Европа и светът според Макрон
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европа и светът според Макрон

Shutterstock

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

3831 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Френският президент Еманюел Макрон може да бъде обвиняван в много неща, но не и че му липсват размах и визия. В интервюто си за сп. Economist (пълния текст на което може да прочетете на български тук) той дава радикална диагноза за опасностите, които грозят ЕС, и също толкова радикални рецепти за справяне с тях. Европа е "на ръба на пропастта", "изключително крехка" и "ако не успее да мисли за себе си като за глобална сила, ще изчезне". Тя трябва да се научи да се отбранява сама, защото НАТО е в "мозъчна смърт".

Провокативните тези на Макрон и особено мрачната му присъда за състоянието на 70-годишния Алианс предизвикаха малко подкрепа и много критики от двете страни на Атлантическия океан. Които само показаха отново, че независимо дали сте съгласни или не с френския президент, той е единственият европейски лидер в момента, който демонстрира стратегическо мислене и желание да води.

Суверенитет или смърт

Посланията на Макрон са почти апокалиптични, а картината, която рисува - мрачна: "Да се самоизтощаваме около Brexit, да имаме ЕС, за който е трудно да помръдне напред, да имаме американски съюзник, който бързо ни обръща гръб по стратегически въпроси – никой не би повярвал, че това е възможно." Притисната между суперсилите Америка и Китай, изправена пред авторитарни режими в съседство (Русия и Турция), Европа е изгубила посоката си и остава маргинализирана. Ако не се събуди, тя ще "изчезне геополитически или поне ще изгуби контрола върху собствената си съдба".

От 90-те години ЕС се носи по инерция и без политически компас, констатира Макрон. Европа говори основно с езика на бизнеса и търговията и мисли за себе си най-вече като за пазар, а американската гаранция за сигурността й я приспива с илюзията за вечна стабилност. Само че постепенното оттегляне на САЩ от Стария континент и от Близкия изток, започнало още преди Доналд Тръмп да влезе в Белия дом, в комбинация с американския протекционизъм, оголва уязвимостта на ЕС.

"За първи път имаме американски президент, който не споделя нашата идея за европейския проект, и американската политика се отклонява от този проект", посочва Макрон. И когато Тръмп казва на европейците - пожарите се случват във вашия заден двор и завръщащите се терористи са ваш проблем - заравянето на главата в пясъка не е опция.

Случващото се в Сирия - където изтеглянето на САЩ (съюзник в НАТО) и офанзивата на Турция (също съюзник в НАТО) стават без каквато и да било координация с останалите - е симптомът, по който Макрон поставя тежката си диагноза за НАТО. Отговорът на френския президент е, че е нужен "европейски военен и технологичен суверенитет" (апропо "суверенитет" е една от най-често повтаряните думи в интервюто).

Генерал без армия

Голистката традиция прозира силно в начина на мислене на Макрон, който не крие възхищението си от генерал Дьо Гол. Но не му печели много приятели в ЕС. Всъщност най-възторженият отзвук на интервюто му дойде от Москва. "Златни думи... Точно определение на сегашното състояние на НАТО", написа в страницата си във Facebook говорителят на руското външно министерство Мария Захарова. Официалният коментар на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков бе по-сдържан и леко ехиден: "Дали НАТО е жив или мъртъв и кои от частите от съюзническото му тяло са в кома не е въпрос, който ние да решаваме. Не сме патолози."

Макар Франция традиционно да има амбивалентна роля в НАТО, като през 1966 г. Дьо Гол я изважда от обединеното военно командване на Алианса и тя се завръща в него едва през 2009 г., коментарите на Макрон, идващи месец преди срещата на организацията през декември, предизвикаха смут. Германският канцлер Ангела Меркел ги определи като прекомерна реакция: "Френският президент избра доста драстични думи, за да изрази възгледите си. Това не е начинът, по който аз виждам сътрудничеството в НАТО." В защита на Алианса се изказаха и новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, както и още цял хор европейски политици. Един от малкото, застанали публично на страната на Макрон, бе външният министър на Люксембург Жан Аселборн, който заяви, че френският президент е прав за НАТО, макар за разлика от него да не смята, че ЕС може да се защитава сам.

Същото признават неофициално и европейски дипломати, цитирани от Politico - че анализът на Макрон за липсата на координация е верен, просто думите са неправилно подбрани. Но определят като грешка това, че в интервюто си той поставя под съмнение ангажимента на НАТО за взаимно гарантирана отбрана само защото и Тръмп го прави. Както показват доволните коментари от Москва, това само допълнително отслабва авторитета на Алианса. И изправя на нокти страни като Полша и прибалтийското трио, където усещането за заплаха от Русия е осезаемо и перспективата за загуба на "американския чадър" е плашеща. В източната част на континента перспективата за Европа - водена от Франция - която отслабва връзките с НАТО и ЕС, е тревожна. Както го формулира външният министър на Словакия Мирослав Лайчак: "Аз наистина вярвам, че ролята на САЩ в сигурността и отбраната на Европа е незаменима."

Раздразнението от френското лидерство и начина, по който то се случва, пролича и при блокирането на преговорите за членство със Северна Македония и Албания миналия месец. Тогава Макрон бе заклеймен, че това е точно пример за провал на геостратегическото мислене, в какъвто той обвинява останалите.

Тезата на френския президент е, че разширяване без реформа на ЕС и правилата му за приемане на нови членки е "абсурдно" и само би попречило на съюза да действа като единен блок. Макрон отхвърля и идеята, че неговото вето оставя страните от Западните Балкани уязвими за влияние от конкурентни сили, като дава пример със Сърбия, където контактите с Русия и Китай се засилват, въпреки че Белград води преговори за членство в ЕС.

Позицията му за Русия също трудно би събрала широка подкрепа в ЕС. Неговото виждане е, че подобни режими са по-опасни, когато са изолирани. Но призивът му за сближаване с Русия светва червени лампи в Полша и в прибалтийските държави. "Идеята ми не е никак наивна", твърди Макрон и подчертава, че условието е да се спазва Минският процес (сключените споразумения между Русия и Украйна под егидата на Германия и Франция) и не става въпрос за вдигане на санкциите. За френския президент това е дългосрочна стратегия, която "може да отнеме десет години".

Макар често арогантният му подход съвсем да не е по вкуса на всички, активността на Макрон изпъква на фона на предпазливостта на Германия при залеза на Меркел, политическата парализа в Италия и Испания и агонията около Brexit във Великобритания. Неговото интервю бе публикувано в същия ден, в който Берлин обяви по-амбициозна роля за въоръжените си сили и обещание да постигне ангажимента си в НАТО да отделя 2% от БВП за отбрана през... 2031 г. Колкото и критики да концентрира френският президент, в момента никой друг европейски лидер не показва способност да гледа напред и нашироко. Дотук обаче Макрон показва повече талант да посочва проблемите, отколкото да намира партньори за решаването им.

Френският президент Еманюел Макрон може да бъде обвиняван в много неща, но не и че му липсват размах и визия. В интервюто си за сп. Economist (пълния текст на което може да прочетете на български тук) той дава радикална диагноза за опасностите, които грозят ЕС, и също толкова радикални рецепти за справяне с тях. Европа е "на ръба на пропастта", "изключително крехка" и "ако не успее да мисли за себе си като за глобална сила, ще изчезне". Тя трябва да се научи да се отбранява сама, защото НАТО е в "мозъчна смърт".

Провокативните тези на Макрон и особено мрачната му присъда за състоянието на 70-годишния Алианс предизвикаха малко подкрепа и много критики от двете страни на Атлантическия океан. Които само показаха отново, че независимо дали сте съгласни или не с френския президент, той е единственият европейски лидер в момента, който демонстрира стратегическо мислене и желание да води.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK