора степен на ракетата Falcon 9

Подобрената модификация трябва да позволи по-дълги полети в орбита

5 дек 2019, 907 прочитания

Анестезиолозите на алианса 2 Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

5 дек 2019, 553 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Какво друго по света: няколко любопитни идеи

Виаграта – следващото лекарство за рак?; Първият хотел в околоземна орбита

Още от Капитал
Има ли спасение за "Топлофикация София"

Общинското дружество е в критично състояние, но ръководството му твърди, че има въможноти за стабилизиране

За кого е модерната MBA диплома

MBA отдавна вече не е просто образование по мениджмънт, като фокусът се е изместил към обучение в лидерство

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Климатичните промени ще са основен приоритет на новия председател Урсула фон дер Лайен, което вещае големи промени за енергийната политика на България

Ново място: Little Bird Place

Галерията е посветена на взаимовръзките между природата и изкуството

Кино: "Един дъждовен ден в Ню Йорк"

Уди Алън с джазова комедия за съвременното лицемерие

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10