Бихте ли дали пример за нови категории данни, които се добавят?

Един от примерите за нови данни е така нареченият Секторен баланс, който БНБ съставя. Той е част от финансови сметки на цялата икономика, които показват взаимоотношенията между всички икономически сектори. Данните по тази категория са балансова информация (активи и пасиви) за секторите на икономиката, по отделни инструменти (депозити, кредити, ценни книжа и др.). По-конкретно от тези данни може да си види например за нефинасовите предприятия, размерът на получените кредити от резиденти и нерезиденти. Този секторен баланс е един от източниците за анализ и установяване на така наречените vulnerabilities (уязвимости) в дадена икономика.

Друг пример за нови категории данни е информацията за небанковите финансови институции, която също е много важно да се знае с оглед на финансовата стабилност в страната. Централните банки от Еврозоната понастоящем работят по изпълнението на приет, не много отдавна, регламент на ЕЦБ за статистиката на застрахователните дружества, който е задължителен за тях. Без да се изтъкваме, БНБ събира информация от тези дружества, без ЕЦБ да изисква това от нея, още от 2007-2008 г. Тогава започнахме да събираме информация за структурата на активите и пасивите на застрахователи, пенсионни дружества и инвестиционните фондове, с което донякъде изпреварихме събитията и сега разполагаме с една сериозна серия от данни, които са сравнително дълги. Разбира се, за изпълнението от БНБ на изискванията на този регламент, подготовката за което предвиждаме да започне тази година, ще се наложи да събираме допълнително данни, но положителното е, че на нас ще е по-лесно, защото самите застрахователи са свикнали вече да подават данни на БНБ.

Бих искал да посоча и една друга важна нова категория, съдържаща се в новия стандарт – Цени на жилища и индекси на пазарните цени на жилищата, която се съставя от Националният статистически институт.

Как България стана една от първите в света, въвела новия, по-тежък стандарт?

Това беше преди всичко въпрос на преценка, на трите институции – НСИ, МФ и БНБ, че можем за относително недълъг период от време да направим необходимото, за да се присъединим към този стандарт. Основните статистики бяха налице, с малки изключения. Не сме наемали допълнително експерти, нито сме внедрявали специални програмни продукти. Използвахме наличните ресурси и създадохме стройна организация така, че наред с текущата работа да свършим и работата по въвеждане на новия стандарт. Резултатът от приемането ни в този стандарт е по-добра репутация за България по отношение на обхвата и качеството на статистическите данни, които предлага.

БНБ е координатор на този стандарт за България. Да разбираме ли, че и другите основни производители на данни: Националния статистически институт (НСИ) и Министерството на финансите (МФ) също готвят промени в начина, по който работят?

БНБ беше координатор на Специалния стандарт за разпространени на данни. Предварително условие на МВФ за започване на работа по новия стандарт беше да се определи институция, която да е координатор, и се взе решение това отново да е БНБ. Координаторът отговаря за така наречената национална страница за разпространение на данни (National Summary Data Page), която и сега съществува, но на която трябваше да направим изискуемите промени в архитектурата, линковете, да организираме всички файлове, като освен стандартните формати да се въведе и форматът SDMX, който е машинно четим формат. БНБ пое тази инициатива и сме свършили значителна по обем работа. А на въпроса дали и другите институции са в процес на промени в начина, по който работят със статистически данни, от гледна точка на стандарта те правят това, което се изисква от тях - да предоставят данни в съответния формат и със съответната честота.

Въпросът ми е свързан с това, че вие разработвате вашите данни на базата на информацията, която НСИ и МФ ви подават, и в този смисъл е важно и те да еволюират към новия стандарт, за да се гарантира качество на данните. Вие като статистик какво мислите за качественото на статистическите данни, които се произвеждат от институциите в България?

БНБ и НСИ са членове съответно на Европейската система на централните банки и на Европейската статистическа система. В последно време в Европа особено във връзка с необходимостта от осигуряване на данни за процедурата за макроикономическите дисбаланси силно се обсъжда как в максимална степен да си подсигури качеството на данните. Поради тази причина както Евростат, така и ЕЦБ, обръщат сериозно внимание на качеството на данните. Съставят се ежегодни доклади, по специфични критерии, които оценяват качеството на подаваната информация от съответните страни. За някои от тези данни Евростат информира дори и Европейския парламент. Двете системи съвместно обсъждат проблемите на качеството на данните в рамките на Комитета по парична , финансова и статистика на платежния баланс, където са представени директорите на макроикономическите статистики на националните статистически институти и директорите на статистиките на централните банки.

Да ви върна към БНБ. За какви промени в най-общи линии да бъдат подготвени потребителите на данните, които оповестявате? Освен като обхват ще има ли някакви промени и като периодичност?

Потребителите ще имат на разположение данни за допълнителни категории (показатели). На база на данните по новия стандарт ще могат да се правят по-прецизни сравнения между страните, макар че до момента присъединилите се към него, освен България, са общо 10.

При сравняването на информация журналисти и анализатори често се затрудняваме заради значителните отклонения, които се получават при ревизии на данни. Новия стандарт прави ли нещо в тази насока?

Ревизиите са практика, която съществува по цял свят. Причината е, че навсякъде институциите са изправени пред дилема - или да публикуват информация, която е релевантна към един сравнително приличен период от време след настъпване на събитието или да я публикуват след една година време, когато тази информация вече има много по-малка полезност за потребителите. Отделно нашият календар за разпространение на данните е съобразен със сроковете на изпращане на данни на Европейската централна банка (ЕЦБ). Поради тези причини ревизиите са неизбежни както например при преките инвестиции, така и при платежния баланс като цяло. За преките инвестиции ние в БНБ събираме тримесечни данни от около 100 най-големи предприятия плюс друга информация, която получаваме от банките. В края на годината обаче получаваме годишните данни от НСИ за предприятията с чуждестранно участие, което налага да се направи допълнителна ревизия. Така например данните от НСИ за 2015 г. ще ги получим към края на тази година, след което ще ги обработим и най-вероятно ще сме готови да оповестим данните за преките инвестиции след ревизия към февруари - март 2017 г. За ваша информация с оглед да повишим още повече полезността на текущо публикуваната информация за преките инвестиции, предвиждаме значително увеличаване броя на предприятията с чуждестранно участие, предоставящи тримесечна информация на БНБ.