Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 19 апр 2018, 15:54, 5951 прочитания

Сто ракети и нито една стратегия

Ударите в Сирия не променят курса на войната и не приближават нейния край

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Въпреки размяната на ожесточени реплики между Вашингтон и Москва в дните преди ударите в Сирия, след тях рискът от ескалация не е по-голям.

- Дори напротив, пределната ограниченост на операцията е сигнал за нежеланието на САЩ и Европа да бъдат въвлечени в по-широк конфликт в Сирия.

- Лошото е, че бомбите не са заместител на политика, която да сложи край на войната.
В ранните часове на 14 април САЩ, Великобритания и Франция изпратиха залп от ракети срещу Сирия. На 15 април силите на президента Башар ал Асад нанесоха 28 въздушни удара и подложиха на тежък артилерийски обстрел градовете Хомс и Хама. Просто още един ден в Сирия, който показва, че военната машина на режима продължава да работи на пълни обороти, реалността на терен не се е променила и седемгодишният конфликт не е по-близо до разрешаване.

"Мисията е изпълнена", похвали се американският президент Доналд Тръмп в Twitter след атаката на западното трио, поразила научен център близо до Дамаск, използван за производство на химически оръжия, и две военни бази на север. Само че 105 ракети по-късно "мисията" на САЩ и на европейските им съюзници в Сирия не е нито по-ясна, нито по-осъществима.


Единствената добра новина е, че въпреки размяната на ожесточени реплики между Вашингтон и Москва в дните преди ударите след тях рискът от ескалация не е по-голям. Дори напротив, пределната ограниченост на операцията е сигнал за нежеланието на САЩ и Европа да бъдат въвлечени в по-широк конфликт в Сирия и сблъсък с останалите играчи на бойното поле - Русия, Иран, Турция. Лошата новина е, че бомбите не са заместител на политика, която да спре една война, отнела вече живота на близо половин милион души и превърнала над 5 млн. в бежанци.

Истински червени линии

Целта на интервенцията беше същата като на американския удар през април миналата година - да накаже режима на Асад за предполагаема атака с химически оръжия (виж хронологията на войната). Този път ракетите бяха двойно повече, а участието на Великобритания и Франция добавя нюанс на международни действия вместо едностранна акция.



Има и две други фундаментални разлики. Първо, силите на Асад с подкрепата на Русия и Иран на практика са спечелили гражданската война. Недостигът на войници и оборудване може и да не позволява на режима да разшири още териториалния си контрол, но той вече няма сериозни противници на терен, които да застрашават съществуването му. И второ, сега отношенията между Москва и Вашингтон и като цяло между Москва и Запада се вледениха до степен, в която говоренето за нова студена война не звучи пресилено.

"Един удар не променя реалността на войната в Сирия. Но изпрати важно послание - че използването на химически оръжия наистина е червена линия и САЩ и западните съюзници ще го наказват. Изпрати послание и към Русия - че ако иска да стабилизира Сирия, трябва да го прави по определен начин и да гарантира, че червените линии няма да бъдат пресичани. Изпрати послание и към Иран, че той също не е имунизиран", казва пред "Капитал" Нир Бомс, изследовател от Центъра "Моше Даян" към Университета в Тел Авив.

Но дори Асад да бъде възпрян да посяга към химическия си арсенал, той ще продължава да сее ужас и смърт с варелни бомби, ракети и артилерия, които взимат несравнимо повече жертви в Сирия. Както посочва пред AFP Фейсал Итани от Atlantic Council, "има опасност Асад да разчете тези удари по следния начин: "Нямаш право на химически атаки. Всичко друго е позволено, давай смело."

И какво от това

Интервенцията не променя курса на войната в Сирия и не приближава нейния край. "Идеята как да "сглобим" Сирия след тоталния разпад, в който се намира, остава неясна. Не само САЩ, но и Европа няма никаква визия за бъдещето на страната", казва пред "Капитал" Мирослав Зафиров, дипломат и политически съветник в международна организация, базиран в Близкия изток.

Разнопосочните сигнали от Вашингтон предизвикват единствено объркване. Тръмп дълго време твърдеше, че единствената важна цел на САЩ в Сирия е унищожаването на ИДИЛ. Дни преди химическата атака в Дума той обяви, че иска да изтегли намиращите се в Сирия близо 2000 американски войници. После разпореди въздушните удари. След тях посланикът на САЩ в ООН Ники Хейли каза, че до часове Вашингтон ще излезе с нови санкции срещу Русия. Малко по-късно Тръмп я опроверга. После се отказа и от прибирането на войниците.

"Доколкото разбирам, наблюдавайки едновременно изявленията и действията, стратегията на САЩ в Сирия се състои от две неща - стабилизиране и изход. Първото означава обезвреждане на ислямистките екстремисти от типа на ИДИЛ и удържане на Иран, за да не поеме контрол над Сирия. Но на фона на противоречивите послания е трудно да се каже дали Вашингтон следва тази стратегия", посочва Нир Бомс.
"Идеята как да "сглобим" Сирия след тоталния разпад, в който се намира, остава неясна. Не само САЩ, но и Европа няма никаква визия за бъдещето на страната."

Мирослав Зафиров, дипломат и политически съветник в международна организация, базиран в Близкия изток


Още по-трудно е да се види как Сирия може да бъде стабилизирана при високия риск от нови сблъсъци между външните сили, въвлечени в конфликта: Русия и Иран, които поддържат режима; Америка, която подкрепя и въоръжава кюрдите; Турция, която започна офанзива срещу тях; и Израел, който преди десетина дни бомбардира иранска база в Сирия, разтревожен от перспективата Техеран и ливанското му протеже "Хизбула" да се настанят в Голанските възвишения. "Войната в Сирия е война на изтощение. Тя може да се води единствено ако страните в конфликта имат подкрепата на своите външни съюзници. А те по-скоро мислят за етапа след конфликта", посочва Мирослав Зафиров.
"Не мисля, че някой от основните играчи е готов или способен да поведе войната в Сирия към ендшпил. Тези удари срещу Асад съвсем не са последният ход в тази партия шах. Те просто отварят нова фаза в нея, но не я водят към финал."

Нир Бомс, изследовател от Центъра "Моше Даян" към Университета в Тел Авив


За да се стигне дотам обаче, е нужно Русия да спре да блокира преговорите под егидата на ООН в Женева за политическо решение на сирийската криза и да маневрира с алтернативни формати в Сочи и Астана, където кани Иран и Турция. Въпросът е кога президентът Владимир Путин ще реши, че подкрепата за Асад започва да му струва твърде скъпо и го притиска в ъгъла. "Русия не е в суициден модус. Тя си дава сметка, че сирийската криза вече й коства много. Колкото и да е гласовита официалната медийна пропаганда, очевидно е, че управляващият елит се намира в изолация навън. Това не е нещо, което той би искал да задълбочи. Концепцията от Астана е трудно приложима оттук нататък, а Русия има нужда от платформа за диалог с държави, които тя смята за равни на нея. В момента тези държави са по-скоро от другата страна на барикадата ,посочва Мирослав Зафиров.

А и страната, с която Русия най-много иска да говори - САЩ, не изглежда да има какво да каже. "Не мисля, че някой от основните играчи е готов или способен да поведе войната в Сирия към ендшпил. Тези удари срещу Асад съвсем не са последният ход в тази партия шах. Те просто отварят нова фаза в нея, но не я водят към финал", обобщава Нир Бомс. Само че продължаването й се измерва в човешки животи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Собствеността на жилища намалява Собствеността на жилища намалява

Това не е голяма причина за притеснение

30 май 2020, 1606 прочитания

По-малко европейци живеят в риск от бедност По-малко европейци живеят в риск от бедност

Броят на уязвимите граждани се е понижил през последните пет години

30 май 2020, 904 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Какво друго по света: няколко любопитни идеи

Виаграта – следващото лекарство за рак?; Първият хотел в околоземна орбита

Още от Капитал
Бодлива ситуация при розовото масло

За оптимистите кампания 2020 е критичният хаос, от който ще произлезе новият, по-добър ред в бизнеса с маслодайни рози.

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

Площад "Александър Невски" ще се ремонтира, но няма да се промени

Общината ще похарчи предвидените 17. млн. лв. за реконструкцията на зоната, но ще има само козметични намеси

СССР: една одисея в Космоса

Книга събира най-добрия руски графичен дизайн от годините на студената война

Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10