Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 мар 2019, 11:45, 2525 прочитания

"Počelo je". "Gotov je" е още далече

Докато Вучич продължава да държи в хватката си медиите, бизнеса и политическия живот, а опозицията остава разпокъсана и безидейна, сръбска пролет трудно ще има

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Протестите показват, че в страната все още има критично малцинство недоволни, които искат да видят демократична Сърбия.
  • Усещането е, че в региона са се установили нов тип автократи, които съчетават естетиката и икономиката на балканската олигархия, възползват се от либералната политика на ЕС и разиграват националистическата карта
  • Повечето политически образовани хора в Сърбия не виждат надежда и в ЕС, давайки за пример България и Хърватия
Лъч към миналото или завръщане в бъдещето? Какво се случва в Сърбия? Протестната атмосфера в Белград през последните четири месеца силно напомня 90-те години. И показва, че в страната все още има критично малцинство недоволни, които искат да видят демократична Сърбия.

Част от тези протестиращи проникнаха в сградата на държавната телевизия на 16 март вечерта с исканията да получат гласност и президентът Александър Вучич да преустанови медийния контрол. Защото, докато той продължава да държи в хватката си медиите, бизнеса и политическия живот, а опозицията остава разпокъсана и безидейна, сръбска пролет трудно ще има.


Протестната култура
"Косово е единствената тема, която може да свали Вучич."
Ана Пейович от Центъра за съвременна литература "Крокодил" в Белград


Белград е град на контрасти. Наред с европейското си лице на столица, която има своя космополитен живот, градски легенди, добра музикална и театрална сцена, градът често е и територия на политически и социални сблъсъци. Историята на протестната култура през последните 50 години тук започва още със студентските демонстрации през 1968 г. като част от глобалните студентски вълнения тогава. Продължава с антивоенните протести от 1991 и 1992, а после идват и демонстрациите против режима на Слободан Милошевич от 1996 и 1997 г.

Последните протестни вълни оформят и изваждат в публичното пространство част от политиците, които успяват да окажат натиск за промяна в Сърбия през 90-те – Драган Джилас и Зоран Джинджич. И така до "революцията на булдозерите от 2000 г., след която дългогодишният сръбски автократ Слободан Милошевич признава изборното поражение и окончателно слиза от власт, а по-късно бива предаден на Хагския трибунал за бивша Югославия.
Ако някой има спомени от Белград по време на войната в Косово през 1999, едва ли би познал града сега, двадесет години по-късно. Тогавашната атмосфера на опустошение, обидните надписи по френското посолство, скинхедовете, тайните партита - всичко това е минало. Колективната памет и разказите за преживяното обаче и днес продължават да са твърде различни. Някои си спомнят събитията травматично. Други са изгубили близки. Трети помнят този период като една дълга ваканция, в която са могли да изгледат всички филми, които дотогава не са могли. Последните три десетилетия за сърбите са изпълнени с драматични събития и голяма част от тях вероятно ще останат като крайъгълни камъни в общото съзнание.

За какво са протестите сега



След падането на Милошевич от власт Сърбия се възстановява бързо. Парадоксално, дори без предприсъединителни фондове и извън общия пазар на ЕС страната има по-добри години в икономическо отношение от България. Управлявана е от прозападни правителства до 2012 г., които търсят нормализация със своите нови съседи от бивша Югославия и развитие на икономиката. Вече повече от шест години Сърбия има и статут на кандидат за членство в ЕС.

Всичко това на пръв поглед изглежда като оптимистична перспектива. Поне докато преди седем години старите националисти не намериха място във властта, обединени със социалистите. И това доведе до нови вътрешни напрежения и до усложнени взаимоотношения в региона. Предвид сложните следвоенни обстоятелства, в които съществуваше Сърбия, тези проблеми няма как да помогнат на сърбите да се почувстват особено сближени с Европа. Александър Вучич - преди като премиер, а сега като президент - флиртува както с Русия, така и с Китай. И докато това се случва, правителството на премиера Ана Брнабич не се отказва от европейската интеграция. Тази двойствена политика увеличава чувството на несигурност. За него допринася и усещането, че управляващата класа се саморазправя с опозицията и критичните гласове и ограничава медиите по неприемлив начин.

Кой протестира

Протестите избухват след нападението срещу опозиционния политик Борко Стефанович (лидер на "Левица Сърбия") през ноември. Той е нападнат с метални пръти в Крушевац по време на опозиционно събрание. Много бързо протестното движение обзема не само Белград, но и Нови Сад, Ниш, Суботица. В най-многобройните демонстрации в центъра на сръбската столица броят на участващите надхвърля 30 000. Напрежението се засилва при посещението на руския президент Владимир Путин в средата на януари, когато хиляди са докарани с автобуси в Белград, за да разсеят впечатлението от протестите.

На улицата излизат най-вече хора, ангажирани със социалния живот в Сърбия – млади професионалисти, които са избрали да останат да живеят в страната. Но не липсват и представители на всички поколения. Техните искания са сходни и с тези на спорадичните протести в София през последната година – свобода на словото, изборна реформа, нови избори, прозрачност в правителствените решения. Това са първите протести в Сърбия от почти десетилетие насам, които приемат национален мащаб. И докато България има формалното спокойствие на член на ЕС, то в Сърбия подобен комфорт не съществува – усещането за изгубено време и енергия, подобно на "десетилетието" на Милошевич, ерозира надеждите дори за умерена перспектива.


Паралели

Сравненията с Шарената революция от 2016 г. в Северна Македония (която свали Никола Груевски след десет години на власт), а и със ситуацията в София, са неизбежни. Усещането е, че в региона са се установили нов тип автократи, които съчетават естетиката и икономиката на балканската олигархия, възползват се от либералната политика на ЕС и разиграват националистическата карта според патриархалните страхове на местните електорати.

Ана Пейович от Центъра за съвременна литература "Крокодил" в Белград търси обяснение в ниската политическа култура, нереформираното образование и емоционалното възприемане на политиката. Самата тя, участвала в студентските протести от 90-те, както и в "революцията на булдозерите" с цялото си семейство, с днешна дата обобщава, че падането на Милошевич не би могло да се случи без международната изолация на страната, а и заради унижението, че войната е била изгубена. Горчивината в разсъжденията й кристализира в осъзнаването, че хората тогава не са протестирали срещу автократа, защото е започнал войната, а защото я е изгубил. В това вижда паралел и с днес – въпросът за Косово е универсалното извинение на сръбската политика и отваря вратата към всякакви краткосрочни манипулации и търсене са бърза политическа капитализация. "Косово е единствената тема, която може да свали Вучич," обобщава Пейович.

Подобни са заключенията и на Миряна Джурджевич, писател и преподавател във Висшето училище по геодезия в Белград. Самата тя също участва в повечето протести от 90-те години и сега. И изговаря на глас своите опасения, че този път повторението на историята се случва като фарс. Повечето политически образовани хора в Сърбия не виждат надежда и в ЕС, давайки за пример предприсъединителната дисциплина в съседните България и Хърватия и последвалата централизация на властта, злоупотребите със средства, настъпилата политическа апатия, обръщането към миналото и реставрацията на тоталитарни практики и настроения. Революцията на булдозерите имаше за свой слоган "Свършен е", а сега центърът на Белград е обсипан с надписи: "Започна се". Но свършването е още далече.

Петър Денчев е режисьор и писател, многократно гостувал покрай книгите и спектаклите си в страните от бивша Югославия.

* "Počelo je" ("Започна се") е един от множеството слогани, които използват сегашните протестиращи. "Gotov je" се отнася за Милошевич и кампанията срещу него, която води движението "Отпор" в периода 1998 - 2000 г.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Брюксел: Сертификатите за имунитет от коронавирус не са надеждни Брюксел: Сертификатите за имунитет от коронавирус не са надеждни

Страните, които са популярни туристически дестинации, трябва да съблюдават правилата за физическа дистанция

26 май 2020, 764 прочитания

Испания ще осигури минимален доход за 850 хил. бедни домакинства Испания ще осигури минимален доход за 850 хил. бедни домакинства

Програмата на лявото правителство предвижда 3 млрд. евро на година за целта

26 май 2020, 895 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Иран заобикаля през Азия американските санкции срещу износа на петрол

Най-малко два танкера са превозили ирански петрол през последните месеци

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10