Като Huawei, но не точно

Приликите между китайските гиганти ZTE и Huawei не са малко. И двете са от град Шънджън, провинцията Гуандун. И двете са заплаха за технологичната доминация на САЩ – както и надежда за възхода на Китай. И двете имат съмнителни връзки с китайското правителство и много икономисти, анализатори и американски конгресмени и сенатори отказват да ги нарекат частни компании. В крайна сметка обаче, приликите свършват дотук - ZTE може само да си мечтае да бъде в положението на Huawei.

Хронологията е сравнително кратка и проста: в началото на 2017 г. ZTE бе обвинена, че е изнасяла нелегално американска технология към Иран и Северна Корея. Компанията се призна за виновна и бе глобена с 1.19 млрд. долара от Министерството на търговията на САЩ, като същевременно постави и рекорд за най-голяма глоба за изнесени стоки. Въпреки това прегрешение ZTE получи позволение да продължи да работи с американски доставчици, които са особено важни за нейните продукти - мрежово оборудване, системи за цялостна телекомуникационна инфраструктура, мобилни телефони, софтуер и други.

Изискването на САЩ бе едно - ZTE да отстрани всички служители, които са участвали в нелегалния износ. Китайската компания не се справи с това изискване - американските власти твърдят, че са били уволнени едва четирима висшестоящи мениджъри, докато 35 други са останали в ZTE. Министърът на търговията Уилбър Рос предприе по-сурови мерки и през април тази година всички американски компании получиха забрана да работят със ZTE.

На практика това се оказа достатъчно, за да изчезне ZTE от картата. Забраната е специално насочена към бизнеса със смартфони на компанията, които използват поне 25% американски компоненти – процесори на Qualcomm, софтуер от Google и т.н. Този сегмент не е най-важният за ZTE, но след глобите, разбитата репутация и забраната за търговия с американски компании краят на гиганта изглеждаше близо.

Нека въртележката започне

Само за дни компанията за милиарди се срина. На 9 май ZTE излезе с изявление, че продължава активни разговори с американското правителство, но въпреки това спира търговията на акциите си – наред с цялата дейност на компанията. Тук започна въртележката, в която има прекалено много участници. За съжаление на ZTE и хората в нея компанията е може би най-слабият глас в цялата тази история.

Само дни след като ZTE спря дейността си Доналд Тръмп обяви, че ще разговаря с китайския президент Си Цзинпин за свалянето на забраната за търговия между групата и американските компании. По-малко от месец по-късно Уилбър Рос обяви, че споразумение ще има, но ZTE ще трябва да плати 1 млрд. долара глоба, а още 400 млн. долара трябва да бъдат заделени като гаранция. Освен това трябва да бъде сменено цялото високо ръководство на компанията. Самата забрана остава в сила до момента, в който всички условия бъдат изпълнени.

Допълнителни трудности са обтегнатите търговски взаимоотношения между Китай и САЩ, в които съдбата на ZTE вече е една от разменните монети при преговорите. Целта за американската администрация е да бъде намален осезаемо търговският дефицит на страната и двете страни вече седнаха няколко пъти на масата за преговори, макар все още да няма конкретни договорки.

И докато за Доналд Тръмп ZTE е удобен компромис, не така разглежда темата американският Конгрес и особено Републиканската партия. Нейни представители с немалка подкрепа от демократите виждат възможност една от най-големите телекомуникационни компании на Китай да бъде потопена за отрицателно време и така САЩ да е в далеч по-изгодна позиция по отношение на бъдещите технологии. Те не смятат, че принципът на "трите страйка" на Питър Наваро към нарушенията от страна на ZTE е удачен – два страйка са напълно достатъчни.

Сенатът се намесва

Доналд Тръмп често има пререкания с колегите си републиканци, но статистиката показва, че те много рядко гласуват срещу политиките на президента. ZTE ще бъде един от прецедентите, след като американският Сенат изглежда решен да приеме нов закон, който предвижда забраната за ZTE да остане в сила. Уилбър Рос вече се появи на Капитолийския хълм, за да разубеди сенаторите, но неуспешно. Не помогна и фактът, че на 12 юни компанията потвърди, че ще изпълни условията. Търговията с акциите на ZTE беше подновена на 13 юни и веднага нови 3 млрд. долара бяха отписани от пазарната й капитализация. В момента групата се оценява на около 19.6 млрд. долара.

Така съдбата на ZTE остава неясна – Тръмп няма да иска да се раздели с разменната си монета и да използва шанса да направи малък комплимент на Си Цзинпин, а Конгресът няма да се откаже от възможността да сложи бърз край на технологична компания, която съвсем скоро ще произвежда евтино телекомуникационно оборудване за американските телекоми. А някъде там, между споровете във Вашингтон и преговорите между Белия дом и Пекин, в провинция Гуандун, остава ZTE в ролята на котката на Шрьодингер – жива и мъртва едновременно.