С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 ное 2019, 11:53, 3330 прочитания

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Френският президент Еманюел Макрон може да бъде обвиняван в много неща, но не и че му липсват размах и визия. В интервюто си за сп. Economist (пълния текст на което може да прочетете на български тук) той дава радикална диагноза за опасностите, които грозят ЕС, и също толкова радикални рецепти за справяне с тях. Европа е "на ръба на пропастта", "изключително крехка" и "ако не успее да мисли за себе си като за глобална сила, ще изчезне". Тя трябва да се научи да се отбранява сама, защото НАТО е в "мозъчна смърт".

Провокативните тези на Макрон и особено мрачната му присъда за състоянието на 70-годишния Алианс предизвикаха малко подкрепа и много критики от двете страни на Атлантическия океан. Които само показаха отново, че независимо дали сте съгласни или не с френския президент, той е единственият европейски лидер в момента, който демонстрира стратегическо мислене и желание да води.


Суверенитет или смърт

Посланията на Макрон са почти апокалиптични, а картината, която рисува - мрачна: "Да се самоизтощаваме около Brexit, да имаме ЕС, за който е трудно да помръдне напред, да имаме американски съюзник, който бързо ни обръща гръб по стратегически въпроси – никой не би повярвал, че това е възможно." Притисната между суперсилите Америка и Китай, изправена пред авторитарни режими в съседство (Русия и Турция), Европа е изгубила посоката си и остава маргинализирана. Ако не се събуди, тя ще "изчезне геополитически или поне ще изгуби контрола върху собствената си съдба".

От 90-те години ЕС се носи по инерция и без политически компас, констатира Макрон. Европа говори основно с езика на бизнеса и търговията и мисли за себе си най-вече като за пазар, а американската гаранция за сигурността й я приспива с илюзията за вечна стабилност. Само че постепенното оттегляне на САЩ от Стария континент и от Близкия изток, започнало още преди Доналд Тръмп да влезе в Белия дом, в комбинация с американския протекционизъм, оголва уязвимостта на ЕС.



"За първи път имаме американски президент, който не споделя нашата идея за европейския проект, и американската политика се отклонява от този проект", посочва Макрон. И когато Тръмп казва на европейците - пожарите се случват във вашия заден двор и завръщащите се терористи са ваш проблем - заравянето на главата в пясъка не е опция.

Случващото се в Сирия - където изтеглянето на САЩ (съюзник в НАТО) и офанзивата на Турция (също съюзник в НАТО) стават без каквато и да било координация с останалите - е симптомът, по който Макрон поставя тежката си диагноза за НАТО. Отговорът на френския президент е, че е нужен "европейски военен и технологичен суверенитет" (апропо "суверенитет" е една от най-често повтаряните думи в интервюто).

Генерал без армия

Голистката традиция прозира силно в начина на мислене на Макрон, който не крие възхищението си от генерал Дьо Гол. Но не му печели много приятели в ЕС. Всъщност най-възторженият отзвук на интервюто му дойде от Москва. "Златни думи... Точно определение на сегашното състояние на НАТО", написа в страницата си във Facebook говорителят на руското външно министерство Мария Захарова. Официалният коментар на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков бе по-сдържан и леко ехиден: "Дали НАТО е жив или мъртъв и кои от частите от съюзническото му тяло са в кома не е въпрос, който ние да решаваме. Не сме патолози."

Макар Франция традиционно да има амбивалентна роля в НАТО, като през 1966 г. Дьо Гол я изважда от обединеното военно командване на Алианса и тя се завръща в него едва през 2009 г., коментарите на Макрон, идващи месец преди срещата на организацията през декември, предизвикаха смут. Германският канцлер Ангела Меркел ги определи като прекомерна реакция: "Френският президент избра доста драстични думи, за да изрази възгледите си. Това не е начинът, по който аз виждам сътрудничеството в НАТО." В защита на Алианса се изказаха и новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, както и още цял хор европейски политици. Един от малкото, застанали публично на страната на Макрон, бе външният министър на Люксембург Жан Аселборн, който заяви, че френският президент е прав за НАТО, макар за разлика от него да не смята, че ЕС може да се защитава сам.

Същото признават неофициално и европейски дипломати, цитирани от Politico - че анализът на Макрон за липсата на координация е верен, просто думите са неправилно подбрани. Но определят като грешка това, че в интервюто си той поставя под съмнение ангажимента на НАТО за взаимно гарантирана отбрана само защото и Тръмп го прави. Както показват доволните коментари от Москва, това само допълнително отслабва авторитета на Алианса. И изправя на нокти страни като Полша и прибалтийското трио, където усещането за заплаха от Русия е осезаемо и перспективата за загуба на "американския чадър" е плашеща. В източната част на континента перспективата за Европа - водена от Франция - която отслабва връзките с НАТО и ЕС, е тревожна. Както го формулира външният министър на Словакия Мирослав Лайчак: "Аз наистина вярвам, че ролята на САЩ в сигурността и отбраната на Европа е незаменима."

Раздразнението от френското лидерство и начина, по който то се случва, пролича и при блокирането на преговорите за членство със Северна Македония и Албания миналия месец. Тогава Макрон бе заклеймен, че това е точно пример за провал на геостратегическото мислене, в какъвто той обвинява останалите.

Тезата на френския президент е, че разширяване без реформа на ЕС и правилата му за приемане на нови членки е "абсурдно" и само би попречило на съюза да действа като единен блок. Макрон отхвърля и идеята, че неговото вето оставя страните от Западните Балкани уязвими за влияние от конкурентни сили, като дава пример със Сърбия, където контактите с Русия и Китай се засилват, въпреки че Белград води преговори за членство в ЕС.

Позицията му за Русия също трудно би събрала широка подкрепа в ЕС. Неговото виждане е, че подобни режими са по-опасни, когато са изолирани. Но призивът му за сближаване с Русия светва червени лампи в Полша и в прибалтийските държави. "Идеята ми не е никак наивна", твърди Макрон и подчертава, че условието е да се спазва Минският процес (сключените споразумения между Русия и Украйна под егидата на Германия и Франция) и не става въпрос за вдигане на санкциите. За френския президент това е дългосрочна стратегия, която "може да отнеме десет години".

Макар често арогантният му подход съвсем да не е по вкуса на всички, активността на Макрон изпъква на фона на предпазливостта на Германия при залеза на Меркел, политическата парализа в Италия и Испания и агонията около Brexit във Великобритания. Неговото интервю бе публикувано в същия ден, в който Берлин обяви по-амбициозна роля за въоръжените си сили и обещание да постигне ангажимента си в НАТО да отделя 2% от БВП за отбрана през... 2031 г. Колкото и критики да концентрира френският президент, в момента никой друг европейски лидер не показва способност да гледа напред и нашироко. Дотук обаче Макрон показва повече талант да посочва проблемите, отколкото да намира партньори за решаването им.

Капитал #46

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (15 - 21 ноември). В броя ще прочетете още:

- Малките в голямата игра за София
- Прав ли е Макрон в апокалиптичните си оценки за НАТО и ЕС?
- Раждането на 5G в България

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Запали се ракетата на кандидата за "бронзов медал" при частните орбитални полети Запали се ракетата на кандидата за "бронзов медал" при частните орбитални полети

Космическата компания Firefly Aerospace вероятно няма да извърши премиерно изстрелване в през април, както планираше

24 яну 2020, 1239 прочитания

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане 2 Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

24 яну 2020, 1024 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
SpaceX е една стъпка по-близо до изпращане на хора в космоса

Компанията на Илън Мъск извърши "статичен тест" на аварийната катапултна система на орбиталната капсула Crew Dragon

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Реклама за слушане

Чрез подкаст рекламите компаниите могат да достигнат до нишова аудитория, фокусирана върху съдържанието.

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Кино: "18% сиво"

През Европа към себе си със стил и чувство

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10