"Počelo je". "Gotov je" е още далече

Лъч към миналото или завръщане в бъдещето? Какво се случва в Сърбия? Протестната атмосфера в Белград през последните четири месеца силно напомня 90-те години. И показва, че в страната все още има критично малцинство недоволни, които искат да видят демократична Сърбия.

Част от тези протестиращи проникнаха в сградата на държавната телевизия на 16 март вечерта с исканията да получат гласност и президентът Александър Вучич да преустанови медийния контрол. Защото, докато той продължава да държи в хватката си медиите, бизнеса и политическия живот, а опозицията остава разпокъсана и безидейна, сръбска пролет трудно ще има.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Протестната култура

"Косово е единствената тема, която може да свали Вучич." Ана Пейович от Центъра за съвременна литература "Крокодил" в Белград

Белград е град на контрасти. Наред с европейското си лице на столица, която има своя космополитен живот, градски легенди, добра музикална и театрална сцена, градът често е и територия на политически и социални сблъсъци. Историята на протестната култура през последните 50 години тук започва още със студентските демонстрации през 1968 г. като част от глобалните студентски вълнения тогава. Продължава с антивоенните протести от 1991 и 1992, а после идват и демонстрациите против режима на Слободан Милошевич от 1996 и 1997 г.

Последните протестни вълни оформят и изваждат в публичното пространство част от политиците, които успяват да окажат натиск за промяна в Сърбия през 90-те – Драган Джилас и Зоран Джинджич. И така до "революцията на булдозерите от 2000 г., след която дългогодишният сръбски автократ Слободан Милошевич признава изборното поражение и окончателно слиза от власт, а по-късно бива предаден на Хагския трибунал за бивша Югославия.
За какво са протестите сега



След падането на Милошевич от власт Сърбия се възстановява бързо. Парадоксално, дори без предприсъединителни фондове и извън общия пазар на ЕС страната има по-добри години в икономическо отношение от България. Управлявана е от прозападни правителства до 2012 г., които търсят нормализация със своите нови съседи от бивша Югославия и развитие на икономиката. Вече повече от шест години Сърбия има и статут на кандидат за членство в ЕС.

Всичко това на пръв поглед изглежда като оптимистична перспектива. Поне докато преди седем години старите националисти не намериха място във властта, обединени със социалистите. И това доведе до нови вътрешни напрежения и до усложнени взаимоотношения в региона. Предвид сложните следвоенни обстоятелства, в които съществуваше Сърбия, тези проблеми няма как да помогнат на сърбите да се почувстват особено сближени с Европа. Александър Вучич - преди като премиер, а сега като президент - флиртува както с Русия, така и с Китай. И докато това се случва, правителството на премиера Ана Брнабич не се отказва от европейската интеграция. Тази двойствена политика увеличава чувството на несигурност. За него допринася и усещането, че управляващата класа се саморазправя с опозицията и критичните гласове и ограничава медиите по неприемлив начин.

Кой протестира

Протестите избухват след нападението срещу опозиционния политик Борко Стефанович (лидер на "Левица Сърбия") през ноември. Той е нападнат с метални пръти в Крушевац по време на опозиционно събрание. Много бързо протестното движение обзема не само Белград, но и Нови Сад, Ниш, Суботица. В най-многобройните демонстрации в центъра на сръбската столица броят на участващите надхвърля 30 000. Напрежението се засилва при посещението на руския президент Владимир Путин в средата на януари, когато хиляди са докарани с автобуси в Белград, за да разсеят впечатлението от протестите.

На улицата излизат най-вече хора, ангажирани със социалния живот в Сърбия – млади професионалисти, които са избрали да останат да живеят в страната. Но не липсват и представители на всички поколения. Техните искания са сходни и с тези на спорадичните протести в София през последната година – свобода на словото, изборна реформа, нови избори, прозрачност в правителствените решения. Това са първите протести в Сърбия от почти десетилетие насам, които приемат национален мащаб. И докато България има формалното спокойствие на член на ЕС, то в Сърбия подобен комфорт не съществува – усещането за изгубено време и енергия, подобно на "десетилетието" на Милошевич, ерозира надеждите дори за умерена перспектива.

Паралели

Сравненията с Шарената революция от 2016 г. в Северна Македония (която свали Никола Груевски след десет години на власт), а и със ситуацията в София, са неизбежни. Усещането е, че в региона са се установили нов тип автократи, които съчетават естетиката и икономиката на балканската олигархия, възползват се от либералната политика на ЕС и разиграват националистическата карта според патриархалните страхове на местните електорати.

Ана Пейович от Центъра за съвременна литература "Крокодил" в Белград търси обяснение в ниската политическа култура, нереформираното образование и емоционалното възприемане на политиката. Самата тя, участвала в студентските протести от 90-те, както и в "революцията на булдозерите" с цялото си семейство, с днешна дата обобщава, че падането на Милошевич не би могло да се случи без международната изолация на страната, а и заради унижението, че войната е била изгубена. Горчивината в разсъжденията й кристализира в осъзнаването, че хората тогава не са протестирали срещу автократа, защото е започнал войната, а защото я е изгубил. В това вижда паралел и с днес – въпросът за Косово е универсалното извинение на сръбската политика и отваря вратата към всякакви краткосрочни манипулации и търсене са бърза политическа капитализация. "Косово е единствената тема, която може да свали Вучич," обобщава Пейович.

Подобни са заключенията и на Миряна Джурджевич, писател и преподавател във Висшето училище по геодезия в Белград. Самата тя също участва в повечето протести от 90-те години и сега. И изговаря на глас своите опасения, че този път повторението на историята се случва като фарс. Повечето политически образовани хора в Сърбия не виждат надежда и в ЕС, давайки за пример предприсъединителната дисциплина в съседните България и Хърватия и последвалата централизация на властта, злоупотребите със средства, настъпилата политическа апатия, обръщането към миналото и реставрацията на тоталитарни практики и настроения. Революцията на булдозерите имаше за свой слоган "Свършен е", а сега центърът на Белград е обсипан с надписи: "Започна се". Но свършването е още далече.

Петър Денчев е режисьор и писател, многократно гостувал покрай книгите и спектаклите си в страните от бивша Югославия.

* "Počelo je" ("Започна се") е един от множеството слогани, които използват сегашните протестиращи. "Gotov je" се отнася за Милошевич и кампанията срещу него, която води движението "Отпор" в периода 1998 - 2000 г.